Как да разпознаем психопата

Психопат. Самата дума извиква в съзнанието ни образ на хладнокръвен убиец или на дяволски умен, но безчувствен егоист - на някой като Тед Бънди, който през 1970 г. отвлича, убива и извършва ужасяващи неща с телата на жените, или на някой като Ханибъл Лектър от „Мълчанието на агнетата“.

В представата на обикновения човек психопатите са олицетворение на злото. Но не всички учени са на това мнение. Те смятат, че тези хора са болни, че са жертва на собственото си объркано съзнание.

Какво представляват психопатите? Какво не функционира правилно при тях?

Контролният списък за психопатия е диагностичен инструмент, който се използва за оценяване на психопатичните или антисоциални тенденции на личността. Разработен е през 70-те години от д-р Робърт Хеър (Robert Hare) - канадски професор и изследовател в сферата на криминалната психология.

Психопатията най-често се диагностицира след поредица от нарушения като сексуални нападения и противообществени прояви с многократно повторение, а контролният списък се използва по света като показател за потенциалния риск, който представляват лицата в психиатричните звена или затворниците.

Сравняването на списъка с характеристиките на индивида се използва при определяне на продължителността и вида на присъдите за лишаване от свобода или лечението, от което се нуждаят лицата, нарушили закона. Мнозинството от специалистите в западния свят го определят като най-добрия метод за определяне на наличието и степента на психопатия в личността.

Според Хеър единственият начин да се извърши валидно оценяване за психопатия на личността е това да се извърши от квалифициран и опитен клиничен психолог при научно лицензирани, стандартизирани условия. Но за да бъде обществото информирано е добре да получи поне обща представа за характеристиките на психопатите.

>>> Погрешни схващания относно психопатичната личност 

Ето някои от точките, които се разглеждат в личността на изследваното лице:

• грубост;
• неоснователно висока самооценка;
• необходимост от стимулиране за градивни дейности;
• патологични лъжи;
• постоянно хитруване и манипулации;
• липса на разкаяние или вина;
• повърхностна емоционална отзивчивост (и неспособност за задълбочаването й);
• неспособност да изпита емпатия;
• паразитен начин на живот (възползване от чужд труд, емоционална стабилност или финанси);
• слаб поведенчески контрол;
• сексуална нестабилност;
• ранни поведенчески проблеми;
• липса на реалистични дългосрочни цели;
• импулсивност;
• безотговорност;
• неспособност да поема отговорност за собствените действия;
• многобройни, но краткотрайни интимни връзки;
• престъпно поведение в младежка възраст;
• отмяна на условно освобождаване;
• криминални прояви от различен тип.

Според наскоро проведени изследвания повече от 90% от психопатите мъже в САЩ са в затвор, под гаранция или обвързани по друг начин с правораздавателната система. Като се има предвид и факта, че психопатите представляват около 1% от населението по света, броят им e притеснителен. И тъй като образът им се асоциира с криминални деяния, психопатията е известна и като „духовна лудост.“

Образът по-горе е именно този, който доминира дълго време сред хората и учените. Успокояващо е да можем да ги определим като болни, объркани и с липсващи морални устои. Успокояващо, защото не са като нас. Но е погрешно.

Не е възможно всички психопати да са лишени от тези черти и умения и дори много често липсата им е незначителна и обусловена от стеклите се обстоятелства в живота им. Със сигурност са способни да разграничат добро от зло, да вземат правилни решения и да изпитват емпатия. Но те страдат от други, доста по-познати проблеми като фиксация върху постигането на конкретна цел, безстрашие и егоизъм. А и нищо чудно нашите реакции да са много сходни с техните. Също като психопатите, ние може да изпитваме повече или по-малко емпатия. Самата емоция се приближава повече до инстинкта ни за самосъхранение, отколкото до чувство на съпричастност и топлота спрямо отсрещния.

>>> 15 интересни факта за психопатите

Психология на психопата

Психопатите разкриват важни истини за човешкия морал. Но дали можем да приемем онова, на което биха могли да ни научат?

Те не са ирационални, само действат ирационално

Психопатите не са ирационални в смисъл, че не са способни да разсъждават трезво. Те действат ирационално. Те страдат от онова, което философите наричат „причини за извършване на дадено действие“ - обикновено обмисляме как точно планираните от нас действия ще ни помогнат да постигнем целите си, без да влизат в противоречие с другите наши начинания или цели. Представете си следната ситуация: човек пребива продавач в магазин, за да си осигури бира за партито, на което отива. Така би могъл да постъпи психопат.

В противен случай, дори и да му минава подобна мисъл за действие през главата, той би я потиснал, защото веднага ще го разтревожи друга, по-притеснителна – заплахата от арест. Ето това липсва при психопатите – те не могат да обединят и намерят взаимовръзката между различните фактори, за да направят наистина добър избор. Също така те често не могат да изтъкнат основателна причина за начина си на действие.

>>> 7 отличителни черти на психопата според поведенческия анализатор Лилиан Глас

Психопатите могат да изпитват емпатия, ако… решат

Психопатите не се открояват толкова силно по отношение на способността си да изпитват емпатия. Всъщност са много хората, които ги описват като изключително чаровни и харизматични. Психологът Хеър разказва как е бил заблуден от психопат, който го е поканил на работна среща. В края на тази среща Хеър е трябвало да получи своя хонорар, както и пари за пътни разходи. Уви, не е получил и пени. Прекарали са вечерта чудесно, участвали са в конференция и психологът не е заподозрял нищо.

>>> Психопатите имат чувства: могат ли да се научат как да ги използват

За да успеят да заблудят експертите, до голяма степен на психопатите им се налага да постъпват по непривичен за тях начин. Те не могат да се държат безизразно и сякаш са роботи. Обикновено в такива случаи се твърди, че те просто са изкусни лъжци и могат да симулират емоции. Друга, по-правдоподобна теория обаче гласи, че емпатията не може да се симулира. Както и че психопатите са умели в контролирането на тази емоция – могат да я изключат или включат според нуждите си.