Самоприемането – важно и в същото време толкова труднопостижимо

Самоприемането може да се окаже трудно за постигане, особено ако животът ни е накарал да се отдалечим от самите себе си. То означава да се обичаме с всички свои недостатъци, което обаче изглежда по-лесно, отколкото всъщност е.

Не бива да отъждествяваме самоприемането със самоуважението и самоувереността. Самоуважението е променлива величина, докато самоприемането е константа, без значение как виждаме себе си в конкретния момент.

Добрата новина е, че можем да се научим да се приемаме. Направим ли го, ще се чувстваме по-добре и по-лесно ще посрещаме трудностите в живота.

>>> Имате ниско самочувствие? Опитайте със самоприемане

Защо е толкова трудно да се приемем такива, каквито сме?

Звучи лесно да го постигнем, но всъщност изисква много усилия и постоянство. Често нашите близки, учители и приятели ни изпращат погрешни послания, които ни внушават чувство за малоценност.

Кои са факторите, от които зависи самоприемането?

Факторите са комплексни, но има няколко, които експертите определят като основни при изграждането на положително отношение към собственото ни Аз.

Семейната среда

Важна роля играе начинът, по който сме били възпитавани като деца. Изследване от 2016 г. върху 236 младежи в Турция сочи, че онези от тях, които се самоприемат, са онези, които са били приемани от своите родители такива, каквито са.

Дискриминация

Дискриминационното отношение към нас също би могло да повлияе на начина, по който гледаме на себе си. Трудно е да се обичаме с всички свои недостатъци, ако част от хората ни внушават, че нямаме стойност поради една или друга причина. Проучване от 2020 г. разкрива, че представителите на LGBQ+ общността живеят по-трудно със себе си, отколкото хетеросексуалните участници.

Особено трудно е да развием умението за самоприемане, ако:

• нашите родители не са ни приемали;
• сме преживели травма, която е изкривила представата ни за нас самите;
• се чувстваме виновни за събития от миналото;
• са ни внушили чувство за малоценност заради расовата или половата ни принадлежност, сексуалната ни ориентация или друг аспект на нашата идентичност.

Не бива да забравяме обаче, че никога не е късно да се научим да се обичаме, без значение какво сме преживели и как са ни научили да се възприемаме. Със сигурност ще отнеме много време, но практикуването на самоприемане има безспорни ползи в дългосрочен план.

Има ли връзка между самоприемането и депресията и каква е тя?

Самоприемането е неразривно свързано с доброто психично здраве. Според изследване, проведено през 2019 г., хората с ниска самооценка са по-склонни да страдат от депресия.

Сравнявайки ролята на самооценката и безусловното самоприемане, експертите са на мнение, че самоприемането е много по-важно условие за щастлив и пълноценен живот. Самооценката е моментна снимка на усещането ни дали се справяме и дали сме достатъчно добри в нещо, докато самоприемането е константна величина, която не зависи от обстоятелствата.

Много по-трудно е да се приемем безусловно, ако страдаме от депресия, защото тя изкривява представите ни. Тогава човек се чувства ненужен, безполезен и неуверен, което му пречи да изгради положително мнение за себе си.

В какво се изразява самоприемането?

Както вече стана ясно, самоприемането означава да се приемем с положителните и отрицателните си страни, без значение как се справяме в дадена ситуация. То не изключва възможността за израстване, но по-скоро се отнася до способността ни да приемем, вместо да се изправяме срещу, онова, което не харесваме в себе си.

>>> Единственото необходимо обещание за новата година е самоприемане

Признаци на самоприемане

• приемаме се дори когато се намираме в трудна ситуация;
• признаваме и приемаме слабите си страни;
• чувстваме се добре, когато сме себе си;
• умеем да приемаме критика (добронамерена, не остра), без да се чувстваме нападнати;
• вярваме, че сме заели правилната страна, защитавайки себе си.

Не е самоприемане, когато:

• сме убедени, че сме перфектни или нямаме недостатъци;
• не желаем да се развиваме и усъвършенстваме;
• се чувстваме уверени през цялото време;
• смятаме, че винаги сме прави.

Признаци, че не сме постигнали самоприемане

• изпитваме омраза към самите себе си, особено в трудни моменти;
• не искаме да се вгледаме в себе си – честно и открито;
• срамуваме се от недостатъците си;
• отричаме ги или ги игнорираме, защото ни карат да се чувстваме неловко;
• заемаме отбранителна позиция, когато някой се изправи срещу нас или ни критикува.

Любов към нас самите

Любовта към Аз-а се проявява чрез самосъстрадание и разбиране. Ако се обичаме, ние сме способни да подредим по важност нуждите си, като не подхождаме егоистично, а с единствената цел да признаем, че и ние сме хора, със своя идентичност и индивидуалност.

Позитивната психология често е насочена към подхранване на самоприемането и на любовта към самите себе си. Повечето психологически методи имат за цел да ни помогнат да функционираме по-добре, като избягваме поведението, което ни пречи да бъдем щастливи, но позитивната психология навлиза още по-дълбоко, предлагайки ни начини да израстваме. Тя ни учи как да се обичаме, да бъдем благодарни и да се справяме със стреса.

Основни методи на позитивната психология

• осъзнатост и насочена медитация;
• упражняване на хоби или креативно занимание;
• развитие на умение да изпитваме благодарност;
• водене на дневник или записки;
• изграждане на здравословни взаимоотношения с околните;
• придобиване на полезни навици.

Самоприемането не се случва по естествен път. Особено трудно е да се обичаме такива, каквито сме, ако сме получавали послания, че сме безполезни или неспособни. За щастие, всеки от нас може да се научи да се приема и да гледа на своето Аз със състрадание и грижа. В него са преплетени не само добрите ни качества, но и всичко онова, което не харесваме. Когато започнем да се обичаме, въпреки тях, ще изградим по-здрава връзка със себе си и със света, който ни заобикаля.