Извинението: очакванията и думичката, която може да го превърне в обида

от 26 апр 2018г., обновено на 28 окт 2020г.

В публикация за Psychology Today терапевтът Хариет Лернер споделя, че често в кабинета й се озовава гневен или наранен клиент със заявката да се изправи пред човека, от когото идва обидата. В повечето случаи той жадува да получи сърдечно извинение, за да успее да даде прошка. Вредата, която е била нанесена на клиента, може да е скорошна или да се е случила преди десетилетия, но наблюденията на Лернер са следните:

Най-неотложните проблеми - онези, които отчаяно желаем да бъдат чути и разбрани, - се отнасят до разрушеното доверие в някого, на когото най-много сме разчитали.

Вместо желания изход от подобна конфронтация обаче пострадалото лице често може да се окаже ретравмирано. Повечето хора, нанесли сериозна обида на другия, никога не достигат до точката, в която да са способни да приемат, че действията им са нанесли вреда, а още по-малко да се извиняват и да се постараят да поправят случилото се. Усещането за срам у тях води до отричане и самозаблуда, което възпрепятства способността им да видят реалността. Ясно е, че никой човек не може да бъде по-честен пред нас, отколкото пред самия себе си.Така желаното извинение често включва признаване на вредата, която не е била отчетена, валидиране на факта, че са настъпили определени събития или комуникация, които са били емоционално вредни за наранената страна, както и искрен израз на съжаление и болка, т.е. сърдечно извинение.

Когато вие очаквате искрено извинение

Преди да започнете разговор с този, който ви е навредил по някакъв начин, имайте предвид, че защитата ви е на първо място. Снижете очакванията си да получите така жадувания отговор и онова, което заслужавате, до нула. Желанието да получите извинение, което да включва искрено, емоционално признаване на нанесената вреда и автентични думи на разкаяние е напълно разбираемо. Но това често е нереалистично, когато влизате в разговор с човек, който ви е предал или наранил.

Никой няма да се почувства отговорен и истински да се разкае (без значение колко добре комуникирате), ако това ще го определи по неприемлив или непоносим начин. Трябва да знаете, че нуждата на този човек да се придържа към обидните деяния няма нищо общо с това до каква степен ви обича или обратното.

Способността за поемане на отговорност, за емпатия, за това да се изпитват угризения и да се предложи смислено извинение е свързано с това колко любов и самоуважение изпитваш към самия себе си. Въпреки това, ние нямаме властта да развием тези черти у никого, освен у себе си.

Говорете само ако имате нужда да говорите - заради себе си. Направете го, ако изказването на собствените ви истини е почвата, върху която искате да стъпите, независимо каква ще е реакцията, която получавате. Но разберете, че колкото по-сериозна е нанесенета вреда, толкова по-малко вероятно е да получите искрено извинение сега или някога изобщо.

Прочетете още:

Какво наистина си мисли терапевтът ви: "Не съм тъжна, че баба ми умира"

Какво да имате предвид, когато вие давате извинение

Коя е думичката, която може да превърне едно извинение в обида

Ако вие сте този, който дължи извинение, то бъдете внимателни с използването на думата "ако". Почти всяко извинение, което започва със "Съжалявам, ако ...", всъщност не е извинение.

Внимавайте с изказвания от сорта на: "Съжалявам, ако не бях достатъчно чувствителен" или "Съжалявам, ако си приел онова, което казах, за обидно". Ако пък вие самите вмъквате думата "ако", когато отправяте извинение към някого, то опитайте по друг начин. Много по-ясно и искрено звучи извинение, казано по този начин: "Коментарът, който направих, беше обиден. Съжалявам, че не проявих чувствителност и искам да знаеш, че няма да се случи отново."

Извинение от сорта на: "Съжалявам, ако…" не просто подтиква отсрещния да постави под съмнение собствените си реакции на онова, което го е засегнало, но може да се възприеме като снизходителен коментар.

Лернер дава следния пример: "На оперативка мой клиент прави безвкусна шега за "женския мозък". След това се обръща към шефката си с думите за извинение: "Съжалявам, ако коментарът ми е засегнал чувствата ви". А тя се обърнала с думите: "Повярвай ми, Чарлс, чувствата ми не са толкова лесно раними".

Гневът, който клиентът ми долавя в гласа й, го озадачава. Но той просто не осъзнава, че с подобно извинение, той етикетира шефката си като ненужно чувствителна жена, а не отправя искрено съжаление за глупавия коментар."

Ето защо обръщайте внимание на подобни вмъкнати думички като "ако" и "но", - те често обръщат едно "съжалявам" в "не съжалявам".