Какво е истински аргумент

За моментите когато създаваме и критикуваме аргументи, е полезно да разберем какво е аргумент и какво не е. Понякога аргументът се разглежда като елемент от словесната борба, но не това е истинската му роля в дискусиите. Случва се хората да започват спор и да мислят, че предлагат аргумент, но всъщност просто подхвърлят твърдения.

Какво е аргумент

Може би най-простото обяснение е:
„Аргументът е свързана серия от изявления, предназначени да дефинират определено предложение. … аргументът е интелектуален процес… противоречието е само автоматичното опониране на всичко, което другият човек казва.“

Цитатът е мъничко парченце от сериала „Монти Пайтън“, но подчертава едно доста често срещано недоразумение. За да предложите аргумент не може просто да обявите твърдение и да спечелите спора.

Аргументът е умишлен опит да се премине отвъд обикновеното „твърдение на нещо“. Когато се използва аргумент, могат да се изведат редица свързани с него твърдения, представляващи опит за подкрепления на тезиса, като дадем на другия основателни причини да вярва, че това, което му поднасяме е вярно.

Няколко примера за твърдения:
1. Шекспир е написал пиесата "Хамлет" .
2. Бог съществува.
3. Проституцията е неморална.
Понякога чувате подобни изявления, използвани като предположения.

Предположението е в ролята на информационно съдържание на всяко твърдение. Нормално е то да бъде вярно или невярно.

Какво прави един аргумент успешен

Горепосочените твърдения представляват позициите, които хората приемат, но с които други може би не са съгласни. Просто заявяването им не представлява аргумент, независимо колко често се повтарят те.
За да дадете аргумент, събеседникът трябва да предложи допълнителни изявления, които поне на теория подкрепят твърденията. Ако желанието да се получи доводът продължи да съществува, то аргументът е успешен; ако искането не се поддържа, аргументът се е провалил. Това е целта на аргумента: да предложим причини и доказателства, за да установим истинската стойност на едно предложение, което може да означава или да установи, че предложението е вярно, или че е невярно. Ако поредицата от изявления не прави това, то не е аргумент.

Трите части на аргумента

Друг аспект от разбирането на аргумента е да се изследват частите му. Аргументът може да се раздели на три основни компонента: встъпление, изводи и заключение.
Встъплението е съставено от изявления (предполагаеми) факти, които трябва да посочват причините и/или доказателствата за вярване. Твърдението, от своя страна, е заключението: това, с което завършваме, края на аргумента. Когато един аргумент е прост, може да имате само няколко доказателства и заключение:

1. Лекарите печелят много пари (встъпление с предположение) .
2. Искам да спечеля много пари (отново встъпление) .
3. Трябва да стана лекар (заключение).

Изводите са частите на разсъждение в един аргумент.
Обикновено аргументът е достатъчно сложен, за да се налагат изводи, свързващи встъпленията с окончателното заключение:
1. Лекарите печелят много пари.
2. С много пари човек може да пътува много.
3. Лекарите могат да пътуват много. (извод, от 1 до 2)
4. Искам да пътувам много.
5. Трябва да стана лекар. (от 3 и 4)

Тук виждаме два различни вида желания, които могат да възникнат в един аргумент. Първото е фактическо твърдение, а това има за цел да предложи доказателства. Първите две изречения фактически са твърдения и обикновено не се изразходва много време за тях — те или са верни, или не. Вторият тип изразява идеята, че някои фактически въпроси са свързани с търсеното заключение.
Това е опитът да се свърже фактическото желание към заключението по такъв начин, че да се подкрепи заключението. Третото изявление е дедуктивно, тъй като от двете предишни твърдения следва, че лекарите могат да пътуват много.

Без дедуктивно заявление няма да има ясна връзка между встъплението и заключението. Рядкост е аргумент, при който дедуктивната част не играе никаква роля. Понякога се срещат аргументи, в които са необходими дедуктивни твърдения, но липсват — тогава няма да можем да видим връзката от фактическите твърдения до заключението и ще трябва да питаме събеседника за нея.

Ако приемем, че такива дедуктивни твърдения наистина съществуват, ще прекараме повечето от времето си с тях, когато оценяваме и критикуваме аргумента. Ако фактическите твърдения са верни, с дедукцията ще открием аргументите, които отпадат и ще локализираме направените грешки.

За съжаление, повечето аргументи не се представят по логичен и ясен начин като горепосочените примери, което ги прави трудни за дешифриране. Всеки аргумент, който наистина е аргумент, трябва да може да се преформулира по подобен логичен начин. Ако не можем да направим това, тогава е разумно да заподозрем, че нещо не е наред.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: thoughtco.com
Снимка: publicagenda.org