Какво подпомага психическото развитие на пеленачетата

През деветте месеца, прекарани в симбиоза с майката, на бебето са осигурени всички нужни удобства. След отделянето на двете тела се налага приобщаване на новата личност към автономните биологични процеси и външния свят. Представете си промяната - самостоятелно дишане, хранене, отделяне на излишното за организма, чуване на чисти звуци, усещане на вкус, адаптация към температурни промени, движение, ограничения създадени от средата и това не е всичко. Напълно нормално е адаптивността при толкова различни от обичайните за него обстоятелства да е уморителна и тежка, ето защо и режимът му е толкова труден за отглеждащите възрастни. Сънят през два часа, храненето и плачът са нужни, защото са част от привикването към средата.

Бебето и сънят

Интересен факт е, че новородените спят средно около 16 часа на ден, половината от това време прекарват в лек сън (ако майката е стресирана, времето може да се увеличи, а качеството на съня да се влоши). Както при възрастните, така и при децата фазите на съня са две – парадоксален и бавновълнов.

Бавновълновият при бебетата се характеризира с дълбоки вдишания, неподвижност и спокойствие. Парадоксалният можем да наречем и „лек“, в него наблюдаваме потрепване и мърдане, неравномерно дишане, стряскане, движение на очите под клепачите.

Цикълът, в който се сменят двата вида сън при децата, за разлика от нашия, протича само за около час. В първите месеци от живота се случва новородените да се будят между циклите на съня и изпитват трудности при заспиването отново.

Времето, в което у детето се изгражда най-силно усещане за сигурност, е докато е сънливо. Миговете на събуждане и заспиване са тези, в които то се движи, отваря и затваря очи, търси физически контакт с възрастен, за да създаде усещане за спокойствие.

Човешките същества се раждат напълно беззащитни, плачът при нас е сигнал за неудобство или страх. Дискомфорт от всякакъв тип, който трябва да бъде премахнат, се маркира с плач. Той изисква утеха, без нея бебето би загубило усещане, че е защитено и обгрижено, което ще го направи несигурно и нервно в бъдеще.

Когато е напълно будно, но следи с поглед лицето ни, има нужда от очен контакт. Лицеизразът ни може да бъде ясно разпознат от новородените от едва 60 сантиметра, което налага да се приближим и да отдадем внимание  на пеленачето. Очният контакт с малчугана е важен за него, защото го приобщава към емоционалното състояние на възрастните, дава му усещане, че е ценено и обгрижвано.

Докато трае очният контакт, не е задължително да има и физически такъв. Най-лесният начин за изграждане на усещане за автономност е, докато детето е спокойно, да бъде оставено да се движи, без физически допир до възрастен, но с наличие на комуникация. Дали ще говорите, ще се гледате, или играете, е ваш избор, но трябва да сте наясно, че отношението ви дава усещане на детето за това колко е важно за вас и колко независимо бихте му позволили да бъде.

Психолозите са забелязали, че не само активното състояние на детето носи своите особености на ниво общуване и емоционално състояние, но и пасивното. В активното малчуганите са по-склонни към игра и забавление - общуване, което им носи знания. В пасивното са наблюдателни и кротки – това ги прави по-склонни да изучават ситуацията и да запаметяват неща.

Как действа „взаимо-отзивчивата ориентация“

Огромното предизвикателство изниква с раждането на детето - да се отговори на нуждите и състоянията му. Физическата грижа (хранене, памперси, обличане, къпане) е важна, както и процесът за постигане на психическа хармония е най-фината част от обгрижването.

Психолозите са му дали изключително много имена - отзивчив режим, създаване на хармонични отношения, съвместно регулиране.

Рут Фелдман, психолог в университета Бар-Илан (Израел) и Йейл, нарича това синхрон между обгрижващ възрастен и бебе. Според нея още по време на бременността отделянето на окситоцин в майката влияе на плода. Ето защо е изключително естествено за майките да получават приятни усещания по време на общуване и докосване до техните бебета.

Интересен факт е, че общуването с бебето, наречено още „взаимо-отзичива-ориентация“ (поради начина, по който се случва), успява да предизвика отделяне на окситоцин и в обгрижващи жени, които не са биологични родители на отглежданите бебчета.

Физическият контакт, храненето и защитата през първите месеци на пеленачето спомагат развиването на биологичния часовник и понижават нивата на стрес (предизвикани от напълно новата среда, в която то започва живота си). С ниски нива на стрес, детето, освен по-щастливо и психически стабилно, е и много по-здраво.

Внимателната родителска грижа променя мозъка на възрастния. Емоционалните състояния, които ни обливат, докато говорим с нежност на детето, кърмим, гушкаме и играем, активират много хормони и в някакъв момент правят ума ни различен. Оказва се, че сме много по-склонни на емпатия, защото районите на емоция и съчувствие са станали по-активни, което насърчава родителските поведения в бъдеще.

В резултат на проучванията си Фелдман има наблюдение, че майката успява по време на игра да регулира пулса на бебето си, синхронизирайки взаимодействията им и съответно нивата на окситоцин.

Силвия Бел и Мери Айнсуорт от Джон Хопкинс след дългогодишно изследване са стигнали до изводите, че бебетата, на чиито викове е реагирано по-бързо и внимателно, са плакали по-рядко и за по-кратки периоди от време до края на първата си годинка.

Прочетете още: 

• Не оставяйте бебето да се умори от плач