Когнитивни характеристики на насилника

Въз основа на обширни изследвания експертите извеждат когнитивните характеристики на насилника. Най-същественото е наличието на някои когнитивни изкривявания като отричане, минимизиране и проекция.

Невронауката ни позволява да разгледаме основните когнитивни характеристики на насилника в романтична връзка. Те не съответстват на определен пол, а се отнасят както за мъжете, така и жените. С други думи, тези характеристики не изглежда да са свързани със специфично мъжки или женски черти. Те се отнасят до начина, по който работи мозъкът.

Разбира се, във всеки случай на злоупотреба социалният, културният и психологическият аспекти оказват влияние върху съзнанието на насилника. Въпреки това, често практикуваният модел на този тип поведение формира специфични невронни връзки. Ето защо насилниците обработват мислите си по специфичен за тях начин. Това имаме предвид, когато казваме когнитивни характеристики на насилник.

Чрез различни проучвания науката е установила, че насилниците във взаимоотношенията имат известни когнитивни изкривявания. Това са погрешни мисловни рамки, които се използват за тълкуване на факти. Имайки това предвид, експертите са създали списък на основните когнитивни характеристики на един насилник.

Когнитивни изкривявания и насилие

В проучване, проведено от Университета на страната на Баските, изследователите правят оценка на единадесет предишни проучвания. Те анализират 180 насилници, попаднали в затвора. От това те заключават, че има някои повтарящи се когнитивни изкривявания при насилниците.

Когнитивните изкривявания имат връзка с начина, по който те рационализират или оправдават поведение, което е социално укоримо. Например биха могли да имат убедително обяснение какво е довело до насилието. Тези причини сякаш превръщат поведението в логично и приемливо. Основните когнитивни изкривявания, които изследователите откриват, са:

Отричане:

Насилниците отричат, че обидите и малтретирането са проблем, с който е необходимо да се справят. Всъщност те го смятат за нормално и маловажно.

Минимизиране:

Те подценяват агресията. Например: „Това беше просто лек шамар“ или „Думите не нараняват никого“.

Приписване на вина на други хора:

Те често биха казали, че другият е този, който ги е накарал да действат по определен начин.

Други когнитивни характеристики на насилника

Различни проучвания показват други когнитивни характеристики на насилника. Те се състоят от черти, които често се срещат при хора, които нормализират агресивното поведение към партньора си. Най-релевантните са:

Средна или ниска словесна интелигентност:

Обикновено насилниците владеят по-слабо езиковите умения от тяхната нормативна възрастова група.

Памет:

При изследванията насилниците показват по-малка способност да съхраняват и извличат невербална информация. Като цяло те пренебрегват лица и физически детайли в заобикалящата ги среда.

Влошени изпълнителни функции:

Изпълнителните функции включват планирането и регулирането на поведението. При насилниците тези функции са по-слаби и неефективни.

Емоционално декодиране:

Агресорите изпитват повече затруднения при идентифициране изражението на лицето. Освен това те по-трудно разграничават емоции и чувства като страх, безпокойство, мъка и т.н.

Холтцуърт и Мунро очертават личностния тип на насилника. Изследването им се основава единствено на когнитивните характеристики на мъжете насилници. Това обаче е така, просто защото всички субекти в изследването им са мъже. Независимо от факта, изводите могат да бъдат приложени към образа на много жени.

Мозъкът и поведението

Важно е да се подчертае, че въпреки че изследователите определят когнитивните характеристики на насилника, до момента все още няма напълно категорично проучване на този аспект. Ето защо, както има изследвания, които подкрепят предишните аргументи, има и такива, които значително се отклоняват.

Струва си да се подчертае факта, че мозъкът е орган с голяма пластичност. С други думи, това означава, че събитията, преживеличното учене и т.н. могат да направят големи промени в мозъка. Затова трудно можем да кажем, че човек има фиксирани или непроменими черти. Човешките същества са динамични.

От друга страна, при този тип явления социалната среда и миналите преживявания обикновено имат по-голяма тежест. Затова не е рядкост някой, който е бил насилван, да стане насилник, ако условията са правилни. Понякога може средата да толерира или допуска агресия, което също може да окаже ефект.

Не забравяйте, че всеки има агресивни импулси, с които се ражда. Във вашите способности обаче е да ги оформите и конфигурирате според вашето възпитание.

Вместо да осъждаме специфичен тип хора, това, което трябва да направим, е да премахнем определени стилове на родителство и обучение, които възпитават чрез агресия и насилие. Когато ползваме такива прийоми на възпитание, ние ги представяме като валидно средство за получаване на това, което желаем от другите.