Ядосани лица, тъжни спомени, лоши новини – защо ни впечатляват повече

Забелязали ли сте колко повече ви трогва нечие тъжно изражение и как запомняте лошата новина, която сте чули по телевизията? Сякаш сме предразположени към нещата, които носят меланхолия и предизвикват тъга.

Ако можехте да изберете коя новина да чуете първо – добрата или лошата, коя бихте избрали? Ако е лошата, знайте, че не сте сами. Повечето хора биха направили същия избор. Но защо?

Приемаме по-емоционално негативните събития в живота си

Негативните преживявания оставят много по-ярък отпечатък върху нас, отколкото приятните. Помним ги по-дълго и играят по-значима роля в живота ни. Сбогувания, злополуки, грешки при възпитанието на децата, финансови загуби и дори някой злобен коментар по наш адрес ангажират вниманието и съзнанието ни, докато за комплиментите и моментите на наслада оставяме твърде малко място в сърцето си. Макар че те биха ни помогнали да вървим с лекота напред.

За жалост, човешкото умение да се адаптираме включва и привикване към хубавите неща в живота. Бързо свикваме с мисълта, че са ни увеличили заплатата и това спира да ни носи първоначалното чувство на удовлетворение например. Чувстваме болката, но не усещаме, когато тя липсва.

Стотици са проучванията по света, които потвърждават, че сме предразположени да приемаме по-емоционално негативните събития и преживявания. Бихте ли запомнили хубавия ден, който сте имали вчера? Или по-скоро лошият ден ще остави дълго време горчив привкус у вас?

Ние обработваме много по-бързо и ефективно лошата информация. В социален аспект полагаме повече усилия в това да се предпазим от подронване на авторитета ни, отколкото в това да градим добро име. А в емоционален – влагаме повече старание в това да оправим лошото си настроение вместо в това да си създадем ведро. Песимистите по-често имат трезва преценка за здравословното си състояние, отколкото оптимистите. Дори при бебетата се наблюдава такава нагласа – те по-бързо забелязват сърдитото изражение в тълпата, отколкото усмихнатото. Всъщност, дори и да са много щастливите лица, пак първо ще забележим сърдитото.

Амигдала и рефлекс „бий се или бягай“

Механизмът, благодарение на който разпознаваме гримаси, е разположен в част от мозъка, наречена амигдала. Тя отразява човешката природа по принцип. 2/3 от невроните в амигдалата се активират при лоши новини, като незабавно им откликват и ги съхраняват в дългосрочната памет. Именно този процес събужда рефлекса „бий се или бягай“ – инстинкт за оцеляване, чрез който използваме паметта си, за да оценяваме заплахите около нас.

Лингвистични доказателства за негативната ни предразположеност

Интересен пример е английският език, където почти 2/3 от думите имат негативно значение. Същото се отнася и за речниковия запас, който имаме, за да описваме хората – при него около 74% от думите са с отрицателен оттенък. С изключение на холандския език, при всички други езици се наблюдава същата тенденция.

Така сме привикнали към негативизма, че той се е пропил дори в сънищата ни. Американският психолог Калвин Хол (Calvin Hall) съсредоточава работата си върху сънищата в продължение на 40 години. Той стига до заключението, че най-често срещаната емоция, свързана с тях, е тревожността, следвана от объркване, страх, насилие.

Даниел Канеман (Daniel Kahneman) е психолог от университета Принстън и основоположник на поведенческата икономика. Той въвежда термина „отвращение към загубата“, с което разкрива своето заключение, че много повече страдаме за загубите, отколкото се радваме на хубавите моменти. Много по-силно се разстройваме, когато загубим пари, отколкото се радваме, когато спечелим пари.

Изкушението и деструктивните ни инстинкти са в непрестанна война с добродетелите, алтруизма и осъществяването. „Добро“ и „лошо“ са първите понятия, с които запознаваме децата си.

Склонност към негативизъм

Психолози от университета в Пенсилвания създават термина „склонност към негативизъм“. Те провеждат експеримент, който показва, че ако човек види няколко хлебарки, непосредствено преди да му бъде поднесено любимото ястие, той няма да може да се храни, заради ефекта от видяното. От всички познати когнитивни склонности, негативната има може би най-силно влияние върху живота ни.

Въпреки това времената са различни. Вече не бродим из саваната, борейки се със суровата природа. Инстинктът, който ни е предпазвал години наред по време на човешката еволюция, сега се превръща в спънка. Той заплашва интимните ни взаимоотношения и разклаща екипа на работното място.

Джон Готман и формулата му за прогнозиране на успешния брак

Джон Готман (John Gottman), психолог и експерт по брачна стабилност, също демонстрира колко опустошителна може да бъде нашата мрачна страна. През 1992 година той намира формулата за предсказване на развод при двойките, с точност над 90%, за което са му нужни не повече от 15 минути с младоженците. Той изчислява съотношението на позитивни и негативни изражения, разменяни между тях, включително жестове и език на тялото. По-късно Готман уточнява, че за да оцелее един брак, са нужни поне 5 положителни изражения на всяко негативно.

Ето защо, ако току що сте смъмрили половинката за несвършената домакинска работа, намерете време и да го похвалите за поне 5 други неща, и то много скоро. Двойките, които са стигнали до развод, са отправили 4 негативни и 3 положителни коментара към партньора си.

Съотношение на похвали и порицания в екипа според Лосада

Откритията са валидни и за света на бизнеса. Марсиал Лосада (Marcial Losada) анализира 60 екипа от огромна ИТ компания. В най-ефективните сред тях служителите са били хвалени 6 пъти срещу само едно порицание. Обратното се наблюдава при групите с най-ниски резултати.

Противоречивият коефициент на Лосада за съотношението на критичен позитивизъм впоследствие се доразвива от Барбара Фредриксън (Barbara Fredrickson), която прави сложни математически изчисления и достига до съвършената формула 3-6:1. Казано на прост език, ако служителите биват порицавани между 3 и 6 пъти, нивото им на удовлетвореност, успехите в любовта и много други показатели за щастлив живот, се запазват.

С времето тази формула става основна част от инструментариума на позитивната психология, която се фокусира върху подобряване на показатели като щастие, устойчивост и прочие, а не върху изследване на психични разстройства например.

Плюсовете на негативната ни предразположеност

Да бъдем честни – най-вероятно никога няма да можем да се освободим изцяло от негативната склонност на съзнанието си. Ако не успеем да я заличим с похвали, подкрепяне или математически формули, то може би е време просто да прегърнем възможността да видим реалността такава, каквато е, да се адаптираме към нея и да оцелеем.

В крайна сметка, проучванията ни разкриват, че макар и по-тъжни, депресираните хора са по-мъдри. Депресивният реализъм учи отчаяните хора да възприемат света по-ясно, да осъзнаят къде е тяхното място в него и че имат силата да променят хода на живота си.

Реализъм и положително мислене при военните конфликти

Ако разгледаме конфликтите в международен план, ще разберем, че единствено позитивното мислене не би могло да ги разреши. Нужна е и огромна доза реализъм. Трябва да се намери баланса между позитивизма и негативизма.

Според Даниел Канеман негативната човешка склонност оказва своето въздействие и върху дългосрочния конфликт между Израел и Палестина. Той вярва, че добрите лидери са онези, които имат визия как да спечелят толкова, че да компенсират опасностите по пътя към постигане на траен мир - без вълшебна формула.