Прекъсване на връзката между ниското самочувствие и самосаботажа

Ниското самочувствие може да превърне живота ни в поредица от самоизпълняващи се пророчества. Липсата на вяра в себе си - чувството, че сме недостойни или сме устроени да се проваляме - често върви ръка за ръка със самосаботажа. Връзката между двете може да бъде трудна за прекъсване.

Вероятно ще ви се стори странно, но последното може да носи ирационално чувство на удовлетворение, към което хората с ниско самочувствие може несъзнателно да се стремят. Например оправданието: "Ето! Знаех си, че никога не ме е обичал!", когато най-накрая партньорът ни напусне, или чувството за обреченост, което идва наред с това, че не получаваме признание на работа, въпреки че никога не сме имали смелостта да се утвърдим.

Ако нагласата ни никога не се подлага под съмнение, то тогава не се налага да преминем през често болезнения процес на промяна. Вместо това можем да си седим в "зоната на комфорт" (въпреки че всъщност ни е доста неприятно) и никога да не се опитваме, тъй като вярваме, че всичко ще се обърка, така или иначе.

>>> Как да повишим ниското самочувствие

Ниското самочувствие често е главен проблем за хората, които търсят терапевтична помощ, а още по-често е източник на други проблеми в живота им. Как обаче можем да разчупим връзката между ниското самочувствие и самосаботажа?

Разпознаване на самосаботажа в бездействието

Самосаботажът се наблюдава често при хора с ниско самочувствие. Вместо активно да се ангажират с живота си, ниското самочувствие ги принуждава да стоят леко встрани, позволявайки събитията да се случват без усилие или намеса от тяхна страна.

На пръв поглед това поведение не изглежда като самосаботаж. Например да купонясваш до късно нощта преди важно интервю или непрекъснато да търсиш за какво да се скараш с партньора си.

Самосаботажът може да бъде свързан с мечтаната работа. Например без дори да го осъзнава, човек с ниско самочувствие може да намира причина да забави кандидатстването по обявата - просто да отлага и изчаква, докато възможността отмине.

Самосаботажът може да е свързан с разногласие между човека с ниско самочувствие и негов добър приятел. Като вместо да се поеме инициативата и да се изчисти това разногласие, то се игнорира и се оставя да гние, докато в крайна сметка доведе до дистанция в отношенията.

Самосаботажът невинаги изглежда активен. Ето защо е важно да разпознаем поведението, което ни спъва, независимо от формата, която то може да приема.

Поддържайте дневник, за да сте по-осъзнати

Проследяването на начина, по който запълваме времето си, начина, по който се чувстваме, и мотивациите, които стоят зад поведението ни, може значително да увеличи самоосъзнатостта ни. Проблемът с ниската самооценка е, че може да се усеща като толкова непоклатима даденост, че дори да не осъзнаваме по какъв начин повлиява нашите решения, отразявайки вярванията ни за самите себе си.

Ниското самочувствие може да предизвиква у нас поведение, което дори да не разпознаваме като отрицателно. Например можем непрекъснато да търпим арогантни хора в живота си, дори това да ни прави по-малко щастливи, отколкото бихме били, без да го правим. Или това, което виждаме като запазване на мира или спокойствието, всъщност би могло да ни кара да действаме против собствения си личен интерес.

Изградете навици, които повишават самочувствието ви

Медитацията е често препоръчвана за повишаване на самоосъзнатостта (тя помага да осъзнаем стимулите, предизвикващи емоционални отговори у нас), за управление на стреса и изграждане на увереност. Но и други действия могат да помогнат - най-важното от тях е да предприемем (очевидно трудната) първата крачка в търсенето на доказателства, че грешим за самите себе си.

Понякога, когато искрено вярваме, че не притежаваме определени умения може да бъде обезкуражаващо. Трябва обаче да помним, че колкото и трудно да е овладяването на умение, не е невъзможно. Всичко - от говорене с непознати до плетенето на пуловери - изисква практика и никой не е наистина добър в нищо от самото начало.

Митът за силата на вродения талант спъва мнозина от нас. Дори и надарените с таланти хора трябва да прекарват часове, за да се усъвършенстват. Това обяснява и защо понякога най-забавните събеседници в компанията ни обикновено се провалят, когато се опитат да разсмеят публика пред микрофон. Постоянството е това, което в крайна сметка кара всички хора да се смеят.

Преодоляването на първоначалното съмнение в себе си ни позволява да отделим времето, необходимо за изграждане на навици, които да повишат увереността ни. Последното е жизненоважна част от самосаботажното поведение и ще ни помогне да пристъпим към бъдещето със самочувствие, а това може да промени живота ни.