Поглед към самотата – такава, каквото не я познаваме

Самотата не е явление. Тя не засяга отделни хора и не избира кога да навести. Всеки от нас в даден момент от живота си се е чувствал мъничко забравен, нечут, незабелязан… И, макар да знаем какво е да се чувстваш сам на този свят, все пак самотата има нюанси, за които може би не подозираме.

Каква е връзката между самотата и… глада?

Съвсем случайно по време на изследване върху ефекта от кокаина върху мозъка на мишки Кай Тай и Джилиан Матюс, невроучени от Масачузетския технологичен институт, се натъкват на така наречените неврони на самотата. Те установяват, че това, което подтиква човека да се храни и да пие, го кара и да общува и разговаря с околните. Острата форма на изолация предизвиква неутолима жажда за свързване с другите хора, подобна на глада, когато дълго време не сме приемали храна. Според изследователите човешкият мозък е устроен така, че да изпитваме постоянна нужда да бъдем част от групата.

Заради субективния си характер и трудността да бъде измерена количествено, невроучените дълго време избягваха да изследват самотата и нейните аспекти. Затова авторът на десетки статии и специалист по общуване Райън Дженкинс решава да онагледи своите заключения с илюстрации, като се надява по този начин да хвърли повече светлина върху ролята й при отключване на някои заболявания, сред които депресия, зависимости и социална тревожност. Инфографиките и коментарите под всяка от тях са част от книгата на Дженкинс за самотата със заглавие „Connectable: How Leaders Can Move Teams From Isolated to All-In“.

Няма човек, който да е имунизиран срещу самотата. Дали самотата е нещо нормално? Ти решаваш. 

>>> Самотата е лечима

Постоянният и нещастен затворен кръг на самотата

Човекът като социално животно се нуждае от нещо повече от присъствието на други хора. Те са му необходими, за да мечтае, да чертае стратегии и да работи за постигането на общи цели. Благодарение на тях той се чувства оценен, разбран, „забелязан“. Някой.

Да си самотен означава да гледат през теб, сякаш те няма. Да си свързан означава да имат отношение към теб, да те смятат за специален и неповторим.

Нездравословно преминаване от изключване към отчуждение

Самотата често кара човек да се обръща навътре, към себе си, и да се оттегля от света. Така обаче той отблъсква хората, които биха искали да му помогнат. Ако познавате някого, който според вас е самотен, го потърсете още днес. Не отлагайте.

Самотата е зараза

Хората не бива да приемат самотата като нещо лично или единичен случай, с който засегнатият е длъжен да се справи сам. Тя е заплаха за всички и срещу нея трябва да се борим дружно. Самотата е като зараза – разпространява се бързо и безпощадно. Когато забележим, че някой се отдръпва, ние трябва да бъдем проактивни и да потърсим начини да го привлечем отново към групата. Колкото по-малко самотен се чувства най-самотният член на дадена общност, толкова по-сплотена е тя. Зависимостта между двете е обратнопропорционална.

Социалните взаимодействия и принадлежността ни правят по-щастливи

Имаме добра новина! Заразна е не само самотата. Сърдечността, топлото отношение, състраданието също. Когато човек почувства, че останалите се тревожат за него и желаят да му помогнат, самият той е склонен да проявява загриженост, като вероятността да го направи достига шокиращите 278%. Да поддържаме социални контакти и да се стремим да ги съхраним във времето всъщност не е толкова трудоемко. А резултатът винаги си струва, защото колкото по-малко самотни са хората, толкова по-здрави са те и толкова по-задружни и ефективни са групите, към които принадлежат. 

>>> Защо всички ние имаме нужда да принадлежим на някого

Върховете се изкачват по-лесно, когато не сме сами 

Когато сме заедно, постигаме повече. Това се отнася не само за животните, но и за хората. Самотата не е чувство, от което трябва да се срамуваме. Тя е сигнал. Освен че носи отчаяние, тя ни мотивира и напомня, че, когато сме част от групата, сме по-силни, по-здрави и по-щастливи.