Социалните мрежи захаросват и фалшифицират спомените ни

Разглеждате ли снимките в социалните медии с усещане за лека завист, относно привидно съвършения живот на щастливите хора от тях? Спокойно, не сте сами. Според най-новите изследвания над една трета от хората изпитват несигурност, когато разглеждат снимките на другите в социалните мрежи, като групата хора между 25 и 34 години са под най-голям емоционален стрес.

Изследване на онлайн списание стига до изводите, че всеки девет от десет души прекарват голяма част от времето си в опити да подберат най-представителните си снимки, за да ги публикуват в социалните мрежи.

Какво разкрива това за навика на хората да се оглеждат в алтернативната реалност на социалните мрежи, като в огледало?

Заради този въпрос възниква теорията, че хората са склонни да си създават фалшиви „розови“ спомени, които остават като доказателство при бъдещо разглеждане и буквално фалшифицират спомените, заменяйки ги с нов по-усмихнат техен вариант.

Модифицирането на спомени е типично за човешките същества — една четвърт от хората притежават детски спомени, които са много различни от действителните събития. Учените очакват, че идеологичното изкривяване на визията за света, което причинява социалната мрежа, може да доведе до повишен натиск над хората във възрастовата група между 25 и 34 години и да подмени истинските спомени със захаросани техни варианти.

Тези явления пораждат загриженост за по-младите поколения, тъй като социалните медии поглъщат все по-голяма част от популацията, превръщайки я в нейни отдадени почитатели. Постоянното наблюдаване на щастливите лица в социалните мрежи изгражда невярна представа за света на поне половината потребители, като ги кара и да напудрят спомените си, които запечатват в снимки, преди да ги представят на околните. И тъй като човек свиква доказателствата за определено събитие да носят конкретните емоции, с които то се е характеризирало, ситуацията се оказва изкуствено усложнена (а доказателствата, които остават в социалните мрежи, са предумишлено манипулирани, за да изглеждат по-щастливи от действителността).

В името на истината трябва да се отчете, че не всичко се потулва във визуално манипулираните снимки, които разпространяват хората из социалните мрежи. В защита на реалните събития остават миризмите, дактилните и вкусови усещания, които нямат навика да преобръщат изцяло асоциациите, с които ги свързвате. Същата работа вършат здравата мисъл и реалните човешки контакти (които носят истински спомени, вместо снимки, с цел самореклама в интернет). Може би те ще задържат паметта по-близо до истината. Времето ще покаже.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: safe.co.uk; psychologies.co.uk
Снимка: xexe.club