5 психологически изследвания, които ще ви върнат надеждата за човечеството

Случвало ли ви се е да слушате новините и приливът от лоши такива да ви обезкуражи, виждайки човешката същност? Въпреки че голяма част от нас имат подобни усещания, последните психологически изследвания на човешкия вид показват, че всъщност хората не са водени основно от егоистични или алчни мотиви, както понякога изглежда. Проучванията показват, че човешките същества имат желание да помогнат на другите и че това прави живота им по-хубав.

Когато самите ние сме доволни, искаме да разпространяваме приятните чувства

Вероятно сте чували за „предай нататък“ веригите, където един човек прави малка услуга на някого, а получателят й прави услуга на някой друг. Изследване установи, че хората наистина искат да предадат приятното усещане, когато някой им помогне и причината е, че се чувстват благодарни. Идеята на експеримента е участниците да се изправят пред проблем с компютъра си по средата на тестова форма и някой друг да им помогне да решат проблема си. Оказва се, че впоследствие те отделят повече време, за да са полезни на следващия участник с компютърен проблем. Чувстват благодарни, за това че някой им е сторил добро и това ги мотивира да пожелаят да са от помощ.

Когато помагаме на другите, ние се чувстваме по-щастливи

В проучване, проведено от психолога Елизабет Дън, участниците получават малка сума пари (5 долара), с която разполагат през деня. Те могат да изхарчат парите, както пожелаят.

Важно е да уточним, че половината от участниците са получили инструкция да ги изхарчат за себе си, а другата половина да ги похарчат за някой друг. В края на деня учените изследват доброволците и установяват, че нивото на щастие на двете групи съществено се различава. Оказва се, че тези, които са изхарчили поверените им пари за някои друг, са значително по-щастливи от тези, които са го направили за себе си.

Нашите връзки с другите правят живота по-смислен

Психологът Карол Ръф е известен с изучаването на това, което се нарича евдемонична концепция за благополучие — усещане за смисъл и цел в живота. Според Ръф човешките взаимоотношения са ключов елемент от евдемоничното благополучие. Проучване, публикувано през 2015 г., доказва точно това: в него участниците, прекарали време в дейност, подпомагаща на други хора, са съобщили, че имат по-силно усещане за цел и смисъл, отколкото контролна група от хора, която не е създала подобни контакти. Същото проучване установява, че субектите имат по-силно чувство за благополучие, след като са написали благодарствено писмо на някого. Това изследване показва, че изразяването на благодарност към друго човешко същество действително прави живота по-смислен.

Подкрепата за другите е свързана с по-дълъг живот

Психологът Стефани Браун изследва оказването на помощ на другите като фактор, повлияващ продължителността на живота. Тя пита субектите на проучването си колко време прекарват в това да помагат на други хора и благодарение на въпросите си открива, че тези, които са отделили повече време за дейност в помощ на другите, живеят с по-нисък риск от ранна кончина. Така се оказва, че помагайки на другите, хората помагат на себе си.

Възможно е да станем по-съпричастни

Карол Дуек от Станфордския университет се занимава с широк спектър от проучвания, които изследват мисленето. Според него част от хората, които имат "мислене за развитие", вярват, че могат да живеят в градация, като полагат някакви усилия в определена област. Друга група са хората с "фиксирана нагласа", които смятат, че техните способности са относително непроменими. Дуек е установил, че тези модели на мислене са склонни да се самоизпълняват – когато хората вярват, че могат да се справят по-добре, те често достигат до развитие с течение на времето.

Оказва се, че съпричастността - човешката способност да усещаме и разбираме емоциите на другите — може да бъде повлияна и от нашето мислене. В поредица от проучвания Дуек и нейните колеги откриват, че настроенията всъщност влияят на това как сме съпричастни с другите – онези, които са насърчени да приемат "умствената нагласа за развитие“ и да вярват, че е възможно да станат по-съпричастни, всъщност прекарват повече време, опитвайки се да симпатизират на другите. Дуек обобщава "Емпатията всъщност е избор". Тя не е нещо, до което имат достъп едва няколко души, всички ние сме способни да сме истински съпричастни.

Да, понякога всички се обезкуражаваме от лошите дела, на които сме свидетели, но психолозите предоставят доказателства, че хората всъщност искат да помагат на другите и имат способност да станат по-съпричастни. Всъщност изследователите са установили, че ние сме по-щастливи и спокойни, когато помагаме на другите, което доказва, че хората са по-щедри и загрижени, отколкото предполагаме.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: thoughtco.com