За да разрушим токсичния модел на поведение, е нужно да разберем причините за него

Токсичният модел на поведение обикновено е автоматичен процес, който човек трудно може да прекъсне, тъй като го свързва с положителни емоции и усещане за временно удовлетворение. Възможно е дори когато разпознае онова, което му пречи и вреди, той да не желае да го промени или да желае, но да се страхува да го направи. Тук се намесват експертите по психично здраве, с чиято помощ моделът да бъде разрушен и заменен със здравословен. Нека разгледаме случая на 45-годишната Ашли и съветите, които получава тя от своя терапевт Даян Янг.

Животът на Ашли е низ от травмиращи преживявания. Израства с баща алкохолик, с когото не e имала близки отношения нито в миналото, нито днес. С майка си се е разбирала добре, но тя умира от рак, когато Ашли е на 17. Годините след смъртта й са най-тежки. Младото тогава момиче така и не намира начин да приеме загубата и да свикне с мисълта, че нея вече я няма. Всичко се случва твърде бързо. Лекарите поставят тежката диагноза на майка й само 5 месеца преди всичко да приключи.

15 години по-рано тя претърпява тежка катастрофа, по време на която губи и приятеля си. „Двама от най-важните за мен хора си заминаха, докато бях млада. Така и не преодолях тази травма“, признава жената.

Разпознаване на токсичните модели, които ни причиняват силен стрес

Ашли вече е майка, но малко след раждането на детето, се разделя със съпруга си. Отношенията между тях се обтягат до такава степен, че тя започва да търси спасение в алкохола. Има дни, когато изпива по 2 бутилки вино. Според нея моделът на поведение, който следва, не е никак случаен. Той е копие на поведението на баща й, когато е била малка.

Травмата може да остави траен отпечатък върху живота на всеки от нас. Ако не бъде излекувана, тя прераства в токсично поведение, което ни пречи да бъдем щастливи и вреди на отношенията ни с другите и на работата ни. Ашли вече е направила първата крачка – знае, че преживяното в миналото не й позволява да живее пълноценно. Пътят оттук нататък няма да бъде никак лек, но e единственият възможен.

Една и съща ли е причината за негативните ни емоции и, ако да, каква е тя

Янг препоръчва на своята пациентка да започне програма, която се състои от 12 стъпки, и да отделя всеки ден по малко от времето си, за да размишлява върху поведението, мислите и емоциите си. За да се излекува, жената трябва да идентифицира повтарящите се тригери (отключващи събития/ фактори) и да разбере каква е връзката между тях и преживяната травма.

Страхът на Ашли, че може да загуби любимите си хора

След няколко сесии експертът стига до заключението, че Ашли се страхува детето й да не израсне в нездравословна среда, както се е случило с нея самата. Мисълта, че може да загуби хората, които обича, така както е станало преди години, я ужасява. „Непрекъснато съм нащрек, защото ме е страх, че някой от близките ми може да умре. Това бе и причината за раздялата с моя съпруг“, разказва тя.

Травмата може да се отключи след конкретно събитие или ситуация или в резултат на нечие поведение. За да се разруши токсичният модел на поведение, най-важното е човек да разбере кое го кара да се държи по този вреден за него начин.

Как се отразяват травмите от детството върху живота ни в зряла възраст

Често маладаптивните форми на поведение се формират в детството, ако сме били жертва на насилие или сме имали травмиращи преживявания. Пораствайки, ние започваме да избягваме промените и предизвикателствата и се отказваме да се борим с трудностите в живота си. Потисканите негативни емоции могат да изплуват на повърхността в зряла възраст и да ни тласнат към нездравословно поведение, като най-често това се случва след сериозна житейска криза, тежко заболяване или друго значимо събитие.

Механизмът за справяне, който Ашли е избрала за себе си, е същият, който е предпочел баща й – злоупотребата с алкохол. С течение на времето обаче нейният терапевт достига до други, прикрити маладаптивни модели на поведение.

Пример за маладаптивно поведение, с което целим да се предпазим, са самообвиненията, че не сме достатъчно добри или достатъчно умни, когато не ни одобрят за желаната от нас работна позиция. Въпреки че добре разбираме, че основният елемент на пазара на труда е конкуренцията, ние все пак се упрекваме, че не са избрали точно нас. Ситуацията може да се влоши толкова много, че да се наложи да потърсим професионална помощ, за да открием онзи отключващ момент или фактор, който ни е направил нещастни и недоволни от живота.

>>> Раните от детството болят, дори когато пораснем…

Ашли вече знае, че животът рядко се стича според очакванията. Когато сме изправени пред трудност, имаме две опции – да се адаптираме или пък не. Невинаги става въпрос за съзнателен избор.

Адаптивният модел на поведение означава да пожелаем да разрешим проблема си или поне да минимизираме неприятните последици. Може дори да се наложи да направим нещо, което не искаме. Накратко, адаптираме се към обстоятелствата. Ако не се борим с маладаптивното поведение, то става саморазрушително.

Самосъстрадание

Според терапевта на Ашли травмиращите преживявания имат потенциала да променят представата ни за самите нас и за света, в който живеем. Нейната пациентка например вижда света като заплаха за живота на любимите й хора. Тя се чувства самотна и изолирана. Целта на терапията е да я накара да развие по-позитивна нагласа към света.

Един от инструментите, препоръчан от Даян Янг, е да се вслуша в начина, по който говори на себе си.

Методът на осъзнатостта в борбата с негативната нагласа спрямо себе си

Ашли е много сурова към себе си и за нея е изключително важно да замени негативния тон с утвърждаващ и подкрепящ. Нужно е да започне да обича себе си. Когато е напрегната, тя намира отдушник в музиката и изкуството.

Осъзнатостта ни помага да останем свързани с настоящето и да разпознаем мислите и чувствата си. Благодарение на нея усещаме кога отново сме на път да предприемем онова маладаптивно поведение и можем да отстъпим крачка назад, за да обмислим по какъв друг, по-адаптивен начин бихме могли да реагираме.

Осъзнатостта се постига чрез техники като медитация, дълбоко дишане или просто вглеждане в онова, което ни заобикаля.

>>> Осъзната медитация: 8 бързи упражнения, които може да правите всеки ден

Грижа за себе си

Травмата нанася сериозни поражения на физическото и психичното ни здраве. Специалистите са категорични, че за да се чувстваме добре, е важно да се грижим за себе си, което включва време за почивка и сън, пълноценно хранене и ангажиране с любими занимания. Грижата за себе си може да се изразява и в поставяне на здравословни граници, отказ от хора или неща, които отнемат от енергията ни, и приоритизиране на потребностите ни.

Разрушаването на токсичните модели на поведение никога не се случва лесно и бързо. Заедно с терапевтът можем да открием първопричината за начина, по който се държим, и да се научим да овладяваме тригерите си. Преди всичко обаче трябва да бъдем търпеливи със себе си и да се радваме на всяка малка крачка в правилната посока.