Погрешни схващания относно психопатичната личност – Част 1

Психопатията е сериозно състояние, което се характеризира с афективни и междуличностни дефицити, като и потенциално вредни или опасни поведения. С течение на времето психопатите са се превърнали в причина за редица митове, погрешни схващания и интерпретации, които обхващат етиологията, лечението и дори самата дефиниция на личностното разстройство. Погрешните разбирания относно състоянието произлизат и се затвърждават както от професионалистите, така и от обикновените хора. В тази статия ще разгледаме някои от основните аспекти на психопатията, които остават недоразбрани и водят до появата на митове.

Дефиниция

Нека обаче първо започнем с дефинирането на психопатичната личност. Голяма част от неяснотата и объркването произлиза от представянето на индивидите в медиите като проявяващи ужасяващо насилие или дързост. Само се сетете за Тед Бънди, един от най-известните серийни убийци в историята. Също така вероятно сте чели или сте гледали филми за измислени персонажи като Ханибал Лектър, които подсилват стереотипа за психопатичните личности като безкомпромисни и фатално чаровни карикатури.

Психолозите разглеждат психопатията като комбинация от черти, обхващащи междуличностни, емоционални и поведенчески аспекти, като нечестност, грубост, липса на вина, повърхностен чар, лош контрол на импулси, егоцентризъм и немотивирано антисоциално поведение. Въпреки че повечето проучванията се фокусират върху възрастните, данните сочат, че част от децата с поведенчески проблеми, особено ако са свързани с демонстрацията на безчувственост (например липса на вина и емпатия), имат повишен риск от развитието на психопатия в юношеството, а може би и в зряла възраст.

В други случаи медиите представят психопатите като умопомрачени и изгубили досега с реалността. Ако използвате опцията на Гугъл за търсене на синоними, ще откриете, че психопатията се приема за дума, обозначаваща личностното разстройство, а не конкретно разстройство със своите специфични симптоми и етиология. С други думи, сред общността съществува объркване между значението на термините психопатология и психопатия.

Факт или измислица

Нека заедно преразгледаме някои от най-разпространените митове за психотичната личност и съответните научно доказани факти, които ги оборват. Представените погрешни схващания са базирани на анализите от проучването на Берг, Смит, Уатс, Амирати, Грийн и Лилиенфелд (Berg, Smith, Watts, Ammirati, Green & Lilienfeld), публикувано в научния журнал Neuropsychiatry през 2013 г.

Какво точно представлява психопатията? Каква е разликата между личностното разстройство и антисоциалното личностно разстройство? Ако не можете да отговорите на тези въпроси – не се притеснявайте, не сте сами. Голяма част от объркването произлиза от класификациите в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства 4, където се посочва (погрешно), че антисоциалното личностно разстройство може също да се определя като психопатия. Въпреки че симптомите на двете психични разстройства се припокриват до определена степен, все пак могат да се установят разлики в операционните и емпиричните аспекти на двете състояния.

Антисоциалното личностно разстройство представлява в същността си склонност към нарушаване на социалните норми, което може да приеме формата на кражба, измама, лъжа. В по-малка степен на антисоциалните индивиди се приписват личностни черти като липса на чувство за вина и емпатия. Психопатичните личности също понякога проявяват определени антисоциални поведения, но акцентът се поставя върху афективните и междуличностни дефицити, като например липса на съчувствие и егоцентризъм.

Социопатия

Объркването относно терминологията не се изчерпва с тези две понятия. Американският психолог Джордж Еверет Патридж въвежда термина социопатия. Целта на учения е да наблегне на това, което той е смятал за фактори от околната среда, причиняващи появата на личностното разстройство. За някои лаици и дори експерти социопат и психопат могат да се разглеждат като синоними, за други обаче социопатията е по-скоро склонност към проява на антисоциално поведение, като цяло вследствие на травмиращи събития, докато психологията е основно предизвикана от генетични фактори.

Въпреки всичко социопатията не е приета от учените за официален психиатричен или психологичен термин, а безразборното прилагане на понятието изглежда само е довело до още повече неяснота, погрешни схващания и митове.

Както споменахме малко по-горе в текста, емоционалните дефицити са едни от основните симптоми за личностното разстройство, като една група хора смятат, че това е равнозначно на цялостен недостиг на всякакви чувства. Психопатите обаче могат да изпитват какво негативни, така и позитивни емоции, по-специално гняв и от време на време дори тревожност. Също така скорошни изследвания представят данни, че трудностите, които повечето личности срещат при разгадаването на емоционалните състояния на останалите, се ограничават до чувства като тъга, страх и вероятно погнуса.

Тъй като голяма част от психопатите демонстрират антисоциално, граничещо с жестоко и възмутително, държание, много мъже и жени приемат, че индивидите с личностното разстройство не могат да разпознават моралните нюанси в човешкото поведение. Въпреки това широко разпространено погрешно схващане редица предишни проучвания, проследяващи моралните разсъждения на психопатите, представят доказателства в подкрепа на тезата, че този тип личности притежават стандартно или дори по-добре развито морално мислене, сравнено с неклиничното население.

Още митове може да намерите във втора част на статията.

Към втора част >>>