Доверието: Отношение към живота и лепило за всякакъв тип отношения

Доверието е това, което ни държи здраво свързани един с друг – независимо от типа взаимоотношения. Доверието, заедно с почтеността и съпричастността, е това, което прави връзките добри. Малко психологически аспекти са толкова важни и сложни, колкото способността ни да се доверим на някого. Това е като даване на част от себе си.

Доверието играе роля във всички неща, които правим всеки ден. Да влезете в такси например, означава да се доверите на лицето, управляващо автомобила. Да отидете на лекар, да приемете предложеното от него лечение, да се подложите на операция, означава да се наложи да се доверите на уменията на този специалист.

Всеки път, когато излизаме на улицата, се доверяваме, че никой няма да ни нарани. Вярваме, че нашите приятели ще продължат да бъдат наши приятели, че този живот ще продължи – със същите правила, с парченца мир в центъра на хаоса, балансирайки – понякога доста несръчно – в напрегнатото ежедневие.

Но нека се опитаме да погледнем на реалността от гледна точка на крайно недоверчив човек, пречупващ всичко през призмата на несигурността и страха. Много скоро ще попаднем в капана на ужасяваща невроза. Недоверието парализира. То прави всякакви здрави взаимоотношения напълно невъзможни.

Недоверието ни "откъсва" от живота и ни оставя в тъмния, страшен ъгъл. Това е така поради една много проста причина. Хората са по природа социални същества, ние сме проектирани да се свързваме един с друг. Понякога това не се случва или по-лошо, изпитваме разочарование или предателство. Когато това се случи, нашият мозък го вижда като истинска, дълбока, болезнена рана ...

Невронауката за доверието:

Окситоцин

Според експертите окситоцинът може да бъде истинско "лепило" за нашите социални взаимоотношения. Най-важната му мисия е да участва в създаването на доверие в отношенията ни с околните и да ни дарява с положителното чувство на възнаграждение за щедростта или добротата, която сме проявили. Когато обаче чувстваме обратното, мозъкът ни го тълкува като заплаха и освобождава кортизол – хормона на стреса и тревожността.

Медиален префронтален кортекс

Всеки социален процес, който приемаме положително, стимулира много специфична област в мозъка: медиалния префронтален кортекс. Тази част от нашия мозък се занимава с наградите и положителните емоции. Това е и областта, в която събираме спомени, свързани с нашите взаимоотношения. Тя ни помага да вземаме решения въз основа на тези спомени.

Така изводът, който можем да си направим, е че положителните социални процеси формират по-силен мозък – с по-малко страх, несигурност и безпокойство. Но понякога всичко, което е необходимо, за да бъде унищожена силата ни, е едно предателство – в някои случаи то може напълно да промени дейността в тази област на мозъка.

Емоционалното разочарование и болка предизвикват в мозъка на човека същата реакция, както и физическата – като изгаряне например, защото активира едни и същи центрове. Всичко това ни води до заключението, че искреното доверие и топлите отношения са жизненоважни за здравето.

Довериeто е отношение към живота

Всички сме се разочаровали и познаваме болката, особено онази, която ни причинява счупването на нещо, което сме считали за нечупливо и вечно. Вследствие на болезненото преживяване може да се почувстваме унизени, и още по-лошо, да си помислим, че вината е наша, защото сме се доверили.

Но това не е вярно. Вината не е в този, който се доверява – природата ни е такава, доверието е инстинкт. Вината е в този, който предава доверието. Защото нищо не е толкова обидно, колкото предаването на доверието. Нищо не е толкова нелогично, колкото противодействието на един от основните принципи на човечеството - уважение и почтеност към хората, които ни се доверяват.

Но във всичко това има нещо, което не бива да забравяме. Трябва да сме в състояние да погледнем отвъд начина, по който понякога се отнасяме към някои хора. Трябва да разберем, че доверието е отношение към живота като цяло. Това не е отношение към конкретни хора, които са ни наранили в миналото. Да живееш, да напредваш и да растеш означава да приемеш, че съществува нещо, наречено риск.

Доверието е отношение, което може да ни осигури по-щастливо, по-свободно и по-честно бъдеще.