6 ключови идеи зад теориите на мотивацията

от 03 май 2018г.

Съществуват редица теории за обяснение на мотивацията, всяка от които сравнително ограничена. Въпреки това, разглеждайки ключовите идеи зад тях, можем да получим по-добро разбиране за цялостната човешка мотивация.

Тя е силата, която инициира, ръководи и поддържа целенасоченото поведение. Мотивацията ни кара да предприемаме действия — да се храним, за да намалим глада или да се запишем в университета, за да получим по-добро образование. Силите, които лежат в нейната основа могат да бъдат биологични, социални, емоционални или когнитивни. Нека разгледаме всяка от тях.

Инстинктивна теория за мотивацията

Според инстинктите теории, ние сме мотивирани да се държим по определени начини, защото сме еволюционно програмирани да го правим. Пример за това в животинския свят е сезонната миграция, т.е. животното не се научава да прави това, а притежава вродени модели на поведение. Инстинктите мотивират някои видове да мигрират по едно и също време всяка година.

Уилям Джеймс съставя списък с човешки инстинкти, който включва неща като привързаност, игра, срам, гняв, страх, срамежливост, скромност и любов. Основният проблем с тази теория е, че тя не обяснява наистина поведението, тя просто го описа.

През 20-те години на миналия век теориите за инстинктите са изместени от други мотивационни теории, но съвременните еволюционни психолози все още изследват влиянието на генетиката и наследствеността върху човешкото поведение.

Теория за стимулите

Теорията за стимулите предполага, че ние сме мотивирани от външни награди. Например, да ходим на работа всеки ден, заради паричното възнаграждение. Концепциите за поведенческо обучение като асоцииране и подкрепление играят важна роля в тази теория на мотивацията.

Тя споделя някои прилики с концепцията за оперантното кондициониране. При нея поведението се изучава чрез формиране на асоциации между дразнение и реакция. Подкреплението засилва поведението, докато наказанието го отслабва.

Въпреки че теорията за стимулите е сходна, тя твърди, че ние умишлено предприемаме определени действия, за да получим възнаграждение. Колкото по-големи са възприеманите награди, толкова по-силно хората са мотивирани да преследват тези подкрепления.

Теория за импулсите на мотивацията

Според тази теория, ние сме мотивирани да предприемаме определени действия, за да намалим вътрешното напрежение, причинено от неудовлетворени нужди. Например, мотивирани сме да пием чаша вода, за да намалим вътрешното усещане за жажда.

Тази теория е полезна при обясняване на поведение, което има силен биологичен компонент, като глад или жажда. Проблемът е, че подобни поведения невинаги са мотивирани единствено от физиологичните нужди. Например, хората често се хранят, дори когато не са наистина гладни.

Мотивационна теория за възбудата

Тази теория твърди, че ние извършваме действия, за да намалим или увеличим нивата на възбуда.

Когато те са твърде ниски, можем да изгледаме вълнуващ филм или да излезем на разходка, например. Когато нивата на възбуда са твърде високи, ние вероятно ще потърсим начини да се отпуснем, като медитация или четене на книга.

Според тази теория, ние сме мотивирани да поддържаме оптимално ниво на възбуда, въпреки че то може да варира в зависимост от индивида или ситуацията.

Хуманистична теория за мотивацията

Хуманистичната теория за мотивацията се основава на идеята, че ние притежаваме силни когнитивни причини да извършват различни действия. Тя е ясно илюстрирана в известната концепция за йерархията на потребностите на Ейбрахам Маслоу, която представя различните мотивации на различни нива.

Според нея, ние сме мотивирани да задоволим първо базовите биологични потребности от храна и подслон, както и тези от безопасност, любов и уважение. Щом потребностите на по-ниско ниво бъдат удовлетворени, основният мотиватор става нуждата от самоактуализацията или желание да се изпълни индивидуалния потенциал.

Теория за очакванията

Тя предполага, че когато мислим за бъдещето, ние формулираме различни очаквания за онова, което смятаме, че ще се случи. Когато предвиждаме, че най-вероятно ще постигнем положителен резултат, вярваме, че сме в състояние да превърнем това възможно бъдеще в реалност. Това ни мотивира да преследваме тези вероятни резултати.

Теорията твърди, че мотивациите се състоят от три ключови елемента: валентност, инструментариум и очаквания. Валентността се отнася до стойността, която отдаваме на потенциалния изход. Нещата, които изглежда да носят малко лична изгода, имат ниска валентност, докато тези, които предлагат незабавно възнаграждение, имат по-висока валентност.

Инструменталността се отнася до това дали вярваме, че играем някаква роля в предвидения резултат. Ако събитието изглежда случайно или извън контрола ни, ние ще сме по-малко мотивирани да продължим този курс на действие. Ако обаче играем главна роля в предусещания развой на усилията, ще се чувстваме мотивирани в процеса.

Очакванията се съдържат в убеждението, че имаме способността да произведем даден резултат. Ако смятаме, че нямаме уменията или знанията, за да постигнем желания резултат, то ще бъдем по-малко мотивирани да опитаме. От друга страна, ако се чувстваме способни, ние сме по-склонни да направим опит да постигнем дадена цел.

Въпреки че нито една теория не може да обясни адекватно цялостната човешка мотивация, разглеждането на отделните концепции по въпроса може да предложи по-добро разбиране на онова, което ни кара да предприемаме дадени действия. В действителност, съществуват много и различни сили, които си взаимодействат, мотивирайки нашето поведение.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: addicted2success.com

Още по темата: