Начало Психология Социална психология Обществото Не вярвайте на тези митове за домашното насилие

Не вярвайте на тези митове за домашното насилие

Не вярвайте на тези митове за домашното насилие - изображение

Обособяването на тези митове се случва благодарение на адвокатката Лин Кембъл, която е преживяла брак с домашно насилие. След дълги години брачни отношения от този тип тя буквално бяга от съпруга си и си създава напълно нов живот. На вниманието ви представяме митовете, които тя иска да развенчае за малтретирането в домашна среда и неговото въздействие над личността на жертвата.

Мит: Партньорите в една връзка може „да се сбутат“ помежду си по време на спор, но това не е насилие, защото не е сериозно

Когато навърших 17 години, гаджето ми ме хвана за гърлото и започна да ме души в пристъп на силна ревност. Мислех, че това е неволен рефлекс, който не може да контролира. Вярвах, че изблиците му показват колко много ме обича. Бързо му простих, след като се извини, и по някакъв болезнен начин се почувствах поласкана, че е толкова влюбен.
По-късно разбрах, че той прекрасно контролира действията си – знаеше точно какво прави.

Хората, които злоупотребяват, често използват серия тактики освен самото насилие, включително заплахи, обвинения, психическо насилие и изолация, за да контролират партньорите си. Щом някой ви посегне веднъж, не съществуват гаранции, че това няма да се повтори. Разказът на жената засяга само началото на дълги години отношения, които са я довели до сериозни физически и емоционални наранявания.

Факт е, че повечето хора преживяват някакъв вид насилствено поведение в интимните си взаимоотношения още в гимназията или университета. Процентът на физическо насилие е изключително висок сред двойките в тази възраст.

Домашното насилие е причина номер едно за нараняване на жени на възраст между 15 и 44 години по света – повече от автомобилните злополуки и изнасилванията. Илюстрация на това е високият процент (30%) убийства на жени в Северна Америка, извършени от партньор или съпруг на жертвата.

Мит: Повечето хора прекратяват връзката, когато партньорът им извърши насилствено действие

След този първи случай на злоупотреба аз вярвах, че гаджето ми наистина съжалява и че никога повече няма да ме удари. Рационализирах, че това е било еднократно. В края на краищата, двойките често имат спорове, които се прощават и забравят. Родителите ми спореха постоянно и вярвах, че това е съвсем нормално. Приятелят ми ме затрупа с внимание, купи ми извинителен подарък и ме изведе на среща, в която се извини и обеща, че никога повече няма да ме удари. Дотолкова му повярвах, че след няколко месеца се ожених за него.

Специалистите наричат това фаза на „медения месец“. През нея насилникът е толкова мил, обичлив и внимателен, че просто няма как да не повярвате в искреното му разкаяние.

Фактите сочат, че близо 80% от момичетата, които са били жертва на физическа злоупотреба в интимните си отношения, продължават да поддържат отношения с насилника след извършените агресивни и нараняващи действия.

Мит: Ако човек наистина злоупотребява с вас, то е лесно да си тръгнете от него

Беше изключително сложно и трудно за мен да оставя насилника си и имаше няколко фактора, които забавяха и възпрепятстваха решението ми да се измъкна от него. Имах силни религиозни чувства и вярвах, че е мое задължение да му простя и да се подчиня на съпружеската му власт. Тази вяра ме накара да живея в брак, изпълнен с насилствени действия. Всъщност вярвах, че щом не се караме през цялото време, наистина нещата не са толкова лоши.

Съпругът ми имаше малък бизнес и в някакъв момент стана пастор в нашата църква. Отвън изглеждаше, че семейството процъфтява, имахме красив дом, карахме хубави коли, аз се радвах на статута ни на перфектно семейство от средната класа. Така заради средствата, хорското мнение и статуса оставах у дома въпреки всичко. Другата голяма причина, поради която не смеех да го напусна, бяха децата. Не исках те да се окажат емоционално травмирани от развода и разпадането на семейството.

Бях психически и емоционално малтретирана толкова дълго, че живеех с ниско самочувствие и занижена самооценка. Съпругът ми постоянно ми напомняше, че никой друг няма да ме обича както той и че трябва да се радвам, че се е омъжил за мен. Често омаловажаваше силните ми страни и физически характеристики и ми напомняше за многото недостатъци, които имам. Това ме принуждаваше да правя точно това, което ми каже, без да възразявам, само за да избегна евентуалния скандал. Имах проблеми с усещането за вина – започнах да се наказвам и да си повтарям, че заслужавам всичкото нещастие, което ми се стоварва. Искрено вярвах, че не мога да оцелея без съпруга си и се страхувах, че ако го няма ще съм бездомна и безнадеждна.
Всъщност дори след като го напуснах, бях преследвана и почти убита от него.“

Този вид психическо насилие често се пренебрегва от жертвите на домашно насилие. Тъй като няма видими белези, хората мислят, че жертвата „си е добре“, а в действителност психологическите и емоционални наранявания са тези, които оказват най-трайно въздействие върху живота, дори дълго след като насилникът вече е извън живота на жертвата си.

Фактите говорят, че съществуват много сложни причини, поради които е трудно човек да напусне партньора-насилник. Но всички те имат нещо общо – страхът. Статистиката сочи, че има 75% вероятност жените, които напуснат насилника си, да преживеят опит за убийство от него. Оказва се и че голям процент от жертвите дълго време обвиняват себе си за това, че са предизвикали насилието.

Помнете, че жертвата не предизвиква злоупотребата. Самият акт на насилие е избор и отговорността за него е изцяло на насилника.

Целта, която Лин Кембъл поставя пред своя разказ, е да насърчи жените, приели ролята на жертва, да прекратят цикъла на насилие и да нарушат мълчанието. Като всички се надяваме, че страдащите от домашно насилие и обществото ще започнат да виждат предупредителните знаци навреме.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: thoughtco.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниСоциални грижиЛайфстайлЛюбопитноПсихологияИнтервютаАнкетиЗдравни съветиБотаникаЛеченияСнимкиАлтернативна медицинаПатологияСпортХранене при...ФизиологияИсторияОрганизацииТестовеКлинични пътекиДиетиНормативни актовеРецептиСпециалистиЗаведения