Начало Психология Поведенческа психология Патология Самоубийството при децата - какво трябва да знае всеки родител - част 2

Самоубийството при децата - какво трябва да знае всеки родител - част 2

Самоубийството при  децата - какво трябва да знае всеки родител - част 2 - изображение

Когато едно дете почине вследствие на самоубийство, това може да вцепени напълно хората, които се грижат за него – от скръб, от безмерна болка и мъчително недоумение.

Но дали то действително е искало да сложи край на живота си?

Изследването на The Research Institute at Nationwide Children’s Hospital показва, че само една трета от децата или младите юноши, които са починали вследствие на самоубийство, са казали на някого, че възнамеряват да се самоубият. Може би те не вярват, че могат да кажат на някого. А може би не искат никой да знае. Или може би това е било импулсивно действие и не са имали време да кажат на никого.

Аби Ридж Андерсън от Католическия университет в Америка и нейните колеги отбелязват след свое проучване, че децата, които са заети с мисли за самоубийство, "не искат толкова много да прекратят биологичното си съществуване, колкото да контролират ситуацията или имат нужда от съпричастност, приемане, утвърждаване в средата, както и незабавна междуличностна реакция на ключовите хора в живота на детето.

"С други думи, те отчаяно искат нещата да бъдат по-добри, но те не могат да измислят по-ефективен начин да се справят с проблемите си или да намалят страданията си, така че самоубийството в крайна сметка се превръща в привлекателна опция”, обяснява още Андерсън.

Според нея децата, които се самоубиват, могат да бъдат разделени на два подтипа: такива, които се чувстват депресирани, без надежда, безполезни и неспособни да се наслаждават на живота, и такива, които са по-агресивни, раздразнителни, разрушителни, импулсивни и търсещи усещания. Вторият подтип се наблюдава по-често сред по-малките деца, отколкото при ранните юноши.

Мрачното разбиране за смъртта, проблемите в отношенията, депресията и желанието за контрол ... заедно те формират обща картина, която предполага, че поне в някои случаи децата изпитват стресиращо взаимодействие – трудно им е да преценят как да постъпят, не искат да предприемат фаталната стъпка, но в същото време не знаят как да се справят с проблема, което ги кара да действат импулсивно и да се наранят, но е възможно те да не очакват, че могат наистина да умрат.

Какво могат да направят родителите, за да предотвратят самоубийството при децата

Важно е да се отбележи, че по-голямата част от децата, които мислят за самоубийство, не посягат на живота си. Също така, повечето деца с дефицит на вниманието или депресия, нямат самоубийствени мисли.

От друга страна, ако децата споменават, че искат да умрат или да навредят на себе си, важно е да обърнете внимание и да реагирате по обмислен начин. Дете, което живее с мисълта да сложи край на живота си, страда и спешно се нуждае от помощ.

Като се има предвид, че повечето деца са чували за самоубийство до 8 или 9-годишна възраст, струва си да обсъдим темата с децата, за да разберем какво са чували, чели или гледали по телевизията за самоубийството. Това може да ви даде възможност да коригирате недоразуменията и да обясните, че самоубийството е постоянен отговор на временни проблеми и никога не е добрият, правилният отговор. Подчертайте колко ценно е вашето дете за вас и че винаги ще сте готови да помогнете, без значение какъв е проблемът.

Прекарайте приятно време заедно и опознайте приятелите на детето си и какво се случва в училище или в квартала. Ако забележите промени в личността или поведението на детето ви като отчуждение от приятели или загуба на интерес към предишни дейности, ако детето ви изглежда много затруднено или е нещастно от седмици или месеци, и особено ако детето ви е склонно към импулсивност, направете всичко възможно, за да разберете какво се случва в живота му, какво мисли и чувства.

За повечето възрастни е много трудно да започнат разговор за самоубийството с детето си. Ние сме ужасени от идеята, че детето ни дори може да помисли за подобна стъпка. Но не забравяйте, че задаването на въпроси може да спаси живота на детето.

Експертите по самоубийствата единодушно подчертават значението на подобни разговори като важна стъпка към превенцията. Не се заблуждавайте, че това ще "постави идеята" в главите на децата ви, преди всичко то ще разбере, че трябва да потърси помощ. Когато забележите тревожни сигнали, може да зададете следните въпроси на детето си:

- "Има ли нещо, което те е накарало да се чувстваш толкова зле, че ти се искало да се нараниш? "

- "Някога имал ли си желание да си мъртъв?"

- "Искал ли си някога да заспиш и никога повече да не се събудиш?

Може дори да кажете това:

- " Понякога, когато децата се чувстват много разстроени, мислят, че искат да се самоубият. Случвало ли ти се е някога това?

Ако отговорите на детето ви дават основание за безпокойство или ако просто имате усещането, че нещата не са както трябва, задължително и незабавно потърсете помощ. По-добре е да постъпите прибързано от предпазливост, отколкото да запазите спокойствие и да се утешавате с това, че детето ви не би предприело подобна стъпка.

Данни за България:

По повод 1 юни 2017 година доц. Михаил Околийски, експерт в Световната здравна организация, заяви за БТА, че съвременните български деца са умни и интелигентни, но объркани и без подкрепа.

Техните основни страхове са свързани с това да не изостанат материално от своите връстници. Тук е и основната разлика между българските деца и децата в Западна Европа - българчетата сравняват непрекъснато дрехите си, кварталите, в които живеят, почивките, колите на семейството, като основна причина за това явление са именно родителските сравнения.

Другият страх на българските деца е свързан с невъзможността им да създават трайни и хармонични приятелства, основани на взаимно доверие.

Българските деца тъгуват по загуби, разпад на семейство и връзки, но нито училището, нито родителите, нито обществото като цяло могат да му помогнат да преодолее тъгата си.

„Нашите деца не знаят как да влизат и излизат от влюбване. Когато се влюбят, те вярват, че това е за цял живот, докато техните връстници от Западна Европа още от много ранна възраст са научени, че по време на съзряването нито една връзка не е трайна”, коментира още доц. Околийски.

Страховете на децата от късния преход са свързани и с отговорността на самостоятелните решения за разлика от децата и родителите, живели по време на социализма, за решаването на чиито проблеми се е грижила държавата.

Недостигът на специалисти, които да работят с децата, както и неспособността на българските родители да общуват с децата е причина за все по-нарастващата агресия в училище, както и за отключването на депресии и падането на възрастта за опити за самоубийства.

Самоубийството при децата - какво трябва да знае всеки родител - част 1

По статията работи: Ина Фенерова
Източници: psychologytoday.com, dariknews.bg
Снимка: twimg.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлНовиниПсихологияЛюбопитноСоциални грижиАнкетиЗдравни съветиЛечения