Гледна точка: Гневът не е нищо повече от потиснато безпокойство

Често експертите подценяват тясната връзка между гнева и тревожността, тъй като двете чувства изглеждат на пръв поглед твърде различни. Те обаче са страни на едно и също емоционално състояние. Според здравния журналист Кейтлин Вогел в условията на изникнала заплаха гневът и тревожността са израз на „засилена тревога“.

Вогел описва механизмите, по които двете емоции са свързани помежду си, как се отключва гневът, за да „спаси“ човека от много по-неприятното усещане за безпокойство и по какъв начин бихме могли да избегнем негативните последици от заместването на тревожността с унищожителния гняв.

Какво се случва с нас, когато сме разтревожени?

Всичко започва със смущение на нервната система. Случва се нещо, което ни напомня за неприятно преживяване от миналото - от детството или отпреди час. Почти веднага в тялото ни се отключва реакцията бий се или бягай, в която основна роля играят вродените ни инстинкти за оцеляване. В този момент те обаче са под негативното влияние на нашата тревожност. Вогел предпочита да използва термина тревожност, а не страх, тъй като не сме изправени пред реална опасност като например разярен лъв или тигър, както често се е случвало с предците ни, нито пък сме лишени от физическите, менталните и емоционалните си умения да се справяме с предизвикателствата на заобикалящата ни среда. Въпреки това, понякога без да го осъзнаваме, усещането е равносилно на страх, не на безпокойство.

>>> Лесни техники за контрол на гнева и раздразнението

Сходства и разлики между тревожността и гнева

Когато човек e в опасност, той губи контрол и тялото му започва да произвежда адреналин – хормонът, който се отделя в ситуации от типа „бий се или бягай“. Според здравния журналист неслучайно гневът се дефинира като „тревожност, съпроводена от свръхпроизводство на невротрансмитери“, а понякога дори и като „тревожност с непоносим заряд“.

Експлозивната емоция ни завладява, когато сме принудени да положим непосилни усилия, за да възстановим физическия си и емоционален баланс (хомеостаза). Повечето хора биха предпочели гнева пред безпокойството, защото той създава илюзията, че отново владеят ситуацията.

Самата мисъл за опасността я прави да изглежда по-голяма, отколкото е, което означава, че мислите ни не само отключват, но и ускоряват производството на адреналин.

Когато изпитваме гняв или тревожност, е възможно психологическата болка да бъде придружена и от физическа. Според Дейвид Ханском именно нашите притеснения, свързани с действителността, предизвикват „физиологични реакции, характерни при ситуации на реална физическа заплаха“.

Доказано е, че хроничната болка и други физически оплаквания могат да се отключат или влошат вследствие на задържани негативни емоции. В повечето случаи организмът не успява да се пребори с атаката, на която е подложен от някои стероидни хормони като кортизола например.

>>> Гневът е опустошителна емоция, която е знак за сериозен проблем

Гневът – „спасителят“ с две лица

Гневът е може би най-ефективното, но в същото време измамно средство за преодоляване вътрешното чувство за срам, което често върви ръка за ръка с тревожността. Той наистина може да прикрие безпокойството ни, но нe го заличава. Огромните усилия, които полагаме, за да замаскираме нежеланите емоции, обаче често причиняват неврологични нарушения.

С други думи, гневът дава моментен резултат, но не ни помага в дългосрочен план. Също като обсесивно-компулсивното разстройство, което е заобиколен начин да се справим с тревожността, гневът се тушира трудно и човек е склонен да прибягва до него всеки път, когато изпадне в заплашителна ситуация.

По-големият проблем според Кейтлин Вогел е, че никоя негативна емоция, включително безпокойството, не може да бъде обработена, ако е скрита надълбоко и замаскирана с друга.

Ето как Дейвид Ханском описва процесите, които протичат в човешкото тяло, когато изпитваме гняв:

„Кръвотокът до неокортекса (новата кора в мозъка) се отклонява и се насочва към по-ниските части на нервната система, за да ни подготви за евентуален сблъсък с врага. По същото време организмът вече произвежда цитокини - протеини, които предизвикват възпалителна реакция. Те засягат директно мозъка, като го правят значително по-чувствителен, и така спираме да мислим трезво. Когато това се случи, ние губим способността си да разпознаваме нуждите на околните и ставаме по-склонни към агресивно поведение.“

Гняв и агресия

Гневът е тясно свързан със склонността ни за насилие и причината се крие в твърдата ни убеденост, че проявата на агресия в несправедлива според нас ситуация е напълно уместна и оправдана, защото служи като наказание.

За съжаление, в повечето случаи се оказва, че жертвата всъщност не е заслужила такова враждебно отношение от наша страна. Ние избираме гнева, защото така можем да се спасим от тревожността и вътрешните ни съмнения. Те са много по-болезнени и неприятни от ласкаещата егото ни позиция на раздаващи правосъдие. Моралното превъзходство безспорно ни кара да се чувстваме по-добре, отколкото силното безпокойство. Вогел е на мнение, че повечето хора преминават в състояние на агресия и гняв изключително бързо, за да не им се налага да се сблъскат с далеч по-разрушителната за самите тях тревожност.

Нашето облекчение за жалост е бреме за хората, които стават жертва на неконтролираните ни изблици. Гневът ни ги обижда, макар че сме го предпочели пред безпокойството с единствената цел да се защитим, защото сме се чувствали заплашени.

Накратко, гневът е ефективен инструмент за справяне с тревожността, но в краткосрочен план. Впоследствие той се връща към нас като бумеранг и нанася по-големи поражения. Агресивното ни поведение може дори да се окаже заплаха за връзките ни с околните.
От всички самосаботиращи модели на поведение, импулсивното и безпощадното е може би най-опасното.

Техники за справяне с гнева, който ни пази от потиснатото безпокойство

Кейтлин Вогел предлага няколко начина, по които можем да заобиколим гнева, в опитите си да се справим с неприятните негативни емоции. Тя обаче предупреждава, че трябва да сме готови да поемем цялата отговорност за гнева си и да сме достатъчно мотивирани, веднъж щом решим да се борим с него. Напълно възможно е в началото да се съпротивляваме, тъй като до момента благодарение на гнева сме изпитвали фалшиво чувство за контрол над ситуацията.

Техниките, които Вогел препоръчва, изискват търпение и постоянство. Има случаи, когато е нужно да се намеси специалист с опит в неизлекувани психологически травми.

Дихателните техники

Те ще ни помогнат да се успокоим в моментите, когато усетим, че сме силно притеснени. Като за начало е добре да се научим да забавяме дишането си. Спокойствието е в основата на трезвото мислене.

Осъзнатост

Осъзнатостта е много ефективен инструмент, чрез който можем да се фокусираме върху „тук“ и „сега“. Чрез нея ще усетим със сетивата си какво се случва наоколо и вътре в нас. Експертите препоръчват да мобилизираме всичките си сетива – зрение, обоняние, слух, докосване и т. н. По този начин ще се избавим от вредното предъвкване на отминали събития и преживявания (руминация).

Физическа активност

Когато спортуваме, изместваме фокуса от съзнанието върху физическите усещания. Също така, за да се движим, се нуждаем от енергия, която вземаме от енергията, необходима за подклаждане на гнева ни.

Последствията

Много е важно да отделим време и да помислим за възможните последици от действията си – ще се почувстваме ли по-добре или ще си навлечем повече проблеми.

Състрадание, опрощение и благодарност

Ако до този момент сме свикнали да отричаме, обвиняваме и отхвърляме, може би е време за промяна. Благодарността, опрощението и любовта ще внесат много повече смисъл в живота ни. За жалост пътят няма да бъде нито лек, нито кратък, но със силна мотивация и самодисциплина можем да го извървим докрай.

Самоанализ

Със сигурност има причина за грубото ни поведение и песимизма. Вероятно сме преживели травма в миналото, която е изкривила разбиранията ни за света и хората.

Търсене на решения

Когато сме гневни, сме фокусирани най-вече върху вината на другите за нашите проблеми. По-продуктивно би било да помислим как ние можем да се справим с тях, вместо да се връщаме назад и да търсим виновници.