5 техники за справяне с бърборковците на работното място

от 14 дек 2018г., обновено на 23 май 2019г.

Всеки се е намирал в ситуации, в които неговите колеги прекаляват с празните приказки, а часовникът продължава да тиктака, работният ден почти е свършил, а вие все още имате куп задачи за довършване. В такива моменти сигурно се чудите как да сте по-асертивни, да отстоявате позицията си и да споделите пред другите, че имате нужда от тишина и спокойствие, без обаче да изглеждате като грубияни.

Проблем е самата среда – за съжаление, нещо, над което вие нямате контрол. Според едно проучване, проведено от учените Джунгсу Ким и Ричард де Диар (Jungsoo Kim & Richard de Dear) от Университета в Сидни и публикувано в научния журнал Journal of Environmental Psychology през 2013 г., превъзходствата на работните помещения с отворен план, а именно по-ефективна съвместна дейност, скок в нивата на креативност на служителите и по-лесна и бърза комуникация, всъщност не са достатъчни, за да компенсират за недостатъците – непрекъснат шум и липса на лично пространство.

Когато смяната на разположението на работните места не е възможно, а продължавате да сте заклещени между бъбривата Виолета и приказливия Мирослав, то тогава пробвайте един от следите техники за справяне с хората, които обичат да практикуват говоренето на празни приказки на работното място.

Защо някои хора говорят толкова много?

Някога чудили ли сте се защо на някои ваши колеги им доставя толкова голямо удоволствие да обсъждат всевъзможни теми, дори когато това е неуместно и контрапродуктивно? Някои бърборковци запълват тишината с нервно бръщолевене, за да се справят със собствената си тревожност. Други поддържат непрестанния вербален поток от думи, защото това им помага да не мислят за проблемите и емоциите си. За трети е приятно да говорят за себе си – своите интереси, стремежи и преживявания. Истината е, че всеки един от нас имат нужда от някого в живота си, на когото да докладва какво е хапнал на обяд или колкото досадна е била песента в автобуса. За съжаление, не всеки иска и е готов да предложи себе си като слушател.

Сигурно вече сте пробвали да покажете по дискретен и вежлив начин, че понякога разговорите в работно време ви идват в повече. Използвали сте фрази като "Добре тогава." или продължавате да пишете на компютъра си, докато вашият колега не спира да ви описва как е прекарал почивните си дни. Тези тактики обаче рядко дават резултат. Според скорошно изследване, публикувано от Саймън и Баум (Simon & Baum) през 2017 г. в научния журнал Journal of the Experimental Analysis of Behavior, дори класическата дискретна техника избягване на зрителен контакт няма ефект. Напротив, учените откриват, че участниците говорят дори повече, когато техният събеседник не гледа към тях.

Как да се справите с бърборковците в офиса

Всичко опира до отстояването на собствената позиция. Преминаването от пасивно към асертивно държание може първоначално да ви се струва грешно и опасно, особено когато не знаете как да се противопоставите на вече установената култура на работното място.

В същността си обаче показването на асертивност означава да покажете уважение към мнението на другия, както и към личната ви позиция по въпроса.

В идеалния случай бъбривата Виолета и приказливия Мирослав ще регулират своето държание успешно и ще рефлектират над ефекта от действията си, но също така е важно и вие да поставите граници за това, което приемате за приемливо. Предоставяме ви 5 техники, препоръчани от практикуващия клиничен психолог д-р Елън Хендриксен, които може да използвате следващия път, когато Ана започне да ви разказва в детайли как протича разводът й.

Техника №1: Кажете мнението си на глас.

Изглежда лесно и примамливо да използвате невербални сигнали, за да изразите нежеланието си да изслушате някого – избягвате да поддържате зрителен контакт, насочвате погледа си към работните документи или дори продължавате да пишете докладите на компютъра, докато събеседникът ви продължава да реди една празна приказка след друга. Тези ваши колеги, които идват при вас и започват да изпълняват монолога си пред незаинтересованата си публика, рядко успяват да забележат едва доловимите невербални сигнали.

Разковничето е в начина, по който отстоявате позицията си. Вие задавате тона на разговор. Кажете, че сте много заети и не можете да говорите в момента или че гоните краен срок, като използвате същия тон, който бихте използвали, за да попитате колко е часът или за да поръчате сандвич – представете фактите ясно и точно, без да пренасищате израза си с прекалено любезни и сложни извинения и обяснения.

Например:

"Здравей, наистина искам да чуя разказа ти, но днес трябва да се придържам към графика. Ще довършим разговора малко по-късно."

"Добро утро! Имам два крайни срока днес, така че никой не може да говори с мен преди 15:00 ч. Ще се видим тогава."

За тези от вас, които са възпитани никога да не прекъсват събеседника си, тази техника сигурно изглежда прекалено груба или неподходяща. Истината е обаче, че голяма част от бърборковците осъзнават, че просто запълват тишината с празни приказки, така че няма да се обидят, когато учтиво ги помолите да спрат. Без значение дали става въпрос за неспокойно бръщолевене, отлагане на работата си или липса на ментален филтър, тяхното бъбрене ще продължи точно толкова, колкото вие позволите.

Разбира се, отстояването на позицията и показването на асертивност зависи от събеседника. В никакъв случай не казвайте на шефа си да изчака до 15:00 часа, за да говори с вас, дори когато е дошъл, за да ви направи забележка за нещо дребно и незначително.

Техника №2: Определете точен час за приятелски посещения.

Важно е да изслушвате по някоя история от време на време, за да покажете, че се интересувате от мненията на колегите си и сте част от колектива. Но не е задължително да правите това, когато те решат. Така че определете вие кога точно могат да ви посещават. По този начин вие поддържате офис отношенията си, без да им позволявате влияят на вашата продуктивност и качество на работата.

Например:

"Трябва спешно да изпратя този доклад, така че мога да ти отделя най-много две минути."

"Тъкмо довършвам нещо. Може ли да се върнеш след половин час?"

Отново, най-добрият вариант е да кажете това гласно – не залепяйте лист, на който сте написали молбата си по прекалено сериозен начин, защото най-вероятно ще направите впечатление за пасивно-агресивна личност. Единственото изключение може да бъде забавната и хумористична бележка. Ако работната среда го позволява, пробвайте да залепите временна бележка на гърба на стола си или на стената до вас:

"Служител в паника – не безпокойте преди крайният срок в 16:00 ч. да е минал."

Техника №3: Очаквайте съпротива.

Всяка една група има своя специфична култура, без значение дали става въпрос за работното място, семейството или връзката между двама влюбени. Вече изградените и безгласно приетите правила за ролите, поведението и вътрешните шеги в офиса са трудни за преструктуриране. Когато се опитвате да промените културата, установена сред колегите си, те най-вероятно ще окажат съпротива, полагайки усилия да запазят статуквото.

Техника №4: Бъдете последователни.

Културите могат да бъдат изменени. Най-бързият и ефективен метод за промяна е поддържането на последователност, особено в началото на процеса. Когато поставяте граници, може да ви се стори примамливо да допуснете няколко изключения. От голямо значение е да се придържате към първоначалния си план. Ако винаги пъдите бъбривите си колеги от бюрото си преди 15:00 ч. (и гласно ги информирате какво вършите и защо е необходимо за довършите задачите си), те ще възприемат позицията ви за разговорите в офиса много по-бързо, отколкото ако правите изключения, заобикаляте собствените си правила и показвате колебание.

Техника №5: Потърсете подкрепа от висшестоящите.

Ако представите казуса си пред началника си, е възможно той да ви определи като асоциален или лош отборен играч. Очевидно, това би създало още проблеми, вместо да реши сегашния – а вие просто се опитвате да вършите задълженията си качествено и съвестно. Ако се намирате в подобна ситуация, поискайте среща с началника си, за да им обясните затрудненията си, представите решения на проблема, които вече прилагате, като по този начин демонстрирате проактивност. Така вие няма да прехвърляте цялата отговорност върху шефа си, а ще действате към разрешаване на неприятната ситуация. Важно е да помолите изрично началника си да ви окаже подкрепа, в случай че се получат недоразумения с другите. Когато останалите колеги ви пречат да изпълнявате задълженията си ефективно, е препоръчително висшестоящите да са наясно с всякакви пречки, които могат да окажат негативно влияние върху качеството на свършената работа или продуктивността ви.

Не забравяйте, че вината не е ваша – колегите ви са тези, които загърбват своите ангажименти и задача за празните приказки. Така че пробвайте една от тези техники следващия път, когато Мария или Васил изненадващо дойдат до бюрото ви, чудейки се на глас, какво не е наред с градинските им пръскачки.

Редактор: Нора Маркова
Източник: quickanddirtytips.com
Снимки: pixabay.com