Когнитивно-поведенческата терапия и нейните успехи в борбата с паник атаките
Когнитивно-поведеческата терапия представлява нов модерен подход психотерапия, който бележи високи успехи в превенцията на различни психични състояния. По своята същност това е краткосрочна терапия с ясно обособени правила и структура на работа, при взаимодействието между клиент и терапевт. Проведени са редица клинични проучвания, които безспорно потвърждават успехите на психотерапевтичния метод при състояния на депресия, тревожност, панически атаки, фобии и др.
Съществуват разнообразни психотерапевтични методи, които успешно се справят с различни психологични проблеми. В тази статия се акцентира върху когнитивно-поведенческата парадигма и нейната успеваемост в превенцията на панически кризи.
| Паническите атаки не са животозастрашаващи, обикновено възникват внезапно и имат продължителност от 5-10 минути до няколко часа. |
Добре е при появата на първа паническа атака човек да се консултира със специалист, за да е сигурен дали изпитаните симптоми не са вследствие на друга причина, нямаща отношение към паническата атака.
Симптомите на паническата атака са разнообразни, но най-характерни са:
Висока тревожност, силно сърцебиене, треперене на крайниците, усещане за загуба на контрол, трудно дишане или усещането, че не можем да си поемем въздух, стягане в гърдите, изпотяване, преживяване на панически страх, гадене, желание да избягаме от мястото, на което се намираме, усещане, че във всеки един момент ще получим инфаркт.
Паническото разстройство представлява хронично и повтарящо се състояние, което влошава психосоциалното функциониране на човека. Въпреки високата ефективност и на фармакологичното лечение много хора не успяват да реагират правилно на тези интервенции.
Препоръчва се при паническо разстройство съчетанието между психотерапевтична програма, базирана на когнитивно-поведенчески подходи в комбинация с медикаменти за успешно преодоляване на състоянието и подобряване на качеството на живот.
| Според когнитивно-поведенческите модели, паническите атаки възникват вследствие на изкривени катастрофални интерпретации на телесните симптоми от човека. Силното сърцебиене може да се тълкува като предстоящ инфаркт, трудното дишане се разбира като свършване на въздуха, задушаване и причиняване на смърт и тн. |
Подобни интерпретации засилват възбудата в дадения момент на паника и мозъкът ни влиза в режим "борба или бягство", за да се справи с възникналата опасност и да отговори адекватно на ситуацията. Усилването на симптомите е вследствие на мисловната им интерпретация и по този начин се потвърждава предстоящата "опасност". Започват да се генерират все повече катастрофални интерпретации, а тревожността се увеличава. Така се образува един омагьосан кръг на цикличност.
Когнитивната терапия има за цел да коригира различните катастрофални интерпретации, страхове и избягвания. Подходът е практичен и е базиран на поставянето на различни задачи при активна роля на клиента и терапевта в процеса. Преструктурирането на катастрофалните мисли на клиента се извършва в контролирана среда с ясни правила на задачите и пояснения за тяхното изпълнение. Ето за това е важна активната роля на взаимодействие между клиент и терапевт. Основните предложения на когнитивния модел и когнитивната терапия са, че мислите влияят върху емоциите и поведението. След идентифициране на (автоматичните) катастрофални мисли в следствие на физическите усещания, клиентите ги наблюдават и активно търсят логическите грешки в интерпретацията. В хода на терапевтичния процес клиентите се обучават да откриват своите негативни мисли, да ги оспорват и да конструират правилни и адекватни интерпретации на събитията и ситуациите, в които се намират.
Тук роля играят също така плануваните поведенчески експерименти с клиента. Те са предназначени за проучване и потвърждение на точността на личните му прогнози в реални ситуации.
Различни дихателни техники също се включват в когнитивната програма за превенция на паническите кризи. Клиентът се обучава в различни релаксиращи и дихателни техники. Мускулното напрежение също играе съществена роля за увеличаване на тревожността и може да причини изпитването на физически реакции. Прогресивното мускулно отпускане представлява техника, която включва отпускане на основни групи мускули по човешкото тяло. Диафрагменото дишане е техника, при която участват коремните мускули за дихателен контрол.
Тези техники не са достатъчно ефективни за справяне с тревожността без комбинацията им с когнитивни техники за разбиране и реструктуриране на негативните интерпретации и вярвания на човека.
Коментари към Когнитивно-поведенческата терапия и нейните успехи в борбата с паник атаките