Как да преговаряме с партньора си по правилния начин

Любовта е безусловна, всичко останало има своите условия. Ето защо важен въпрос в човешките взаимоотношения (поне за онези двойки, които смятат, че имат нужда от консултиране) е "как да поискам от партньора си това, от което имам нужда, по правилния начин?".

Еволюирайки, ние хората сме развили някои тактики за постигане на исканията си, но повечето от тях не могат да се адаптират към сложните съвременни взаимоотношения.

Ето някои тактики за постигане на това, което желаем:

• Принуда ("Ще загубиш одобрението ми, статуса си или ще пострадаш по някакъв начин, ако не направиш това, което искам от теб").
• Манипулация ("Ти наистина искаш това, което аз искам", ето защо ще те подмамя да го направиш).
• Поощряване или бартер ("Ако го направиш за мен, аз ще го направя за теб").
• Убеждаване ("Ето защо трябва да направиш това, което искам, и знаеш, че съм прав").
• Преговаряне ("Нека да намерим посока на действие, при която и двамата можем да се чувстваме повече или по-малко добре").

Въпреки че първите четири могат да имат успех в някои взаимоотношения, те ще доведат до сигурно бедствие, когато говорим за любов.

Принуда

Тя може да се проявява под формата на критика, искания (или окончателно сплашване) и девалвиращо поведение. В по-прикритите си варианти тя може да се проявява чрез задържане на привързаност, сътрудничество и добра воля. Ясното послание е: "Ще загубиш нещо или ще пострадаш по някакъв начин, ако не направиш това, което искам". Целта на принудителното поведение е подчиняването, придружено със самозаблуди за добронамерено намерение. Обикновено хората, които използват принудително поведение, си преписват по-висши права, привилегии, интелигентност, таланти или чувствителност, което автоматично предизвиква негативни отговори от партньора, независимо от "фактите" на искането. Неизбежният резултат от принудата е борба за власт, негодувание, горчивина и в крайна сметка презрение, въпреки че и двете страни вероятно мислят, че просто се опитват да "задоволят нуждите си".

Манипулация

Тя предполага известна доза измама или в най-добрия случай скрити аспекти, които подкопават честността, откритостта и доверието, необходими за дългосрочното здравословно състояние на интимната връзка. Хората, които се чувстват манипулирани в любовните си взаимоотношения, често се чувстват и опорочени не от самите искания, които често са тривиални, а от желанието на любимият да ги манипулира. (Манипулацията и принудата често вървят заедно, когато връзката страда от властови дисбаланс, при който един от партньорите контролира ресурсите на двойката и по-голямата част от изборите в нея. Манипулацията е неизбежна, когато властта не е разпределена равномерно.)

Бартериране или размяна

Тази тактика се среща до известна степен и в най-добрата връзка, но носи висок риск. Последователната й употреба почти винаги води до негодувание и класическата задънена улица: "Ако ме обичаше, просто щеше да направиш това", приндружени с отговор: "Ако ме обичаше, нямаше да ме молиш да го правя". Принципът на размяната се проваля в дългосрочен план, защото в любовта няма търговски баланс.

Убеждаване

To може да се случва чрез аргументиране, съблазняване, принуда или молба. Въпреки че понякога убеждаването може да има успех в интимните отношения, твърде често опитите за такова идват от същите токсични предположения за притежание на по-висши права, привилегии, интелигентност, таланти, чувствителност, както е при принудата, и има подобни негативни ефекти.

Преговори

Те обаче успяват (или поне никога не се провалят напълно), тъй като при преговорите е налично взаимно уважение. При преговори партньорите поставят по-голяма стойност на връзката, отколкото на конкретното поведение в процеса на договаряне, така че нито един от партньорите не може да си каже: "Повече го е грижа да получи каквото желае, отколкото за мен". Целта на преговорите е сътрудничеството. Хората мразят да се подчиняват, но обичат да си сътрудничат, вероятно защото сътрудничеството е необходимо за оцеляването ни. "Духът на сътрудничество", за който повечето интимни партньори биха се абонирали (поне абстрактно), е желаната, макар и невинаги придружена с ентусиазъм, подкрепа или работа в екип.

Сътрудничеството изисква да се ценим взаимно

Когато хората се чувстват ценени, те са склонни да сътрудничат. Обратното, когато не се чувстват така, те се противопоставят на всичко онова, което им се струва като опит за подчиняване. Ако искате сътрудничество в една връзка, трябва да покажете, че оценявате отсрещния. (Ако искате съпротива, всичко, което трябва да направите, е да омаловажавате, да критикувате, да изисквате или по друг начин да демонстрирате зложелателство.) И все пак, не мислете за това как да го демонстрирате, защото това може да намирисва на манипулация. Вместо това, фокусирайте се върху факта, че цените вашия партньор. Това ще обере емоционалното напрежение и ще намали предмета на преговори до управляеми пропорции. Независимо от становището ви за всяко специфично поведение, винаги помнете, че преговаряте с човек, когото обичате, по-важен за вас от всички искания, които имате в дадения момент.