Психопатите имат чувства: могат ли да се научат как да ги използват

Споменаването на думата „психопат“ винаги събужда въображението. Имената на известни психопати като Джефри Дамър (Jeffrey Dahmer) и Тед Бънди (Ted Bundy) традиционно предизвикват нездраво любопитство. Престъпленията, извършени от тези мъже, са толкова зловещи и неизмеримо жестоки, че ни е трудно да проумеем как някой е способен на тях. Отрязаните глави, които Бънди е пазел в апартамента си като спомени трофеи, или частично изядените части от тела, съхранявани от Дамър в хладилника му, са резултат от необясними личностни характеристики. Ето защо твърденията, че психопатите са хладнокръвни и безстрашни, са напълно основателни. На тях се гледа като на хищници, неспособни на човешки емоции. Въпреки това все по-задълбочени стават проучванията, според които гореспоменатото описание може да не е съвсем точно.

Емоции и фокус на вниманието

Към днешна дата има достатъчно доказателства, че психопатите всъщност могат да изпитват емоции. С едно уточнение - само при правилните за тях обстоятелства. Те могат да покажат нормална емоционална реакция, ако емоцията е част от тяхната цел, или когато биват помолени да опишат лесни за възприемане форми или отделни предмети. Все пак, техните реакции към едни и същи стимулации са по-оскъдни, ако вниманието им е фокусирано върху друга цел или по-сложна ситуация. Психопатите могат да изпитват и показват чувства в определени ситуации, но факторът, който ги обърква, е сложността.

Ретроспективно и бъдещо съжаление

Да обърнем внимание на един от основните дефицити при психопатите: липсата на чувство на съжаление. В проучване*, проведено съвместно с невролога Джошуа Бъкхолц (Joshua Buckholtz) от университета в Харвард, участниците са помолени да изберат между две ротативки, при които шансът за печалба или загуба на пари е различен. С този експеримент могат да бъдат измерени две форми на съжаление: ретроспективно съжаление е съжалението, което изпитваме, след като сме разбрали, че е можело да се справим по-добре, ако бяхме направили различен избор, и бъдещо съжаление, при което премисляме евентуалните последствия и кои решения биха ни накарали да съжаляваме, за да направим по-добър избор съответно.

При психопатите се забелязва, че изпитват съжаление, когато разбират колко повече са можели да спечелят в играта. Те обаче нe са способни да анализират информацията за изборите, които имат, за да избегнат това съжаление, както и за да вземат правилното решение. При тях се наблюдава дефицит на чувството на бъдещо съжаление, а не на ретроспективно.

Същата тази дисфункция се наблюдава по време на разговор с един от участниците за престъпленията, в които е замесен – кражба, нападение, наркотици, убийство. Психопатът обяснява, че „се чувства зле заради това, което се е случило“. Той продължава с размишленията си, че неговите престъпления са оказали огромно въздействие върху него, а не само върху жертвата. Твърди, че има много причини за влизането му в затвора, включително човекът, който го е издал, ужасният публичен защитник, който не е успял да планира случващото се в съда и „скапаният“ процес. На въпроса как си представя бъдещето си, той отговаря уверено и безгрижно, изброявайки целите си, като например да започне свой собствен бизнес като разработчик на приложения за срещи, и твърди, че вижда бъдещето си безоблачно. По време на тези свои твърдения, за момент той демонстрира съжаление, но неспособността му да осъзнае последиците от поведението си върху жертвата, нейното семейство, както и върху самия него, сякаш откъсват този момент от бъдещите му планове и представи за живота.

Страхът на психопата и връзката с емоциите

В друго изследване**, проведено върху затворници в затвор с максимални мерки за сигурност, фокусът пада върху липсата на страх у психопатите. Експериментът се състои в следното: на екран се появяват буквата „N“ (главна или малка) и оцветен квадрат (червен или зелен). Червеният квадрат означава, че затворникът може да получи електрошок, а зеленият – че е в безопасност. В някои от опитите той трябва да ни казва цвета на квадрата (като така се съсредоточава върху заплахата), а в други – да ни казва дали буквата е главна или малка (тоест, съсредоточава се върху липсата на заплаха), докато квадратът все още се вижда на екрана. Психопатите демонстрират прояви на страх (забелязано е сепване или активиране на амигдалата), когато трябва да се фокусират върху квадрата, тоест върху заплахата. Когато обаче трябва да посочат дали буквата е голяма или малка (квадратът не е основната им задача), те реагират овладяно и без страх. Този експеримент потвърждава, че психопатите могат да изпитват чувства, но имат много по-слаба емоционална реакция от тези, които не са психопати, когато фокусът е изместен и емоциите не са част от основната им цел или задача.

Манипулативното поведение на психопата

Психопатът може да обработва и използва информация, която е директно свързана с неговите цели. Например той е изключително добър в контролирането на поведението си и използването на емоциите си, за да измами някого. Един от затворниците споделя, че се е преструвал, че обича и го е грижа за романтичните му партньори, за да си осигури безплатен покрив над главата, пари и секс. Когато обаче информацията е отвъд непосредствения му фокус на внимание, психопатът не успява да я използва така рационално. Например, когато напуска работа, без да си е намерил друга, макар трудовата заетост да е задължително условие по време на неговата пробация. Или когато търси и се стреми да получава публичност за престъпление, извършено от него, докато полицията го издирва.

Липса на емоции – не, липса на способност да обработва информация – да

Да сме в една стая с психопат може да предизвика различни емоции – сякаш стените ни смазват и едновременно с това изпитваме удоволствие от времето, прекарано с този човек. Грандиозността, очарованието и контрола, които демонстрира психопатът, ни карат да се чувстваме завладяни и неспокойни. Тези негови черти, съчетани с липсата на истинска емоция допринасят за затвърждаване на убеждението, че е злодей и заслужава да бъде изолиран от обществото. Това е заблуда. Причината да е проблемен не е в това, че не изпитва чувства, а в това, че не съумява ефективно да обработва информацията, която получава. Той не е хладнокръвен, а просто не може да се справя с няколко задачи едновременно. Трябва да се помисли в посока как да се насочва съзнанието на психопата, така че да успява да събира и анализира повече информация от заобикалящия го свят. Психопатът има нужда от помощ, за да се научи да овладява и контролира емоциите, които изпитва.

Напоследък се извършват изследвания, които целят промяна в съзнанието на психопата. През 2015 година, заедно с Джон Къртин (John Curtin) и Джоузеф Нюман (Joseph Newman) от университета на Уисконсин-Мадисън, е разработена компютърна тренировъчна програма, която да помага на психопати да обработват информация, извън обсега на непосредствените им, основни цели. В продължение на 6 седмици, по 1 час седмично, участниците играят игри, които ги учат да използват информация от емоционален и неемоционален аспект по отношение на основните си цели. Накрая на обучението се забелязва подобрение, което означава, че е възможно да се открият и проследят когнитивно-емоционалните дисфункции на психопатията и, че могат да бъдат променени невралните и поведенчески модели, дори и у индивиди, които се смята, че трудно се поддават на въздействие.

* Joshua Buckholtz and Baskin-Sommers Arielle, (2017). Blunted Ambiguity Aversion During Cost-Benefit Decisions in Antisocial Individuals. doi: s41598-017-02149-6
** Baskin-Sommers, A., Curtin, J. J., Li, W., & Newman, J. P. (2012). Psychopathy-related differences in selective attention are captured by an early event-related potential. Personality disorders, 3(4), 370–378. doi:10.1037/a0025593