Самоубийството при децата – какво трябва да знае всеки родител

Акценти

Няма как смъртта на дете да не разбие сърцето. Подобно събитие не може нито да се приеме лесно, нито да се забрави.

Но когато едно дете си отиде вследствие на самоубийство, болката е още по-смразяваща. Тя може напълно да вцепени хората, които са се грижили за него – от скръб, безмерна вина и мъчително недоумение.

За щастие, подобни случаи са изключително редки. Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията в САЩ, по-малко от 2 на всеки милион деца на възраст между 5 и 11 години умират вследствие на самоубийство. При юношите (от 12 до 17 години) този брой е около 52 на милион. Средно около 33 деца под 12-годишна възраст отнемат живота си всяка година в САЩ.

› Прилики и разлики между самоубийствата при деца и юноши

› Действително ли децата, които се самоубиват, наистина са искали да сложат край на живота си

› Как могат да помогнат родителите

› Данни за България

Какво знаят децата за смъртта и самоубийството

Имат ли децата представа какво е самоубийство? Да – и то от изненадващо ранна възраст.

Брайън Мишара (Brian Mishara) провежда изследване сред 65 деца от начални училища – от първи до пети клас, на възраст между 6 и 12 години. Целта е да разбере какво знаят те за смъртта и самоубийството. Само едно дете от първи клас било чувало думата "самоубийство", но почти всички разбирали какво означава "да убиеш себе си". Те били чували за това по телевизията, от възрастни или от свои съученици. А тези, които знаели какво означава да отнемеш собствения си живот, можели да опишат един или повече начини, по които това може да се направи.

Интервютата на Мишара показват, че с възрастта разбирането на децата за смъртта и самоубийството се задълбочава. Повечето първокласници вече знаят, че мъртвите не могат да се върнат към живота, а всички второкласници разбират, че всеки човек умира в крайна сметка. Въпреки това, представата им за самия процес често остава неясна. Например двама от всеки трима първокласници и един от всеки петима петокласници вярват, че мъртвите хора могат да виждат и чуват.

Прилики и разлики между самоубийствата при деца и юноши

Проучване на The Research Institute at Nationwide Children’s Hospital, което анализира данни за деца (на възраст 5–11 години) и по-млади юноши (12–14 години), починали вследствие на самоубийство между 2003 и 2012 г., разкрива някои важни прилики и различия между двете възрастови групи.

Приликите

• И в двете групи момчетата са значително повече – 85% от децата и 70% от юношите, починали вследствие на самоубийство, са били момчета.
• Най-често срещаните методи са обесване и задушаване (81% при децата и 64% при юношите). След тях се нарежда използването на огнестрелно оръжие (14% при децата и 30% при юношите).
• В повечето случаи смъртта настъпва у дома – при 98% от децата и 88% от юношите – и в часовете между обяд и полунощ (81% от децата, 77% от юношите).
• Най-честите причини са свързани с проблеми в отношенията – 60% от децата и 46% от подрастващите са имали конфликти с приятели или членове на семейството. Училищни трудности и преживени кризи също са често срещани фактори – между 30 и 40% от всички случаи.

Разликите

Резултатите от изследването показват и някои съществени разлики между двете възрастови групи – свързани с расата и психичните заболявания.

• Като цяло, повече бели деца посягат на живота си в сравнение с чернокожите, но въпреки това чернокожите деца съставляват непропорционално голям дял от самоубийствата – 37% от всички деца, починали по този начин, са чернокожи, в сравнение с 12% сред подрастващите.
• Друго проучване на The Research Institute at Nationwide Children’s Hospital показва, че през последните десетилетия честотата на самоубийствата сред чернокожите деца се е увеличила, докато при белите тя е намаляла. Сравнени са два четиригодишни периода – първият започва през 1993 г., а вторият през 2008 г. Резултатите сочат, че при чернокожите деца нивото на самоубийства нараства от 1,36 на 2,54 на милион, докато при белите намалява от 1,14 на 0,77 на милион. Причините за тази промяна остават неясни.
• Около една трета от всички деца и юноши, починали вследствие на самоубийство, са имали психични проблеми. Разликите между възрастовите групи обаче са отчетливи.
• По-малките деца по-често страдат от дефицит на вниманието – почти два пъти по-често, отколкото от депресия или дистимия. (Дистимията е форма на хронична депресия, проявяваща се с липса на енергия, негативизъм, чувство за безнадеждност и неудовлетворение.) В числата това изглежда така: 59% с дефицит на вниманието срещу 33% с депресия.
• При по-големите деца и юноши тенденцията се променя – депресията е почти два пъти по-честа (66% срещу 29% с дефицит на вниманието).

Действително ли децата, които се самоубиват, наистина са искали да сложат край на живота си

Когато едно дете сложи край на живота си, близките му често остават вцепенени от скръб, вина и недоумение. Но възниква и един болезнен въпрос: дали детето наистина е искало да сложи край на живота си?

Според изследването на Nationwide Children’s Hospital, само една трета от децата и младите юноши, които са се самоубили, някога са споменавали пред някого, че имат такива намерения. Може би не са вярвали, че ще бъдат чути. Може би не са искали никой да знае. А може би действието е било импулсивно – момент на отчаяние, без време за мисъл или споделяне.

Аби Ридж Андерсън от Католическия университет в Америка и нейните колеги отбелязват, че децата, които мислят за самоубийство, "не искат толкова да прекратят живота си, колкото да си върнат контрола върху него". Те търсят съпричастност, приемане, утвърждение – реакция от хората, които обичат.

С други думи, те не искат да умират, а отчаяно искат болката да спре. Когато не виждат друг изход, самоубийството може да им изглежда като единствена възможност.

Андерсън разделя децата, които се самоубиват, на два подтипа:

• такива, които се чувстват потиснати, без надежда и радост от живота;
• и такива, които са по-агресивни, раздразнителни, импулсивни и търсещи силни усещания.

Вторият тип се среща по-често сред по-малките деца.

Мрачното разбиране за смъртта, проблемите в отношенията, депресията и желанието за контрол често се преплитат. В много случаи децата не искат наистина да умрат – те просто не знаят как да се справят с болката и действат импулсивно, без да осъзнават напълно последствията.

Как могат да помогнат родителите

Повечето деца, които мислят за самоубийство, никога не пристъпват към действие. Също така, повечето деца с дефицит на вниманието или депресия нямат самоубийствени мисли.

Но ако едно дете спомене, че иска да умре или да си навреди, това винаги е сигнал, който изисква реакция. Такова дете страда и има нужда от помощ – спешно.

Тъй като повечето деца чуват за самоубийство още около 8–9-годишна възраст, важно е темата да бъде обсъдена открито. Попитайте какво знаят, какво са гледали или чули. Това ще ви помогне да коригирате погрешни представи и да обясните, че самоубийството е постоянен отговор на временни проблеми – и никога не е решение.

Покажете на детето си колко е ценно за вас, че винаги може да разчита на помощ и разбиране, независимо какъв е проблемът. Прекарвайте време заедно, опознавайте приятелите му и училищната му среда. Ако забележите промени – отчуждение, загуба на интерес, продължителна тъга или импулсивност – опитайте се да разберете какво се случва, какво мисли и чувства.

Разговорът за самоубийството може да изглежда невъзможен. Много родители се страхуват дори да произнесат думата. Но експертите са единодушни: въпросите спасяват животи. Говоренето не "внушава" идеята – то дава на детето шанс да бъде чуто.

Можете да попитате:

• "Имало ли е моменти, когато си се чувствал толкова зле, че ти е идвало да се нараниш?"
• "Случвало ли ти се е да искаш просто да заспиш и да не се събудиш?"
• Или по-нежно: "Понякога, когато децата се чувстват много разстроени, си мислят, че искат да умрат. Случвало ли ти се е това?"

Ако отговорите ви тревожат или нещо ви подсказва, че не всичко е наред – потърсете помощ незабавно. По-добре е да реагирате прекалено рано, отколкото твърде късно.

Данни за България

Според доц. Михаил Околийски, експерт към Световната здравна организация, в България недостигът на специалисти и трудността на родителите да общуват открито с децата си водят до нарастваща агресия в училищата, до депресии и до все по-ниска възраст на опитите за самоубийство.

"Съвременните български деца са умни и чувствителни, но объркани и без подкрепа", казва той. Основните им страхове са свързани с материални сравнения – да не изостанат от връстниците си по дрехи, телефони, почивки, коли. За разлика от децата в Западна Европа, у нас сравнението често започва от самите родители.

Друг дълбок страх е невъзможността да създават трайни приятелства, основани на доверие. Българските деца страдат от загуби, от разпад на семейства и връзки, но рядко получават подкрепа – нито в училище, нито у дома.

"Нашите деца не знаят как да влизат и излизат от влюбване“, отбелязва доц. Околийски. "Когато се влюбят, вярват, че това е завинаги, докато децата в Западна Европа още от малки разбират, че по време на съзряването нищо не е трайно."

Децата от "късния преход", както ги нарича той, се страхуват и от отговорността на самостоятелните решения – за разлика от поколението, израснало в социализма, когато държавата поемаше тежестта на изборите.