Конфликтите между майка и дъщеря тийнейджър – как да се справим

Ако сте майка на дъщеря тийнейджър, със сигурност поне веднъж сте чули провокативен коментар, сурова критика или въпрос, който е бил прекалено личен и ви е засегнал. И в повечето случаи това се случва изневиделица. Или пък по време на важен разговор, който се е превърнал в неприятна разправия. Е, вероятно вече знаете, че дъщеря ви е способна да ви извади извън релси, при това за секунди. И че думите й могат да прободат сърцето ви и да ви разстроят истински. Чувствали ли сте се сякаш ви е ударила с юмрук в стомаха и сте останала без дъх? Загубвали ли сте способност да отговорите или реагирате?

Подрастващите момичета могат да докоснат най-чувствителните и уязвими кътчета от майчината душа. Да бръкнат с пръст в раната, да ви върнат към неприятен спомен или да ви зашлевят с въпрос, който касае само и единствено вас. Питала ли ви е дъщеря ви дали някога сте пушила трева? С колко мъже сте спала? Защо сменяте темата, когато ви зададе неудобен въпрос? Защо сте толкова „зла“ с определен роднина? Да,… тийнейджърите са като огледало, в което се отразяват безпощадно най-големите ни недостатъци. Всъщност, те не се отразяват, а се увеличават като под лупа. Затова не е изненадващо, че реагирате толкова импулсивно и емоционално.

От голямо значение е как вие ще подходите в подобни моменти. Всяка форма на взаимодействие с момичето тийнейджър изгражда връзката ви с него. Връзка, която постоянно еволюира. Когато нарани чувствата ви, начинът, по който ще отвърнете, показва дали можете да контролирате ситуацията и да бъдете адекватни на случващото се. Ролята на майката е да го научи да разпознава емоциите си и да ги разкрива по един едновременно деликатен и прям начин. Ето защо, дори и да решите да подминете поредното хапливо и саркастично подмятане, вие сте длъжни да разберете какво провокира детето да се държи така.

Разбира се, и вие сте човек. Първосигналната ви реакция е да се ядосате, да заемете отбранителна позиция, или, в най-лошия случай, да атакувате. Ако обаче целта ви е да създадете добра спойка и да живеете в разбирателство с дъщеря си, е по-добре да се спрете на някое от шестте стратегии, изброени по-долу. Те ще ви помогнат да се научите да реагирате различно, адекватно и по начин, който не вреди нито на нея, нито на вас самите.

6 стратегии за справяне в конфликтни ситуации с дъщеря тийнейджър

1. Следете за знаци, които издават, че ще се ядосате.

Всеки е различен и реагира различно. Много е важно да сте наясно с реакциите на тялото и ума ви. Те могат да бъдат физически, емоционални или поведенчески и да варират в много широк диапазон – от едва забележими до твърде крайни. Може да сте гневни, нервни, да започнете да се потите или да загубите дар слово. А може би сте от майките, които дори не разбират кога са започнали да изливат гнева си с думи, при това думи, които обикновено не използвате. Когато сте наясно с начина, по който реагирате, ще сте достатъчно подготвена да предотвратите изблика си още в зародиш.

2. Измерете емоционалната си температура.

Моментът е много подходящ да измерите емоционалната си температура. Ако поведението или думите на тийнейджъра са събудили страха ви или са ви накарали да се чувствате застрашени, вероятно хормонът на стреса е завладял мозъка ви и е задействал инстинкта „бий се или бягай“. Предният дял на главния ви мозък буквално е изключил. За да сте сигурни, че ще разсъждавате трезво, ще проявите емпатия и ще направите правилна преценка, изберете метод за релаксация, който е най-подходящ и ефективен за вас – дълбоко дишане, медитация, странично занимание или друго. Така ще успокоите централната нервна система.

3. Отложете разговорите за по-късно.

Може и да ви се иска да отговорите веднага на дъщеря ви, но е по-добре да изчакате, докато напрежението отмине. Тогава и мозъкът ви ще функционира нормално. Вместо да игнорирате или отричате казаното от нея, се опитайте да отвърнете с уважение към нейната личност. Бъдете внимателни и грижовни. Насърчете я да разговаря с вас. Можете да прибегнете до някои от следните реплики:

• „Добър въпрос. Дай ми малко време да помисля и ще ти отговоря.“
• „Бих искала да поговорим, след като си изясня начина, по който се чувствам.“
• „Нека го обсъдим в събота, когато не съм на работа и няма да ми се налага да бързам.“

4. Контролирайте емоциите си.

Вие сте възрастният. Вие носите отговорност да управлявате емоциите си, когато говорите с момичето тийнейджър. За да не ескалира напрежението по време на разговор, се научете да се владеете. По този начин ще дадете пример на детето как да подходи към другия с уважение и да се фокусира върху разрешаването на конфликта. Когато реши да ви атакува с възмутително според вас обвинение, вместо „Кога съм правила така? Как смееш?!“ кажете „Моля те, дай ми пример кога съм те накарала да се чувстваш по този начин.“

5. Подбирайте информацията, която споделяте.

Подрастващите момичета сякаш имат свръхчувствителен радар, с който улавят кога майката е искрена и кога – не. Това означава, че могат отдалече да усетят кога ги лъжете. Ако искате да научите детето си да не ви лъже, то и вие не бива да го правите. Младежите, които често са били лъгани от родителите си като деца, също лъжат на по-късен етап от живота си и по-трудно се адаптират. Не е необходимо да казвате на дъщеря си цялата истина. Подберете онова, което трябва да знае и е подходящо за възрастта, емоционалната й зрялост и конкретната ситуация. Бихте могли да кажете: „Неудобно ми е да обсъждам това с теб. Но ето какво…“ или „Предлагам да поговорим по този въпрос, когато пораснеш още малко.“

6. Научете се кога трябва да спрете.

Едва ли искате да влошите още повече нещата. Винаги е хубаво да си кажем истината, да се освободим от онова, което ни тежи и да продължим напред с прояснено съзнание. Въпреки това често тийнейджърите не са достигнали точката на емоционална зрялост, за да продължат неприятния разговор, докато се намери разрешение на проблема. Ако усетите, че фокусът започва да се измества, езикът загрубява или просто няма никакъв напредък, то вероятно дъщеря ви е фрустрирана и прекалено напрегната. В такъв случай е по-добре да й дадете време. Кажете й: „Нека направим почивка“, „Искаш ли да хапнем нещо?“ или „Съгласна ли си да продължим, след като се успокоим?“

Тези стратегии няма да накарат дъщеря ви да спре да ви вбесява или наранява. Няма и да ви направят по-хладнокръвни, по-малко шокирани или по-устойчиви. С тяхна помощ обаче ще се справяте по-ефективно, уверено и деликатно в трудни ситуации.