Начало Психология Поведенческа психология Психика и тяло Учените потвърждават — емоциите влияят на възприятието ни за време

Учените потвърждават — емоциите влияят на възприятието ни за време

Учените потвърждават — емоциите влияят на възприятието ни за време - изображение

Помните ли как в детската градина „времето за почивка“ ви се струваше безкраен низ от скучни моменти на принудителен покои? Замисляли ли сте се защо сега, когато чакате почивките, те ви се струват като отлитащи мигове?

Човешкото възприятие за време се променя с възрастта, но и с емоционалното състояние. Постоянно се правят изследвания, опитващи да подобрят разбирането за мозъчните вериги, контролиращи това усещане, отваряйки път за нови форми на лечение, особено на Паркинсоновата болест.
Времето е неразделна част от нашето ежедневие, независимо от това дали бързаме да свършим нещо, почиваме, усещаме емоция или се отегчаваме. Може да ходим, да шофираме, да слушаме музика, да говорим по телефона, да дискутираме с околните или да спортуваме, но времето винаги е там, вездесъщо и нематериално. Всички казваме, че го усещаме, но реално обонянието, осезанието, зрението, слухът и вкусът не могат да подадат сигнали относно времето, нямаме сетиво за неизменно присъстващата величина. Отсъствието на рецептор за време не ни възпрепятства, защото мозъкът е доста ефективна машина за синхронизиране.

Най-малките деца „живеят във времето“, без да осъзнават, че то минава. Те са способни да преценят правилно само периода, в който са натоварени с някаква задача, изискваща внимание, усещайки го само по отношение на това, колко отнема. „За тригодишното времето е многостранно свързано с всяко специфично действие“, обясняват специалистите. На възраст от пет или шест години детето е в състояние да преобразува продължителността, която се свързва с определени действия с други. „Те започват да осъзнават, че отделен времеви континууми съществуват, независимо от действието, с които са ги свързвали до сега“.
С израстване на детето усещането за време се подобрява, тъй като се развива вниманието и капацитетът на краткосрочната памет — процеси, зависещи от бавното узряване на префронталната кора на мозъка. За да се определи времето, необходимо за дадена задача, на децата е необходимо да обърнат специално внимание на това. Но също така се налага да запомнят постъпващия поток от данни за същия период, без да губят концентрация. Така че страдащите от синдром на дефицит на вниманието трудно могат да преценят правилно големината на периода.

На петгодишна възраст малчуганите могат да подобрят преценката си за време, като бъдат научени да отброяват, като трябва да се взема предвид, че броенето съвсем не върви в крак със секундите. Осемгодишните започват да отчитат времето сами, но едва на 10 години може да се каже, че има точност в предположенията им.

Теория за вътрешния часовник

През 1963 година е развита теория, че възприеманото от мозъка ни субективно време се синхронизира с тиктакането на вътрешен часовник по същия начин, по който ежедневието ни се управлява от нормалния часовник (обективно изтеклото време). Учените са моделирали механизъм за измерване на времето — нещо като вътрешен часовник, състоящ се от пейсмейкър (излъчващ импулси) и съхраняващ ги носител. Субективната продължителност на времето, според тях, зависи от боря натрупани импулси. Когато вътрешният часовник се ускори, броят на импулсите се увеличава, създавайки усещането, че времето минава по-бавно. Освен това, ако спрете да обръщате внимание на времето, импулсите блокират и не достигат до съхраняващият механизъм.
Въпреки, че моделът на този часовник е полезен за прогнозиране на поведението на субектите, участващи в психологически изследвания, това е само метафора и не може да се сравнява с физиологията на мозъка или анатомията.


В началото на века Уорън Мек (професор по психология и невронауки в Института за мозъчни науки на Дюк, Северна Каролина) развива по-физиологически реалистичен модел. Съгласно него представянето на времето е подкрепено от осцилаторната активност на мозъчните клетки в кората на мозъка. Активността на всяка осцилаторна клетка се характеризира със специфичен ритъм. Честотата на трептенията се установява от определени клетки в гръбначния стриатум – субструктура на базалните ганглии, разположена в основата на предния мозък. "Всяка от тези мозъчни клетки има до 30 000 връзки със серия от клетки в кортекса, които се осцилират при различни честоти. Невроните в стриатума могат да четат кодовете на времето, излъчвани от осцилаторните клетки в кората на мозъка. Те влизат в действие, когато осцилаторната активност съответства на вече открити модели, съхранявани в паметта", обяснява Мек. Наред с този модел, при които оценките на интервалите от време произхождат от невронната активност, мозъчните структури, участващи в обработката на данните, свързани с времето, се различават в зависимост от това дали оценяват продължителността на стимула (изрично време) или измерването на изминалото време, разделяйки събития, които се очаква да се случат след няколко секунди или минути (имплицитно време).
"За продължителността, варираща от няколко милисекунди до няколко минути, обработката на изрично и имплицитно синхронизиране не отговарят същите невроанатомични региони", казва Дженифър Кул, (старши изследовател в Лабораторията по когнитивна невронаука в Прованс Университета в Марсилия). Тези разлики се дължат на факта, че "обработката на имплицитно време почти винаги се използва, за да се постигне цел, свързана с моторни задачи". „Имам ли време за кафе преди работа?“ е въпрос, чийто отговор изисква изрично обработване на време, с цел да се оцени продължителността като такава, обяснява Кул.

Преди всичко възприемането на времето от мозъка включва процеси, свързани с паметта и вниманието, те свидетелстват за впечатлението, че времето минава по-бързо, когато сме заети, или правим нещо забавно или вълнуващо. Времето лети дори когато сме влюбени. Изчакването на бойлера да стопли вода, за да си вземете душ, винаги кара времето да се точи съвсем бавно.
"Поради съвместния принос на процесите на паметта и вниманието за мозъчно обработване на данни, свързани с времето, това може да се отдаде само на действието на функционална мрежа, а не на определен регион. Това със сигурност обяснява защо няма неврологични или психиатрични разстройства, идващи от дефицити на обработка“, разкрива Кул. Допаминът е основният невротрансмитер, участващ в обработката на времето. Допаминови агонисти (съединения, които активират допаминови рецептори) са склонни да ускорят възприемането на времето и да създадат впечатление, че то преминава по-бързо. Такъв е случаят и с някои упойващи вещества, като кокаина, който подобрява ефекта на допамина. Обратно – невролептиците, използвани за лечение на шизофрения, потискат неговия ефект, създавайки впечатлението, че времето минава по-бавно.

Зависимост между хормоните и времето


Последните изследвания от неврофизиолози и химици, работещи по въпроса за обработката на времето, започват да показват как емоциите могат да ускорят или забавят възприемането му. През 2011 г. професор Сандрин Гил (преподавател по познание и учене в университета в Поатие, Франция) публикува проучване как промените в емоционалното състояние на субектите, причинени от гледането на филми, засягат чувството за време. Психолозите показват на студентите части от филми, за които е известно, че предизвикват страх (филми на ужасите) или тъга (драми). Показва им се трета категория – "неутрални" кадри (прогнози за времето или актуализации на фондовия пазар). След това студентите са помолени да оценят продължителността на визуалния стимул.

"Изкривяването на времето, предизвикано от страха е най-забележимо. Студентите са усетили периода осезаемо по-голям, отколкото е. Страхът предизвика състояние на възбуда, което ускорява темпото на вътрешния часовник. Това състояние включва разширени зеници, по-висока честота на пулса, повишено кръвно налягане и мускулна контрактора. То отразява защитен механизъм, предизвикан от заплашителна ситуация, тъй като тялото се подготвя да действа или като атакува, или избяга." Психолозите са наблюдавали подобна тенденция за надценяване времето и при тригодишни деца, изложени на заплаха.

Неочакван резултат е, че тъгата не засяга възприемането на време, защото чувството, което изпитвате при гледане на тъжен филм, не е достатъчно силно, за да забави физиологичните ви функции“. Въпреки това, не може да се твърди същото за периодите на дълбока тъга и тежка депресия. Към момента текат изследвания относно този вариант, а също и за промяната на усещането за време при здрави индивиди, практикуващи медитация и релаксация. Учените се чудят дали е възможно „да излязат от времето“, докато са в това състояние.

Изследователите са работили над въпроса за протичане на субективното време при наблюдение на трето лице в изпитване на емоции като срам. Наблюдението на някой, който се срамува, подканя човек да разбере каква е причината за това чувство. Подобна „отразяваща дейност“ разсейва вниманието от времевата обработка, така че очакваното време е по-кратко от обективното. Тази тенденция се появява след осемгодишна възраст, защото едва тогава децата изучават значението на срама. Теорията за познанието помага да се обясни как възприемането на емоциите на другите променя чувството за време. Усъвършенстваното когнитивно средство зависи от вътрешния процес, който имитира или симулира емоционалното състояние на друго лице, позволяващо да настроим и разберем тяхното чувство. Следователно, когато тийнейджър прекарва време с по-възрастен, който говори и ходи по-бавно, вътрешният часовник на младия се забавя. Съществува и субективно забавяне на времето, което засилва социалното взаимодействие между хората.

Учените са експериментирали с мимическото контактуване, водещо до уеднаквяване на вътрешните часовници, като са блокирали мимиката (по гениално прост начин — чрез поставяне на химикалка между зъбите на човека), така се оказва, че емпатичната връзка бива блокирана. Така вътрешният часовник е постоянен и независим от емоциите, които другия ни изпраща. Други проучвания показват, че дори хората, които са си поставили ботокс (и имат по-слаба подвижност на лицето си) започват по-трудно да възприемат емоциите на околните, следователно усета им за време се променя.

Учените считат, че субективното възприемане на времето е много разкриващо за емоционалното ни състояние. Защото изкривяването, причинено от емоцията не е резултат от неизправност в субективното измерване, а е илюстрация на вътрешна способност за адаптиране, към заобикалящите събития.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: theguardian.com
Снимки: lifehacker.com.au; sciencenews.org; news.softpedia.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноСнимкиЛайфстайлИсторияЗдравни съветиНовиниБотаникаСоциални грижиПсихологияРецептиМедицински изследванияАлтернативна медицинаНаправления в медицинатаАнкетиЛичностиОрганизацииНормативни актовеКлинични пътекиХранене при...СпортЛечения