Как се отразява ниската емоционална интелигентност на родителите върху живота на детето

10-годишната Джасмин лежи в леглото си, щастлива, че около нея няма никой. Прошепва „Може и да се случи някога“, докато съживява за пореден път в съзнанието си една своя фантазия – как на входната врата се звъни, баща й отваря и вижда насреща си мъж и жена. Те му обясняват, че в родилното е станала грешка и е била изпратена на грешното семейство. Двамата непознати се оказват истинските й родители и я взимат в дома си. Там се чувства обичана, разбрана и обгрижена.

Джасмин все още не знае, но това е само началото на нейната борба. През следващите 20 години тя няма да спре да мечтае за други родители. И няма да спре да изпитва вина за това.

>>> 6 урока по емоционална интелигентност или как да се владеете в критични ситуации

Самотна сред приятели и играчки

Майка й и баща й всъщност са добри хора. Работят здраво и осигуряват добър живот на Джасмин. Има дрехи и играчки. Ходи на училище всеки ден, а следобед си пише домашните. Има приятели в училище, тренира футбол. Определено не е нещастно дете.

Въпреки това обаче, тя е самотна. Знае, че родителите й я обичат, но се чувства самотна. Дори за своите крехки десет години, тя го усеща.

Как би могло 10-годишно дете да го знае ли? Отговорът е едновременно простичък и много сложен. Емоционалната интелигентност на родителите й е толкова слаборазвита, че тя расте в среда на постоянно емоционално пренебрегване от тяхна страна.

Какво причиняват родителите, които нямат добре развита емоционална интелигентност, на децата си?

Когато детето е отгледано от родители без добре развита емоционална интелигентност, то страда и има основателни причини за това.

Не разбира как се чувства и не съумява да го покаже на околните

Родителите не могат да разпознаят собствените си емоции, което означава, че не могат да говорят за тях или за емоциите на децата си.

Пример 1: Вместо да каже „Изглеждаш разстроена, миличка. Случило ли се е нещо в училище?“, родителят разсеяно пита: „Как беше в училище?“

Пример 2: Ако бабата почине, семейството се държи хладнокръвно по време на погребението, сякаш не се е случило кой знае какво.

Пример 3: С наближаването на бала на детето, родителите или не говорят за него, вярвайки, че така оказват подкрепа, или го дразнят непрекъснато, без да забележат или да отчетат факта, че то е много развълнувано и притеснено.

Резултатът: Детето не се научава как да разпознава своите собствени емоции. То не разбира, че чувствата му са истински и имат значение. Не знае как да ги регулира, обсъжда и изразява.

Не може да управлява чувствата си

Родителите не успяват да регулират и контролират емоциите си, съответно не могат да дадат пример на детето си как да го прави.

Пример: Ако детето е нарекло учителя си „идиот“, родителите не питат какво се е случило и какво го е провокирало. Не обясняват как би могло да реагира, без да бъде грубо и неуважително, или пък му казват, че вероятно учителят си го е заслужил по някакъв начин.

Резултатът: Малчуганът не се научава как да реагира в трудни ситуации, без емоциите му да излязат извън контрол.

Не познава истинското си Аз

Родителите не разпознават чувствата си и чрез думите и поведението си изпращат много грешни послания за самото дете и за света, който го заобикаля.

Пример 1: Родителите обвиняват отрочето си в лентяйство, без да забележат, че неговата тревожност е това, което го спира да предприеме дадено действие.

Пример 2: Братята и сестрите наричат детето ревльо и му внушават, че е слабо, задето плаче с дни за любимото си коте, което е било прегазено от кола на улицата.

Резултатът: Детето пораства с внушението и вътрешните гласове, които постоянно му повтарят: „Мързелив си“, „Слаб си“ и т.н. Когато порасне, то се превръща в измъчен и объркан зрял човек, който е напълно откъснат от истинското си, емоционално Аз. Той вижда себе си през очите на хората, които не са го познавали такъв, какъвто е. Трудно се справя в напрегнати и конфликтни ситуации. Този човек е жертва на емоционално пренебрегване, което е преживял в детството.

Късно ли е за Джасмин? За теб? Какво ще стане с хора като нея, които са израснали без някой да обърне внимание на чувствата им? За щастие, никога не е късно.

Какво можете да направите, ако сте израснали в семейство, в което чувствата не се обсъждат?

Научете колкото е възможно повече за емоциите. Организирайте си собствен образователен курс. Обърнете внимание на начина, по който се чувствате, кога изпитвате точно определени емоции и защо.

Наблюдавайте как другите хора изразяват себе си и опитайте да приложите видяното върху себе си.

Помислете няма ли човек от вашето обкръжение, който би могъл да ви научи да разпознавате и регулирате чувствата си – съпруг/ а, брат или сестра, близък приятел? Упражнявайте се да ги описвате с думи на ваш доверен човек.

Когато гласът от детството отново започне да ви напътства, не оставайте безучастни. Заглушете го и го заменете с вашия собствен. Той ви познава най-добре, разбира ви и знае как се чувствате – нещо, което никога не сте получавали от родителите си като дете. Кажете си „Не съм мързелив. Тревожен съм и се опитвам да направя всичко, което е по силите ми, за да се преборя с тревожността си. Емоциите ми ме правят по-силен.“

Порасналата вече Джасмин трябва да спре да живее с фантазията си, че някой ще дойде и изведнъж кошмарът ще свърши. Истината е, че само тя е способна да промени живота си. Ако положи усилия, ще забележи, че й липсват жизненоважни умения, които не е придобила през детските си години. Ще осъзнае, че изпитва емоции, ще се научи да ги оценява, да се вслушва в тях, да ги управлява и да ги изразява с думи. Едва тогава ще заглуши гласа на родителите си, който не я е оставял на мира години наред. Глас на хора, които не познават чувствата и не могат да говорят за тях.

Джасмин ще разбере коя е в действителност и ще има смелостта да бъде себе си.