Начало Психология Поведенческа психология Психика и тяло Учените идентифицираха физическия източник на тревожността в мозъка

Учените идентифицираха физическия източник на тревожността в мозъка

Учените идентифицираха физическия източник на тревожността в мозъка - изображение

Високата тревожност придружава част от хората през целият им живот, като се превръща в доста съществен проблем на нормалното съществуване. Както при всяко явление, което може да изведе личността от нормата, така и това може да се появи инцидентно при обикновения човек. Нека сме честни, на всеки се е случвало поне веднъж да усеща несигурност и да очаква нещо лошо да се случи всеки момент.

Скорошно проучване, изследващо неврологичната основа на тревожността в мозъка, идентифицира „клетките на тревожността“, разположени в хипокампуса. Откритието не само дава сигурност, че те контролират тревожното поведение на личността, а и че се повлияват от лъчите на светлината. Учените са започнали изследванията си над лабораторни мишки и с получените резултати предлагат зрънце надежда за милионите хора, живеещи с някой от видовете тревожни разстройства.

"Искахме да разберем къде емоционалната информация, създаваща усещането за тревога, е кодирана в мозъка", казва един от изследователите - неврологът Мазен Кейрбек от Калифорнийския университет в Сан Франциско.
За да разбере какво точно се случва с изследваните обекти екипът от учени провежда серия от тестове на мишите мозъци и записва активността на клетките в хипокампуса, докато гризачите обикалят из загражденията, в които живеят.

Клетките на тревожността

Това не са просто обикновени клетки. Учените построили специални лабиринти, в които част от пътеките водят обекта до открити пространства, за които се знае, че предизвикват тревожност при животните, поради повишената уязвимост от хищнически атаки. Извън сигурността на тесните лабиринти, нещо интересно се е случило в главите на мишките.

Изследователите наблюдават клетките в част от хипокампуса, наречена вентрален CA1 (vCA1), а те буквално светват от активност при изследването - колкото по-тревожни са мишките, толкова по-голяма е невронната дейност в тази част от мозъка.

Наричаме ги клетки на тревожността, защото са като зарево, когато животните са на места, които предизвикват страх у тях", обяснява старшият изследовател Рене Хен от Колумбийския университет. Резултатът (тревожност) е проследен до хипокампуса, за който се знае, че се занимава с други неща — регулира хормоналния баланс, ангажиран с контрола на емоциите.

Както при повечето неща от поведенческата психология и тук се предполага, че поради сходство във физическото устройство на мозъците, по резултатите от животните може да се съди и за състоянието на хората. "Сега, след като открихме тези клетки в хипокампуса, това предоставя нови области за изследване на лечебни идеи, които преди не подозирахме, че съществуват", казва един от представителите на научния екип. Още по-вълнуващо е, че изследователите вече са измислили начин да контролират тези тревожни клетки (най-малко при мишките) до степен, в която действително променя наблюдаваното поведение на животните.

Използвайки техника, наречена оптогенетика, за да осветят и повлияят клетките в района на vCA1, учените успяват ефективно да намалят влиянието на клетките на тревожността. В началото те са се чудили, дали ако намалят тази активност мишките ще се успокоят. "Това, което открихме, беше, че тревожността на мишките спадна и те проявиха желание да изследват още от лабиринта. "

Методът на влияние не работи само по един начин

Чрез промяна на интензитета и характеристиките на светлината, изследователите успяват също да подобрят дейността на клетките, отговарящи за тревожността, предизвиквайки треперене в животните дори, когато липсва опасност. Екипът подчертава, че не се заблуждава, че vCA1 е единственият мозъчен регион, участващ в строежа на тревожността.

"Тези клетки вероятно са само една част от разширената верига, чрез която животното получава сигнали, свързани с тревожността", каза Кейрбек, обяснявайки, че проучванията продължават. Очаква се следващите стъпки на изследователите да са насочени към разбиране за това дали един и същ ключ контролира човешката тревога и тази на мишките, защото въз основа на това, което се знае за мозъчните сходства с мишките, предположението изглежда правдоподобно.

Тези прекрасни открития биха дали огромна възможност за разработване на терапевтични похвати за повлияване на тревожните разстройства.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: sciencealert.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноНовиниАлтернативна медицинаЛеченияСпортБотаникаТестовеСпециалистиИнтервютаИсторияМедицински изследванияКлинични пътеки