Когнитивно-поведенческата терапия и нейните успехи в борбата с паник атаките

Когнитивно-поведеческата терапия представлява нов модерен подход психотерапия, който бележи високи успехи в превенцията на различни психични състояния. По своята същност това е краткосрочна терапия с ясно обособени правила и структура на работа, при взаимодействието между клиент и терапевт. Проведени са редица клинични проучвания, които безспорно потвърждават успехите на психотерапевтичния метод при състояния на депресия, тревожност, панически атаки, фобии и др.

Съществуват разнообразни психотерапевтични методи, които успешно се справят с различни психологични проблеми. В тази статия се акцентира върху когнитивно-поведенческата парадигма и нейната успеваемост в превенцията на панически кризи.

Добре е при появата на първа паническа атака човек да се консултира със специалист, за да е сигурен дали изпитаните симптоми не са вследствие на друга причина, нямаща отношение към паническата атака.

Симптомите на паническата атака са разнообразни, но най-характерни са:

Висока тревожност, силно сърцебиене, треперене на крайниците, усещане за загуба на контрол, трудно дишане или усещането, че не можем да си поемем въздух, стягане в гърдите, изпотяване, преживяване на панически страх, гадене, желание да избягаме от мястото, на което се намираме, усещане, че във всеки един момент ще получим инфаркт.

Паническото разстройство представлява хронично и повтарящо се състояние, което влошава психосоциалното функциониране на човека. Въпреки високата ефективност и на фармакологичното лечение много хора не успяват да реагират правилно на тези интервенции.

Препоръчва се при паническо разстройство съчетанието между психотерапевтична програма, базирана на когнитивно-поведенчески подходи в комбинация с медикаменти за успешно преодоляване на състоянието и подобряване на качеството на живот.

Подобни интерпретации засилват възбудата в дадения момент на паника и мозъкът ни влиза в режим "борба или бягство", за да се справи с възникналата опасност и да отговори адекватно на ситуацията. Усилването на симптомите е вследствие на мисловната им интерпретация и по този начин се потвърждава предстоящата "опасност". Започват да се генерират все повече катастрофални интерпретации, а тревожността се увеличава. Така се образува един омагьосан кръг на цикличност.

Когнитивната терапия има за цел да коригира различните катастрофални интерпретации, страхове и избягвания. Подходът е практичен и е базиран на поставянето на различни задачи при активна роля на клиента и терапевта в процеса. Преструктурирането на катастрофалните мисли на клиента се извършва в контролирана среда с ясни правила на задачите и пояснения за тяхното изпълнение. Ето за това е важна активната роля на взаимодействие между клиент и терапевт. Основните предложения на когнитивния модел и когнитивната терапия са, че мислите влияят върху емоциите и поведението. След идентифициране на (автоматичните) катастрофални мисли в следствие на физическите усещания, клиентите ги наблюдават и активно търсят логическите грешки в интерпретацията. В хода на терапевтичния процес клиентите се обучават да откриват своите негативни мисли, да ги оспорват и да конструират правилни и адекватни интерпретации на събитията и ситуациите, в които се намират.

Тук роля играят също така плануваните поведенчески експерименти с клиента. Те са предназначени за проучване и потвърждение на точността на личните му прогнози в реални ситуации.

Различни дихателни техники също се включват в когнитивната програма за превенция на паническите кризи. Клиентът се обучава в различни релаксиращи и дихателни техники. Мускулното напрежение също играе съществена роля за увеличаване на тревожността и може да причини изпитването на физически реакции. Прогресивното мускулно отпускане представлява техника, която включва отпускане на основни групи мускули по човешкото тяло. Диафрагменото дишане е техника, при която участват коремните мускули за дихателен контрол.

Тези техники не са достатъчно ефективни за справяне с тревожността без комбинацията им с когнитивни техники за разбиране и реструктуриране на негативните интерпретации и вярвания на човека.

Снимка: pexels.com