Емоционално приемане: Защо да се чувстваме зле е добре за нас

Една от най-често посочваните от терапевти причини за много психични проблеми и страдания е навикът да игнорираме емоциите си. Това може да изненада мнозина, защото изглежда толкова разумно да се опитваме да пренебрегваме негативните емоции. В крайна сметка, те ни карат да се чувстваме зле, припомнят ни отново и отново неприятните събития и е напълно естествено да направим всичко възможно, за да ги потиснем.

"Облекчението, което ни осигурява бягството от отрицателните емоции, обаче е краткотрайно, в дългосрочен план всичко, което потискаме, се превръща в още по-голям проблем, а животът, ако имаме късмет разбира се, се превръща в дългосрочен ангажимент.", коментира професорът по психология Noam Shpancer (Purdue University).

Избягването на отрицателни емоции ви осигурява краткосрочна печалба на цената на дългосрочната болка. Когато избягвате краткотрайния дискомфорт на негативната емоция, приличате на човек, който под стрес решава да пие, за да притъпи болката. На следващия ден тя се появява отново и той отново бяга от нея с помощта на алкохола. Облекчението обаче е за кратко, в дългосрочен план този човек ще развие значително по-голям проблем - пристрастяване, което е допълнение на нерешените проблеми, които е избягвал чрез пиене.

Има няколко причини, поради които бягството от негативните емоции е вредно

• На първо място, плановете, мечтите и важните цели невинаги ще се случват по идеалния начин, напротив. Пътят, по който вървите към сбъдването на великия житейски план, ще ви сблъсква с трудни моменти и ситуации, а нежеланието да плащате тези „такси" за „пътуването” си през живота, може значително да навреди на вашите жизнени хоризонти. С течение на времето избягването става затвор. Постепенно ще започнете все по-осезателно да усещате необходимостта да избягвате много ситуации, хора, преживявания и места, които могат да доведат до отрицателна емоция, да я събудят и да я върнат в живота ви с пълна сила. И колкото повече избягвате, толкова по-слаби се чувствате, толкова повече уменията ви за справяне намаляват и толкова по-малко способни сте да живеете пълноценно и да се наслаждавате на живота.

• Второ, опитите за избягване на отрицателни емоции обикновено са безполезни, но и много рисковани. Казвайки на себе си, че определена емоция е непоносима или опасна, вие постоянно ще бдите за това, което се опитвате да избегнете. Страхът от предстоящото негативно преживяване се превръща в негативно преживяване само по себе си.

• Трето, емоционалното избягване често включва отричане на истината, което не е добра основа за здравословен живот. Това е като някой да наблюдава през прозореца как вали сняг и да казва: ”Не, това не може да е сняг, това със сигурност не е сняг”. Ясно е, че може да е сняг и е сняг. И въпреки че не харесвате снега, да отричате факта, че вали, намалява значително шансовете ви да се справите с проблемите, породени от снеговалежа.
• Четвърто, избягването на отрицателните емоции, удължава периода на очакване, а безпокойството, което придружава очакването, е много по-вредно, отколкото реалната ситуация, която чакате със страх.

Това е така, защото когато очаквате, вашето въображение е неограничено от действителните ситуационни изисквания. Фантазията ви може да създаде катастрофални сценарии за нещо, което се притеснявате, че ще се случи, без изобщо да ви хрумне, че притесненията ви може да са напълно неоснователни.

За разлика от това, когато имате реална неприятна ситуация, умът ви се ограничава от параметрите на действителността. И това, което всъщност се случва, обикновено е по-малко грандиозно или катастрофално от нещата, които въображението ви е способно създаде. Истинските катастрофи в крайна сметка са много редки. Реалността генерира много по-малко екстремни ситуации, отколкото неограниченото въображение.

Прочетете още:

• Как да контролираме емоциите си, така че да не ни контролират те

Може да мислите за емоциите си като за източник на информация

Емоциите ви разказват нещо за това, което се случва с вас и около вас. Емоциите обаче не са единственият източник на информация, с който разполагате. Имате и вашите рационални мисли, съхранявани знания и опит, вашите ценности и цели. Информацията, предоставена от емоциите, трябва да бъде проверена и сверена с други източници, за да решите как да се държите в конкретната ситуация.

Независимо от емоциите си, винаги имате избор на действие. Вашето решение ще зависи от синтезирането на знания от много източници. Например, ако вие и вашето дете сте приближени от зло куче по време на разходка в природата, може да почувствате страх, а с него и желание да избягате, но вие решавате да останете и да се справите с кучето, за да защитите детето си. В този случай вашите ценности ("имам задължение да защитя детето си") диктуват, че "не трябва да се поддавате" на страха си.

Емоциите, когато се разглеждат като част от спектъра на наличните източници на информация, приличат малко на метеорологичния доклад. Те са важни за опознаването, обмислянето и разбирането на случващото се, но те не са задължителният, не са най-важният фактор, който да диктува какво да предприемете или как да се справите. Когато времето е лошо (което не ви харесва), това не означава, че трябва да го отречете, да фокусирате цялото си внимание върху него или да отмените плановете си заради него. Това, което трябва да направите, е да приемете, че времето е лошо и да коригирате плановете си. Ако целта ви днес е да изведете на разходка дъщеря си в 4 часа, но внезапно завали сняг, а вие не харесвате снега, не трябва да отменяте плановете си, а просто да сложите шапка и шал, и да бъдете внимателни в придвижването си, нали?

Прочетете още:

• Емоциите не са факти

Като човешко същество вие ще имате възможността да се сблъскате с всички емоции, както и с всички видове метеорологични условия. Приемайки емоционалния си живот, вие утвърждавате всичко онова, което ви прави човек. Ето защо емоционалното приемане е далеч по-добра стратегия, отколкото избягването.

Приемането на отрицателните емоции предлага няколко предимства:

• Първо, като приемате емоциите си, приемате истината за вашето положение (вали сняг). Това приемане означава, че не е нужно да хабите енергията си, като избутвате емоцията. Вместо това, след като потвърдите емоцията, изберете поведение, съобразено с вашите цели и ценности.
• На второ място, приемайки емоцията, вие си давате възможност не само да я опознаете, но и да се научите да я управлявате и да я интегрирате в живота си. Избягването не ви дава това умение, защото не можете да се научите да правите нещо, което не познавате и не практикувате.
• Трето, приемането на нещо в повечето случаи води до извода: "Не е толкова страшно". Това е истината за негативните емоции – те може да не са забавни, но няма да ни убият; да ги изпитваме, каквито са – досадно е, а понякога и трудно, но не и опасно, и значително по-малко страшно от сценариите, които ражда въображението ни.
• Накрая, когато приемате отрицателната емоция, тя ще изгуби разрушителната си сила. Това може да е изненадващо и да звучи невъзможно, но ако помислите, ще успеете да видите логиката на този подход. В паниката си, плувците, хванати в капана на бурно море, започват да плуват срещу течението с цялата си сила. Скоро се изтощават до такава степен, че се предават и загиват. За да оцелее, плувецът трябва да направи обратното – да се отпусне и да се остави на течението да го понесе. В рамките само на няколкостотин метра, течението ще отслабне и плувецът отново ще може да се придвижи към брега.

Същото е и с мощната емоция: плуването срещу нея е безполезно и вероятно опасно; но ако приемете емоцията, тя ще продължи своя курс, като същевременно ще ви позволи да я опознаете и да я управлявате.