Самотата е лечима

Според проучвания около една трета от възрастните на и над средна възраст съобщават, че са усещали самота през последния месец. Въпреки че този факт се пренебрегва, това е сериозен проблем, тъй като самотата е свързана с множество психологически и медицински аномалии.

Ясно е, че доброто здраве и дълголетието зависят от подкрепящата социална мрежа. Съветите обаче, които обикновено даваме на самотните хора - "да излязат навън и да се срещнат с нови хора" - просто не помагат. Това е така, защото самотата, както всички човешки преживявания, е сложен феномен.

Корейските психолози Юн Лий и Йонг-Джън Ко проучват връзката между чувството на самота и размера на социалната мрежа на човека, и установяват, че двете са в умерена корелация. Това означава, че не е необходимо да създаваме още приятелства с цел да лекуваме самотата. Всъщност, изненадващ резултат от тяхното проучване е, че хората с много големи подкрепящи социални мрежи често съобщават за високи нива на самота. Точно като другите емоции, самотата обслужва както информационни, така и мотивационни функции. Появата на самотата ни показва, че в нашия социален живот има нещо, което липсва. И дискомфортът, който следва от нея, ни мотивира да търсим нови социални възможности. Поне така би трябвало да работи. Но съвременният живот е толкова чужд на околната среда, в която сме еволюирали, че нашите емоции невинаги работят по начина, по който са програмирани.

Праисторическите ни предшественици са живели в малки, плътно прилепнали групи и неприятното усещане от самотата несъмнено има за цел да им попречи да се отклоняват твърде далеч от безопасността на социума. В днешните градски джунгли някои от нас взаимодействат с повече хора в един ден, отколкото нашите предци през целия си живот. В същото време много по-голяма част от нас преживяват дни и дори седмици без истински дълбок човешки контакт. Нито една ситуация, водеща до изолация, независимо дали в широката или близка мрежа от социални контакти, не носи добри резултати за здравето и щастието на човека. В крайна сметка размерът на вашата социална мрежа не определя дали ще се чувствате самотни или не. Ключът се крие по-скоро в това да имаме няколко значими взаимоотношения.

Какво точно означава "значимо взаимоотношение"?

В изследванията си Лий и Ко откриват, че взаимното същностно разкриване е основната съставка в социалния обмен, която премахва усещането за самота.

С други думи, ако вие и вашият събеседник се възползвате от възможността да разкриете нещо за себе си, всеки от вас ще си тръгне от срещата с усещането, че е задоволил важна социална нужда. Ще се почувствате по-добре и по-малко самотни. В края на краищата, ние разговаряме, за "да се опознаем помежду си малко по-добре", и единственият начин да направим това е, ако всеки от участниците в разговора разкрива нещо, което отсрещният още не знае за него. С разбиране, че взаимното разкриване е същността на задоволителното общуване, можем да анализираме редица стилове на взаимодействие, за да разберем защо се появява самотата.

Например много хора с ограничени социални мрежи са склонни да усещат самота, просто защото имат по-малко възможности за смислени взаимодействия с другите. Но дори и такива с малък приятелски кръг могат да водят пълноценен живот. Представете си пенсионирана двойка, която се мести в нов град, за да бъде близо до внуците си. Може да се наложи тези хора да изоставят старите си приятели и броят на социалните им контакти рязко да спадне, но всички те да предоставят огромни възможности за взаимно саморазкриване.

В западното общество, акцентиращо върху близките роднини и индивидуалната автономия, самотата в напреднала възраст е твърде честа. Без транспорт възрастните хора, които живеят сами, имат малко възможности да си взаимодействат с други хора. Ето защо центровете за хора в третата възраст и църковни дейности за възрастни хора са толкова жизненоважни за поддържането на здравето и щастието в напреднала възраст.

Много самотни хора страдат от липсата на социални умения и бързо подкопават опитите на другите да ги опознаят. От една страна, подобни самотници държат всички социални контакти да са стриктно работни. Те никога не разкриват нищо за себе си и предават чрез езика на тялото и тона на гласа си, че всяко споделяне от другите и по-дълбок контакт са напълно нежелани. Тези хора са склонни да изпитват високи нива на безпокойство в социалните взаимодействия и излизат от ситуацията, която ги притеснява, възможно най-бързо. От друга страна, те са склонни с изключителна увереност и точност да разкриват неприятни неща. Склонни са да разкажат на всеки, който слуша, за камъните в бъбреците си, болките в кръста, лошата съпруга, неблагодарните роднини и некомпетентните колеги. Списъкът е безкраен. Тези хора са самопогълнати от нещастието си и това кара събеседниците да се измъкват от диалозите бързо и ефективно.

Добрата новина е, че социални умения могат да се усвояват, независимо от възрастта. Често само няколко поведенчески промени в социалните взаимоотношения водят до значителни подобрения. Дейл Карнеги е автор на книга, която все още е сред най-използваните в литературата за самопомощ – „Как да печелим приятели и да влияем на другите“. Когнитивно-поведенческите форми на психотерапия също са доста успешни в преподаването на социални умения.

Както вече видяхме обаче, не само хората с ограничени социални контакти, са склонни към самота. Дори хора с много приятели могат да се чувстват самотни. Това е така, тъй като самотата индикира липсата на смислени взаимодействия с други хора, а не липсата на социални връзки. Някои хора служат като социални центрове в обществото. Ако трябва да намерите някой, просто отивате при тях. Те знаят кой водопроводчик е честен, кой месар има най-прясното месо, кой доставчик ще ви даде най-добрата цена и кой ще ви свърши най-добра услуга. Тези хора са страхотни организатори. Те са онези, които ще съберат съседите, за да почистят градинката пред входа и да засадят цветя. Те са същите, които карат всички в офиса да участват в благотворителна акция. Те организират партито за нова година. Поради тази своя важна роля, такива хора имат висока самооценка, но за съжаление, точно те невинаги успяват да си “организират“ истински смислен социален контакт. В крайна сметка от толкова много време на ден, прекарано в разширяване на социалната мрежа, не им остава време да развият дълбоки взаимоотношения.

Интересното е, че другите рядко разпознават вътрешната изолация, която хората тип „социални центрове“ изпитват. Това е особено вярно, когато човекът, живеещ в тази роля, успява да накара околните да се чувстват комфортно, разкривайки същността си. Събеседниците им говорят, чувствайки, че диалогът е смислен за тях, без да признават, че никога не са дали на „социалния център“ шанс да се разкрие. (Личности с подобен талант доста често са наясно, че повечето хора са егоцентрични, така че са склонни да прощават.) Съветът на специалистите към тях е да отделят време, за да задълбочат поне част от контактите с обширния си приятелски кръг, развивайки по-дълбоки връзки.

На тези, които са самотни и социално изолирани, психолозите предоставят няколко съвета за подобряване на социалните взаимодействия:

• Поставете се в ситуации, в които ще срещнете различни хора, дори и да не се чувствате в настроение за това.
• Поддържайте поведението си приятно, наблягайте на положителните теми и най-вече не се оплаквайте.
• Разкрийте нещо за себе си. Това означава, че вашият събеседник ще знае нещо за вас, но не и нещо прекалено лично от самото начало на разговора.
• Помогнете на събеседниците си - покажете, че се интересувате от тях. Нека се чувстват комфортно, разкривайки неща за себе си.

Дори разговорите, в които всеки разкрива нещо сравнително незначително, са достатъчни, за да предотвратят самотата. Друг път, опознавайки се със събеседника, ще откриете, че искате да развиете връзката на по-дълбоко ниво.

Прочетете още:

• 7 изненадващи причини да се чувстваме самотни