Какво е емпатия и защо е важна тя

Бездомен мъж стои на ъгъла на улицата с прокъсано палто, което е твърде тънко за мразовития зимен ден. Държи стар картон с надпис: "Всяка стотинка помага." Малка група приятели се спира, за да остави на мъжа няколко монети. Повечето от тях чувстват мимолетна съпричастност и състрадание към човека, само един се отдръпва с думите, че бездомните са просто хора, които умеят да надхитряват системата...

Защо когато видим друг човек да страда, някои от нас са в състояние незабавно да се поставят на негово място и да изпитат съчувствие към болката му, докато други остават безразлични?

Емпатията е ключът.

Ние обикновено сме наясно с чувствата и емоциите, които изпитваме, но благодарение на емпатията можем да почувстваме и какво изпитват другите. За много от нас това да видим човек, който страда, и да реагираме с безразличие или дори пряка враждебност, е абсолютно неразбираемо. Но фактът, че някои хора реагират по такъв начин, ясно показва, че емпатията не е универсален отговор на страданието на другите.

Защо чувстваме емпатия? Защо тя има значение? И какво влияние има върху нашето поведение?

Какво е емпатия?

Емпатията включва способността да разбираме емоционално това, което изпитва друг човек. По същество тя е способността да се поставяме в положението на някой друг и да чувстваме това, което вероятно чувства той.

Терминът "емпатия" (empathy) е въведен за първи път през 1909 г. от психолога Едуард Б. Тиченер в превод на немския термин einfühlung (което означава "чувство").

Според различни експерти емпатията се определя като:

• "… опит от страна на един самоосъзнат Аз да разбере неосъдително положителните и негативните преживявания на друг Аз". — Лорън Уип, 1986 г.
• "… афективен отговор, подходящ повече за ситуацията на някой друг, отколкото за нашата собствена." — Мартин Хофман, 1987 г.

Защо е важна емпатията?

Човешките същества със сигурност са способни на егоистично, дори жестоко поведение. Един бърз поглед към всекидневнието разкрива множество неприятни, егоистични и груби действия. Въпросът тогава е защо всички ние не проявяваме такова поведение през цялото време? Какво ни кара да усещаме болката на някой друг и да отговаряме с добронамереност и сърдечност?

Множество теории се опитват да обяснят емпатията. Най-ранните проучвания по темата са насочени към концепцията за съчувствието. Философът Адам Смит предполага, че съчувствието ни позволява да изпитваме неща, които в противен случай никога не бихме могли да почувстваме напълно.

Съвременните проучвания се фокусират върху когнитивните и неврологичните процеси, които стоят зад емпатията. Изследователите установяват, че различни региони на мозъка играят важна роля при емпатията, включително фронталната (предна) част на цингуларната гънка (anterior cingulate cortex) и предната инсула (anterior insula).

Емпатията води до подкрепящо поведение, което е от полза за социалните взаимоотношения. Ние сме социални същества и добре осъзнаваме, че нещата, които помагат в нашите взаимоотношения с останалите, са от полза и за нас. Когато хората изпитват емпатия, те са по-склонни да проявяват просоциално поведение, което е от полза за другите.

Защо понякога не изпитваме емпатия?

Както илюстрира историята в началото на статията, не всеки изпитва съпричастност във всяка ситуация. Мъжът не изпитва никакво съчувствие, емпатия или състрадание към бездомника, треперещ от студ, и дори изразява пряка враждебност към него. Защо се чувстваме съпричастни към някои хора, но не и към други? Съществуват различни фактори: как възприемаме другия и какви според нас са причините за поведението му, но също и какви са нашите собствени минали преживявания и опит.

На най-базово ниво изглежда, че има два основни фактора, които допринасят за способността ни да изпитваме емпатия: генетика и социализация. Родителите ни предават гени, които допринасят за цялостната ни личност, включително нашата склонност към съчувствие, емпатия и състрадание. От друга страна, нашето поведение е до голяма степен резултат от социалната ни среда, оформена от нашите родители, нашите роднини, приятели и общност. Начинът, по който се отнасяме с другите, и това, което чувстваме към тях, често е отражение на вярванията и ценностите, които са ни предадени от най-ранна възраст.

Вижте няколко причини, поради които понякога не изпитваме емпатия:

Ставаме жертва на когнитивните склонности

Понякога начинът, по който възприемаме света около нас, е повлиян от редица когнитивни склонности. Например често приписваме неуспехите на други хора на вътрешни характеристики, като отдаваме собствените си недостатъци на външни фактори. Тези отклонения могат да затруднят виждането на всички фактори, които допринасят за ситуацията и ни пречат да я видим от гледната точка на другия.

Дехуманизираме жертвите

Ние също така попадаме в капана на мисълта, че тези, които са различни от нас, не се чувстват и не се държат по същия начин като нас. Това е особено често срещано в случаите, когато други хора са физически отдалечени от нас. Когато гледаме репортажи за бедствие или конфликт на чужда земя, може да сме по-малко склонни да чувстваме емпатия, ако мислим, че страдащите са по същество различни от нас.

>>> Какво е дехуманизация

Обвиняваме жертвите

Понякога, когато друг е жертва на ужасно преживяване, ние правим грешката да обвиняваме него за обстоятелствата, които са го сполетели. Колко често сте чували някой да задава въпроса какво ли е сторила жертвата на престъпление, за да предизвика атака? Тази тенденция произтича от нашата нужда да вярваме, че светът е справедливо място. Ако вярваме, че хората получават това, което заслужават, и заслужават това, което получават, това ни кара да мислим, че такива ужасни неща никога няма да се случат на нас.

Въпреки че понякога емпатията може да ни убягва, повечето хора са способни да я изпитват към другите в различни ситуации. Тази способност — да виждаме нещата от гледна точка на друг човек и да сме съпричастни към емоциите му — играе важна роля в нашия социален живот. Емпатията ни позволява да разберем другите и често е основната причина, която ни мотивира да предприемем действия за облекчаване на страданието им.