Мъжете не посещават психолог, защото се срамуват да говорят за чувствата си

"Когато Джейк, бизнесмен на средна възраст, дойде при мен за консултация, беше очевидно, че нещо не е наред. Съпругата му бе настояла да посети психолог, тъй като имаха проблеми в брака. „Ако не те беше изпратила, нямаше да дойдеш сам, нали?, попитах го аз. Отговорът беше ясен. И в повечето случаи е точно така. Съпругата забелязва, че партньорът й се нуждае от помощ и трябва да посети специалист. През следващите няколко седмици с Джейк се лутахме, но в крайна сметка той намери начин да изрази емоциите, които го измъчваха. „Чувствам се сам на този свят. Всеки разчита на мен, но аз не мога да разчитам на никого. Няма към кого да се обърна в случай на нужда“, ми призна накрая той“, разказва клиничният психолог д-р Стив Блументал.

Специалистът е посветил голяма част от 35-годишната си практика на психичното здраве на мъжа. По негови наблюдения едва 33% от британските мъже търсят психологическа подкрепа. „Трудно им е да говорят за тези проблеми. Обикновено идват, когато са в криза, и колкото неочаквано се появяват, толкова неочаквано и изчезват“, допълва той.

Мъжката уязвимост е безспорна и напълно нормална. Мъжете се чувстват неудовлетворени по-често от жените, като според статистиката 2/3 от случаите на самоубийства и зависимости са свързани с представители на силния пол. Въпреки повишената информираност относно мъжкото психично здраве обаче, мъжете продължават да се срамуват да търсят психологическа помощ. Стигмата в обществото все още пречи.

Какви са причините мъжете да избягват да говорят за психичните си проблеми

В исторически план основната роля на мъжа е да се труди и да осигурява прехраната на семейството, а на жената да поддържа домакинството и да се грижи за децата. Затова мъжете са по-склонни да действат и да разрешават казуси, вместо да говорят. Освен това, от малки момичетата говорят повече и са много по-умели във вербалното изразяване на своите чувства.

Действия, а не думи

За мъжете е трудно да опишат с думи стреса, който изпитват. Много по-малко вероятно е да кажат, че страдат от депресия или тревожност. Когато са притеснени или напрегнати, за тях е по-лесно да го покажат с поведението си. Без дори да осъзнават, в неприятна за тях ситуация те биха предпочели да се качат в колата и да натиснат педала на газта, да се скарат с някого или да изпият голямо количество алкохол, за да се освободят от напрежението.

„Психотерапията е за жени“

Според д-р Блументал психотерапията с говорене се е наложила като „женска“, тъй като жените умеят да говорят директно за чувствата и проблемите си. Много психологически услуги се „феминизират“, защото включват разговори лице в лице, които мъжете не обичат и избягват. Представителите на силния пол биха избрали групова терапия, по време на която няма да бъдат в светлината на прожекторите, но и ще се чувстват сред себеподобни.

Коучингът и менторството са особено ефективни при работа с мъже, смята психологът. Той споделя, че първоначално разговорът с неговите пациенти започва с комфортни за тях теми, свързани с работата, след което преминава към по-деликатни и лични. Директното навлизане в личното пространство ги плаши и отблъсква, твърди Блументал.

В своята практика специалистът е установил, че ветераните от войната се чувстват по-спокойни и готови да споделят терзанията си, когато терапията се съчетае с разходка например. Данни на асоциацията Men’s Sheds Association сочат, че 89% от мъжете с депресия, които извършват ръчен труд, поправят или изработват нещо, се чувстват по-добре след това.

Проявата на уязвимост застрашава йерархията

Д-р Блументал споделя: „Забелязвам една интересна тенденция мъжете да идват при мен малко преди кръгла годишнина, когато са например на 39 или 49 години. Веднъж един пациент започна да ми разказва за среща със стари приятели, които не е виждал от младежките си години. Той ми каза: „Истинско облекчение е, че вече го няма онова съревнование от миналото, което ни пречеше да се свържем и сближим. Сега можем да си отдъхнем, постигнахме каквото можахме в живота си. Няма кого и какво да догонваме. Той призна, че досега не се е осмелявал да потърси помощ, защото е смятал, че така ще покаже колко е уязвим.“

Стремежът да оцелява, успява и надгражда е дълбоко вкоренен в мъжа. Той е и една от основните причини да не търси помощ, когато има нужда от такава. Да покаже слабост крие опасност, но пък прикриването на проблема го прави още по-раним. Мъжете изпитват силен срам, когато са уязвими, защото вярват, че това би навредило на статуса им в обществото.

Има ли научно обяснение срамът на мъжа да проявява уязвимост

В невръстна възраст момчетата са по-емоционално реактивни от момичетата, по-малко способни да се успокояват сами и по-зависими от помощта на околните, когато се нуждаят от регулиране на емоциите. Въпреки това очакваме от тях да бъдат по-устойчиви и да не изразяват чувствата си. Същите тези малки деца, които окуражаваме и учим да бъдат хладнокръвни, страдат най-силно, когато на по-късен етап от живота си попаднат в трудна ситуация.

Психотерапията, която насърчава пациента да говори и разкрива чувствата си, може да изглежда заплашителна, ако от малък са го учили, че да показва чувствата си е срамно. „Срещал съм много мъже със сексуална дисфункция, които обаче не желаят да говорят за проблема. И, тъй като връзката с жена предполага сексуален контакт, те предпочитат да не се обвързват, вместо да потърсят психологическа помощ.

От друга страна обаче, не си спомням нито един по-млад мъж, започнал терапия, който да е съжалил, че го е направил. Безопасната терапевтична среда дава свобода на мъжа да погледне навътре към себе си и към собствения разрушителен модел на поведение“, отбелязва д-р Блументал.

"Ще се оправиш“

От пирата, който води самотен начин на живот, до модерната представа за „мъжа сигма“, който не се нуждае от никого, наследството продължава да хвърля тъмна сянка върху съвременните мъже. Всъщност първата стъпка по време на терапията е пациентът просто да признае, че не може да се справи сам, нищо повече.

Единственото важно нещо, което може да направи човека щастлив, е пълноценната връзка с околните. Изследвания разкриват, че свързаността с другите хора удължава живота също толкова, колкото и избягването на цигарите. За съжаление, много мъже все още вярват, че са в безопасност само когато са сами. За тях самодостатъчността е в основата.

Какво се случва в кабинета на психотерапевта? Постепенно мъжът навлиза в нова територия. Той започва да проверява дали пък не е възможно да е в безопасност дори когато разговаря откровено с някого. Търси отговор на въпроса дали свързването не е по-скоро храна за душата му, вместо слабост.

Емоционална клаустрофобия

"Не мисля, че мога да продължавам така“, признава Маркус на психолога Блументал. „Годеницата ми иска да говорим за връзката ни, но, колкото повече говорим, толкова повече се напрягам.“ По-късно той обаче добавя нещо още по-важно – разговорът го кара да се чувствам неадекватно.

Според Блументал голяма част от мъжете могат да изразяват силни емоции, но в малки стъпки, предпазливо. Те са възпитавани да разрешават проблемите си механично – идентифицирай, действай, разреши. Когато проблемът е от практическо естество, методът работи, но не и когато става въпрос за чувства. Терапията, която изисква търпение и носи чувство за несигурност, не се вписва в познатия модел. Понякога е необходимо мъжът да получи практически насоки как да се справи със симптомите на депресия, паник атака или тревожност.

Мъжът чака до последния момент

Майкъл също е пациент на д-р Блументал. Той има хомосексуална връзка с един и същи човек вече 30 години. През първите 10 години всичко е наред, но след това интимността помежду им бавно изчезва. Никой обаче не се осмелява да потърси помощ. Майкъл започва да се отчуждава, намира утеха в порнографски списания и разговори с непознати онлайн. Мъжът се чувства самотен и виновен. Изпада в депресия и отчаяно търси начин да избяга от затвора, в който сам е попаднал. Партньорът му разбира, че Майкъл иска да сложи край на живота си и така решават, че е време да посети психолог.

Мъжете чакат твърде дълго, преди да решат, че имат нужда от професионална помощ. Те предпочитат бързите решения, затова отлагат посещението при психолога, а, когато го направят, често ситуацията е излязла извън контрол. Ако имаха смелостта да признаят, че имат проблем по-рано, щяха да си спестят страдание и отчаяние.

Липса на ролеви модели

В медийното пространство рядко можем да попаднем на новина за мъж, който посещава психолог. Ако има такава новина, тя обикновено е за мъж, който вече е в криза и се налага да бъде настанен в клиника за лечение на зависимост.
Представата за психотерапията в обществото е изкривена. Тя не е бързо решение и не дава бързи резултати. Мъжете трябва да са наясно с това. Процесът е бавен, понякога тягостен. Той изисква от мъжа да покаже, че е уязвим.

Страхът от онова, което може да разбере за себе си

Психотерапията има за цел да помогне на човека сам да се изправи срещу нещата, които досега е избягвал. Възможно е да изпита скрита болка, вина или тъга. Когато започне да дълбае, всичко, в което е вярвал, може да се разпадне. Затова е важно да преодолее страха от разпадането и да е готов да види истината. При мъжа това се постига изключително трудно. Той изпитва дълбок срам от страданието си и се опитва да го скрие не само от околните, но и от себе си.

Парадоксалното при терапията е, че не отнема човешката сила, а я видоизменя. Психологът осигурява пространство, където пациентът може да спре да упражнява контрол, без да пострада, и да назове чувствата си, вместо да ги управлява. Истинското предизвикателство има културен оттенък: мъжествеността се свързва, и винаги се е свързвала, с устойчивост и стабилност. Да ходиш на терапия означава, че не си устойчив, а уязвим.

Ако искате да убедите ваш близък мъж да посети психолог, първо му покажете, че го разбирате и му окажете стабилна, но не натрапчива подкрепа. Не му давайте съвети и инструкции. Не го критикувайте. Ако пък вие сте мъжът, който се колебае дали не е време да потърси професионална помощ, помнете, че не е нужно да чакате да се почувствате наистина зле, за да го направите. Да говорите за себе си, за своите страхове и чувства, не е признак на слабост. Само така ще можете да погледнете встрани, да обърнете повече внимание на нещата, които имат смисъл, и да изградите здрави връзки с любимите ви хора.