Как да предотвратим бавенето на децата

Има пряка зависимост между това да тръгнем с децата за градина (или училище) на време и да не закъснеем за работа. В много от случаите се стига до викаща майка, разстроено и объркано дете и бавене, което носи своите последствия.

Нарочно ли се бави детето

Често големите се ядосват на детското туткане:

„Нали се разбрахме, ставаме, мием се и тръгваме. Как може обличането на едно яке да отнема 20 минути?“

Може, защото якето не се облича лесно, има толкова много интересни неща наоколо, а и дете до 6-годишна възраст рядко има реалистична представа за това какво са 20 минути. Родителите трябва да имат предвид, че когато нервничат или викат по детето, неговите инстинкти го карат да замръзне.

Вашата нервност сигнализира, че приближава опасност. Това може да го остави в ступор, то буквално ще замръзне, изчаквайки вашата нервност и опасността да отминат. Друг вариант е да забави още действията си, с цел да ги изпълни по-внимателно. Стресът, който показвате, снижава нивото на адаптивност при децата и ги прави по-объркани и бавни.

Децата живеят за мига, родителите планират

Приоритетите при възрастните работят различно. Вие обмисляте миналото, планувате с точност бъдещето и знаете какво и кога трябва да се свърши. В предучилищна възраст детето все още не разбира важността на мероприятията, за които трябва да се бърза. В сравнение с нас децата живеят за мига.

Плануването при тях не е така детайлно, по-скоро се основава на моментни желания и мечти, отколкото на предвиждане на евентуалните резултати от действията им. Така че щом кажете, че ако днес пак закъснеете за работа ще ви глобят и няма да можете да изпълните норма, план или да напишете отчет, детето чува сбор от думи, който не носи пълна яснота за него. С повече обяснения може би ще изясните какво имате предвид, но това все пак не значи, че то ще е напълно наясно с идеята за време и плануване.

Изполвайте някои от следните съвети, за да предотвратите хаоса преди излизане от дома:

• Направете схематичен график:

За да улесните тръгването на време, може да направите схематичен график на нещата, които се правят сутрин преди тръгване. За малките деца са нужни рисунки (или снимки), напомнящи им кое след кое трябва да свършат, подредени хронологично на видно място. Така ще намалите шансовете за разсейване и загуба на време.

По-големите могат да имат списък със задачи, който да ги накара да се чувстват важни, докато отмятат свършеното. Специалистите говорят дори за обвързването на завършен списък с някаква малка награда.

• Използвайте таймери или часовници:

Те могат да са много полезни в ежедневието, защото ориентират децата дали трябва да бързат. Таймерите трябва да имат отчетлив, но не стряскащ звън, и да са на видимо за детето място. Дори малчуганът да не познава времето, отчетено на таймера/часовника, ще получи усещане за време, което изтича. Виждала съм как майка бе обозначила пространството между 7:00 и 7:30 в червен цвят върху циферблата, за да знае синът й колко му остава от червения сектор сутрин и трябва да призная, че имаше ефект.

• Бъдете спокойни:

Колкото повече нервничите, викате и се притеснявате, толкова по-неефективно ще е детето в действията си. Вдишайте дълбоко и запазете самообладание. Помнете, че за да получите бързина, трябва да създадете рутина на действията.

• Давайте ясни инструкции:

Дори добили рутина, понякога на мъниците се налага да изпълнят нещо различно, което може да развали грижовно подредения ви график. В такива моменти кротко дайте инструкции и помнете, че не трябва да са повече от две последователни. Ако желаете да стане ефективно, най-добре се погрижете да давате подробна информация за всеки етап, след като предният е приключил. „Обуй ботушите“ може да стане много по-бързо с "Вземи ботушите. Седни на стола. Събуй чехлите. Обуй ботушите. Вдигни им ципа." След всеки етап е разумно да се награждава с похвала. Съзнавам, че е много по-бързо вие да обуете тези ботуши, но всички знаем, че самостоятелността е много важна за децата ни.