Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Срамът подмолно управлява нашия живот

Срамът подмолно управлява нашия живот

Срамът подмолно управлява нашия живот - изображение

„Срам“ е думичка, в която влагаме много значения. От това, че се срамуваме за провалената връзка до усещането, когато направим социално неприемливо действие на обществено място.
Но всъщност и двата гореспоменати примера са усещане за вина – осъзнаване, че действията ни най-вероятно са уязвили друго лице. Вината е винаги продукт на някое наше действие, то не отговаря на идеята за правилно, която поддържаме и е следствие на така наречения когнитивен дисонанс. Срамът може да е предизвикан от усещане за вина, но това не е задължително.

 

Щом вината и срамът не са едно и също, то как да определим какво е срамът?

Той е болезнено, дълбоко отрицателно и винаги присъстващо усещане за собствената личност и нейната стойност. Най-силно срамът оставя усещане, че сме повредени, дефектни, ненормални и никога няма да бъдем толкова добри, колкото околните. Може би най-упоритата от всички емоции - срамът е истински сложна такава, скрита и подкрепяща гнева и тъгата.


Как да разберем дали подсъзнателно не сте жертви на срама?

Част от най-честите му скрити прояви са:
- Когато сте тъжни изпитвате нужда да се скриете;
- често се фокусирате да не правите грешки или да не нараните с нещо околните;
- когато ви критикуват (дори критиката да е градивна) се обиждате, а после се обвинявате, че сте прекрачили границата на разумното;
- тайно се притеснявате, че никой няма да ви харесва, ако ви познава истински;
- може да сте победител в състезанията, изключителен професионалист и перфекционист, но никога не се чувствате достатъчно добре;
- тайно си мислите, че сте ужасен човек;
- случва ви се, когато сте много тъжен, почти депресиран да си мислите, че би било по-добре, ако ви няма;

Ако съзнанието ви се опитва да потисне усещането за срам, то чувствата и мислите ви може да се превръщат в специфични форми на защита.

- Силна дефанзивност „не това се е искало от мен, а аз от къде да зная?“;
- обвиняване на другите през цялото време;
- претендиране, че не ви интересува нищо и никой;
- заявяване и отстояване на позиция, че сте "над" нормалните емоции и проблеми;
- свеждане до минимум на реакциите на другите към вас „не зная защо превръщате мухата в слон?“.


Защо усещаме толкова срам?

Дълбокият срам произтича от много тежки преживявания, рушащи усещането ви за стойност до степен, че се усещате безвъзвратно повредени.
Най-често опитът, носещ съзнателен и подсъзнателен срам, произтича от детска травма като:
- Непрестанно критикуващ родител или отглеждащ възрастен;
- пренебрегване (включително и емоционално) и изоставяне (дори символично);
- ненужно тежки наказания;
- алкохолизъм или наркомания в семейството;
- смърт на брат/сестра в ранна възраст;
- емоционални, хранителни, личностови разстройства в семейството;
- среда на религиозен фанатизъм;
- физическо или сексуално насилие в дома и социалната среда.

Срамът нерядко е свързан със сексуално насочени преживявания в ранна възраст. Това може да е извършване на сексуална активност, преди да се изгради истинско доверие, чувство за връзка или някаква форма на сексуално насилие.
Не е изключено да се развие по-късно в живота, ако възникне травма, дълбоко застрашаваща усещането за стабилна идентичност. Това често включва историите на хора, станали жертва на престъпление, нападение или инцидент, за които се чувстват отговорни. А психологията до момента доказва, че не е нужно, човек да е виновен за случилото се, за да се усеща отговорен и съответно да се срамува.


Кариерата

Срамът обикновено е като цветна плака пред очите ни (за съжаление не розова), която оцветява целия свят в краски, повлияни от него.
В кариерата може да повлияе върху напредъка и да създаде силно чувство за напрежение на работното място. Малка критика от шефа може да доведе до безсъние, шега за хаоса по бюрото може да остави усещане за изолираност от колегите.
Той оставя ниско самочувствието и не смеете да поемате рискове, за които имате капацитет или работите твърде много, за да докажете себе си, като дебалансирате останалите страни на живота си.
Срамът не ви оставя да се усетите достойни, защото тайно противоречи на личните ви победи, чрез основното убеждение, че сте недостойни и недостатъчни за света около вас. Резултатите обикновено се изразяват в проблеми с отлагането и неспособност за постигане на поставените цели.


Личните отношения

Срамът е саботьор в сферата на социалния живот. Някои хора, с дълбоко вкоренен срам, са завладени от страх от интимност. Така че скачат от връзка във връзка или остават в някоя без фактически да изграждат емоционална взаимност. В някои случаи срамът (особено насаденият от другиго) може да доведе до зависими отношения в отровна връзка, "потвърждаващи", че срамуващият се не е достоен за нищо друго. Срамът може да предизвика сексуална дисфункция и да наруши изцяло половия живот.
От социална гледна точка може да се окаже, че опитвайки да сте напълно себе си, сте се  обградили от по-щастливи хора и имате чести конфликти с другите, защото те са стимулът, предизвикващ усещането за срам. Това води до приятелски отношения с хора, които не ви познават или не се отнасят добре с вас и грижи основно за потребности, които не отговарят на вашите.


Срам и психично страдание

Срамът може да означава негативно мислене, тревожност, депресивност и обсесивни мисли. Може да изтласкате от съзнанието си подобни мисли и чувства, но най-често потулването им в подсъзнанието води до алкохолизъм, злоупотреба с наркотични вещества, отклонения в сексуалната сфера или хранителни разстройства. Възможни са мисли за самонараняване и суицид. При част от хората потискането му води до гневни изблици, ярост и насилствени прояви, включително в домашна среда.
Това емоционално състояние има пряка връзка с нарцисизма. Съществуват случаи, в които тежката му форма и личните слабости на индивида развиват нарцистично личностно разстройство, което означава, че силата и гордостта се използват за потулването на неприятните усещания.


Има ли разрешение на проблема?

Хроничният срам най-често има корени в детството, когато се съставят основните убеждения за света и собствената стойност. Така се оказва, че ако преживяванията не бъдат разпознати и обработени, то е напълно невъзможно просто да се отървете от чувството на срам и неадекватност.
На този терен стъпва психотерапията. Терапевтичната консултация е проектирана, с цел да подпомогне разкриването на отминалите преживявания. Един добър психотерапевт може да помогне със:
- Идентифициране, какво се е случило и е създало усещането за срам;
- подпомагане обработката на потиснатите емоции и справяне с преживяването;
- подпомагане достигането на по-обективен поглед над преживяването;
- спиране на самообвиненията за неща, които не са във ваша власт;
- овластяване на личността;
- откриване на нови начини за изграждане на качествено самоуважение;
- подпомагане за избор и плануване на бъдещето.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: harleytherapy.co.uk
Снимка: Yahoo

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитно