Защо манифестирането може да бъде опасно за нас

Манифестирането* е една от най-нашумелите тенденции в областта на грижата за себе си. Смята се, че тя е част от друг добре познат „закон за привличането“, според който мислите ни определят какво ще ни се случи.

„Всичко зависи само от вас“

Книгата на Рокси Нафуси за силата на положителното мислене „Manifest: 7 Steps to Living Your Best Life“, издадена през 2022 г., за много кратко време се превръща в международен бестселър. В нея авторът описва колко важно е да сме настроени положително и как изцяло от нас зависи дали ще ни се случват хубави или лоши неща, дали ще се разболяваме или не и дали ще изграждаме пълноценни или разрушителни връзки. Според някои експерти обаче манифестирането може да бъде опасно.

Творбата на Нафуси не е първата, която обръща внимание на позитивното мислене. За закона на привличането разказват още Ронда Бърн в своята книга „The Secret“ („Тайната“) и Наполеон Хил – в „Think and Grow Rich“ („Мисли и забогатявай“). Там заляга идеята, че съзнанието властва над материята. Нашите мисли са могъщи. Те могат да предопределят чувствата ни и да формират света, който ни заобикаля.

Идеята за самоизпълняващите се пророчества

Има много изследвания, които доказват, че оптимистичното мислене прави живота ни по-хубав, както и че положителната нагласа до известна степен увеличава шансовете ни за успех и ни предпазва от здравословни и лични проблеми. Основоположник на позитивната психология е Мартин Селигман. Според него песимизмът и онова, което той нарича „заучена безпомощност“, са причина за болестите, кратката продължителност на живота и неудачите. Той вярва, че очакването, че ще се случат, ги превръща в реалност, в самоизпълняващи се пророчества.

Научните трудове на привържениците на манифестирането като техника за самоусъвършенстване обаче лежат на съмнителни езотерични теории, чиито принципи са заимствани от квантовата физика.

Възникване на теорията за лечебната сила на мисълта

Способът за взаимопомощ всъщност не е нов. Той датира от последните няколко десетилетия на 19-ти век. За първи път е използван от създателите на американското духовно движение „New thought“ („Нова мисъл“), които твърдят, че мисълта има лечебна сила. Според тях всяка болест тръгва от съзнанието и само с правилната нагласа човек може да се излекува. Американският часовникар Финиъс Куимби е сред първите, които се осмеляват да споделят тази идея. Той е твърдо убеден, че болестите не са нищо друго освен погрешно схващане, за което тялото ни предупреждава чрез проявата на различни физически симптоми. Ако приемем, че болестта е само в главата ни, ще се излекуваме лесно.

Друго движение, което подкрепя идеята за силата на положителното мислене, е Църквата на Христос. Неговите представители проповядват, че молитвата е достатъчна, за да се справим с всеки здравословен проблем. Болестите са ментална грешка, резултат от вярата ни в материята, а не в нашите собствени усещания. Най-крайните привърженици на религиозната организация отричат лекарствата и хирургичните интервенции. Не е изненада, че това води до смъртта на много членове на движението и техните деца.

Философът и психолог Уилям Джеймс също е силно заинтригуван от идеята за психологическия произход на болестите. В своя книга той описва подхода за лечение със силата на мисълта като „оптимистична теория за живота“.

Създателите на всички движения са водени от убеждението, че куражът, надеждата и вярата са в основата на щастливия и успешен живот. Те заклеймяват като напълно погрешни и много вредни съмнението, страха и тревожността. Очевидно е, че принципите на движението за лечебната сила на мисълта посяват семето на положителното мислене, за което започва да говори пастор Норман Винсънт Пийл в книгата си „Силата на положителното мислене“ (1952). Тя разтърсва обществото с послания, които будят едновременно интерес и противоречие.

Наполеон Хил и неговото послание „Мисли и забогатявай“

След Пийл много други започват да пишат за „закона на привличането“ – Прентис Мълфорд, Уилям Уокър Аткинсън и Наполеон Хил, който е и първият, решил да преплете духовното с материалното. Рецептата му за щастие и благоденствие се оказва голямо изкушение. Книгата му „Think and Grow Rich!“, публикувана през 1937 г., се превръща в бестселър. Тя става настолна за хората, които искат да забогатеят бързо и лесно. Посланието на Хил е ясно: ако фокусираме мислите си върху желанието да бъдем богати, вселената ще ни изпрати безброй възможности. Не е изненадващо, че книгата му жъне големи успехи по време на Голямата депресия.

Нещастните хора са виновни за съдбата си

За много от нас подобни гръмки обещания и послания за промяна, без да положим известни усилия, звучат подозрително. По-сериозният проблем обаче е, че всички автори поддръжници на теорията за силата на позитивното мислене намират изкупителна жертва. Те сочат с пръст онези, които са нещастни или търпят провали, вярвайки, че отговорността е изцяло тяхна и на никой друг. Дори когато става въпрос за рак, изнасилване, автомобилна катастрофа или друг акт на насилие, те смятат, че виновен е само този, на който се случват.

Ронда Бърн също вярва, че всяко нещастие, което ни сполетява, е резултат от неспособността ни да мислим позитивно и да изпратим силно послание към вселената, че искаме да бъдем щастливи, богати и успешни. Тя и останалите експерти по забогатяване без усилия се връщат назад към историята и Холокоста, твърдейки, че причината за избиването на 6 милиона евреи се крие в техните мисли, страх и безпомощност. В книгата си „The Secret“ Бърн пише: „Нищо не може да ти се случи, ако сам не го повикаш в съзнанието си.“

Защо манифестирането може да бъде опасно за нас?

Притеснителен е фактът, че подобни недоказани и опасни теории не срещат сериозна критика.

Бърза печалба и леснопостижимо щастие – възможни ли са

Защо книги като „Мисли и забогатявай!“, „Тайната“ и „Manifest“ на Нафуси се харесват толкова много на читателите? Вероятно е привлекателна мисълта, че можем да забогатеем, без да си помръднем пръста, или, че е достатъчно да мислим постоянно за чек от 10 милиона лева и в един момент ще го открием в пощенската си кутия. Книгите за лично усъвършенстване, в които се говори за постоянство, труд, упоритост и търпение, със сигурност не са толкова популярни, макар и да съдържат в себе си много по-зряло и смислено послание.

Вечният човешки стремеж за власт и неуязвимост

Според експертите обаче не само желанието ни за лесни и безболезнени решения на проблемите определя търсенето на книги като тези на Бърн и Хил. Откакто се помни, човекът се стреми към власт. Идеята, че мислите ни могат да ни направят непобедими и несломими със сигурност привлича много хора. Теорията за положителното мислене ги кара да вярват, че са способни да се издигнат над материалното и да се предпазят от двойната заплаха, която крият уязвимостта и липсата на контрол.

Ескейпизъм

Друг капан, в който ни поставя идеята за лечебната сила на мисълта, е ескейпизмът. Започваме да вярваме, че сме герои от приказка – богати, успешни, желани и винаги в добри отношения с останалите.

Времето, по което се издават книгите за самопомощ на Бърн, Хил и останалите, също е показателно. Творбата на Хил излиза от печат по време на Голямата депресия, на Бърн – точно преди финансовата криза, на Нафуси – през 2022 г., след края на пандемията от коронавирус, в условията на задълбочаваща се икономическа несигурност, скок в цените и война в Украйна.

Експертите, които се изправят срещу идеята, че нашата мисъл е всемогъща, твърдят, че въпросните книги носят временна утеха. Рано или късно реалността ще ни застигне и надеждите ни ще се разбият на пух и прах. Ще се окаже, че онези обещания и гръмки слова са останали само на хартия и не са ни помогнали да станем по-щастливи или по-богати. Нито един от проблемите ни се е разрешил от само себе си. В крайна сметка, след прочитането на тези така популярни за своето време произведения, няма да сме научили нищо ново за себе си. Всяко наше решение има цена. Ако изберем да повярваме, че всичко зависи от нас и пренебрегнем социалните и икономическите фактори, които всъщност са неразделна част от живота ни, провалите и нещастието ще ни накарат да се чувстваме виновни и засрамени. 

* Манифестация (manifestation) в тази статия се използва не в популярния в България смисъл (манифестация - многолюдно организирано шествие), а като наименование на техника за фокусиране на мислите върху желан резултат.