Начало Психология Психология на развитието Развитие на бебетата Какво подпомага психическото развитие на пеленачетата

Какво подпомага психическото развитие на пеленачетата

Какво подпомага психическото развитие на пеленачетата - изображение

Има куп книги за това какви грижи се полагат за физическото здраве на бебетата. Бъдещите родители прочитат поне една, преди да се появи тяхното съкровище, за да се чувстват подготвени, че ще полагат абсолютно нов вид грижи, за мъник, напълно зависим от тях.

Положението не е същото с информацията относно психическото здраве на бебока и се оказва, че масово семейства и близки са заблуждавани от всякакви модерни езотерични течения, за това, какво се случва в малката главица. Преди години бе модерно всяка особеност на пеленачето, вместо да бъде надлежно анализирана, да бъде етикетирана с  „дете индиго“ и подминавана с усмивка. Сега около все по-модерната регресия се говори за стари души и минали животи, като с тях се оправдават действия и реакции от най-ранна възраст.

На фона на това замазване на очите с езотерика, обикновеният човек може само да се замисли какво се случва с детето, за да израсне психически здраво, та да не се налага да оправдаваме поведението му с недоказуеми, но пък модерни теории.

Новият свят изисква адаптация

През деветте месеца, прекарани в симбиоза с майката, на бебчо са осигурени всички нужни удобства. След отделянето на двете тела се налага приобщаване на новата личност към автономните биологични процеси и външния свят. Представете си промяната - самостоятелно дишане, хранене, отделяне на излишното за организма, чуване на чисти звуци, усещане на вкус, адаптация към температурни промени, движение, ограничения създадени от средата и това не е всичко. Напълно нормално е адаптивността при толкова различни, от обичайните за него, обстоятелства да е уморителна и тежка, ето защо и режимът му е толкова труден за отглеждащите възрастни. Сънят през два часа, храненето и плачът са нужни, защото са част от привикването към средата.

Бебето и сънят

Интересен факт е, че новородените спят средно около 16 часа на ден, половината от това време прекарват в лек сън (ако майката е стресирана, времето може да се увеличи, а качеството на съня да се влоши).

Както при възрастните, така и при децата фазите на съня са две – парадоксален и бавновълнов.

Бавновълновият при бебетата се характеризира с дълбоки вдишания, неподвижност и спокойствие. Парадоксалния можем да наречем и „лек“, в него наблюдаваме потрепване и мърдане, неравномерно дишане, стряскане, движение на очите под клепачите.

Цикълът, в който се сменят двата вида сън при децата, за разлика от нашия, протича само за около час. В първите месеци от живота се случва мъничетата се будят между циклите на съня и изпитват трудности при заспиването отново.

Времето, в което у детето се изгражда най-силно усещане за сигурност, е докато е сънливо. Миговете на събуждане и заспиване са тези, в които то се движи, отваря и затваря очи, търси физически контакт с възрастен, за да създаде усещане за спокойствие.

Човешките същества се раждат напълно беззащитни, плачът при нас е сигнализация за неудобство или страх. Дискомфорт от всякакъв тип, който трябва да бъде премахнат, се маркира с плач. Той изисква утеха, без нея бебето би загубило усещане, че е защитено и обгрижено, което ще го направи несигурно и нервно в бъдеще.

Когато е напълно будно, но следи с поглед лицето ни, има нужда от очен контакт. Лицеизразът ни може да бъде ясно разпознат от новородените от едва 60 сантиметра, което налага да се приближим и да отдадем внимание  на пеленачето. Очният контакт с малчугана е важен за него, защото го приобщава към емоционалното състояние на възрастните, дава му усещане, че е ценено и обгрижвано.

Докато трае очният контакт не е задължително да има и физически такъв. Най-лесният начин за изграждане на усещане за автономност е, докато детето е спокойно, да бъде оставено да се движи, без физически допир до възрастен, но с наличие на комуникация. Дали ще говорите, ще се гледате, или играете е ваш избор, но трябва да сте наясно, че отношението ви дава усещане на детето за това колко е важно за вас и колко независимо бихте му позволили да бъде.

Психолозите са забелязали, че пасивното и активно състояния на детето, носят своите особености на ниво общуване и емоционално състояние. В активното малчуганите са по-склонни към игра и забавление — общуване, което им носи знания. В пасивното са наблюдателни и кротки – това ги прави по-склонни да изучават ситуацията и да запаметяват неща.

Как действа „взаимо-отзичивата-ориентация“

Огромното предизвикателство изниква с раждането на детето - да се отговори на нуждите и състоянията му. Физическата грижа (хранене, памперси, обличане, къпане) е важна, както и процесът за постигане на психическа хармония е най-фината част от обгрижването.

Психолозите са му дали изключително много имена — отзивчив режим, създаване на хармонични отношения, съвместно регулиране.

Рут Фелдман, психолог в университета Бар-Илан (Израел) и Йейл, нарича това синхрон между, обгрижващ възрастен и бебе. Според нея, още по време на бременността, отделянето на окситоцин в майката влияе на плода. Ето защо е изключително естествено за майките да получават приятни усещания по време на общуване и докосване до техните бебета.

Интересен факт е, че общуването с бебето, наречено още „взаимо-отзичивата-ориентация“ (поради начина, по който се случва), успява да предизвика отделяне на окситоцин и в обгрижващи жени, които не са биологични родители на отглежданите бебчета.

Физическият контакт, храненето и защитата през първите месеци на пеленачето спомагат развиването на биологичния часовник и понижават нивата на стрес( предизвикани от напълно новата среда, в която то започва живота си). С ниски нива на стрес, детето, освен по-щастливо и психически стабилно, е и много по-здраво.

Внимателната родителска грижа променя мозъка на възрастния. Емоционалните състояния, които ни обливат, докато говорим с нежност на бебока, кърмим, гушкаме и играем, носят много хормони и в някакъв момент правят ума ни различен. Оказва се, че сме много по-склонни на емпатия, защото районите на емоция и съчувствие са станали по-активни. Което насърчава родителските поведения в бъдеще.

В резултат на проучванията си Фелдман има наблюдение, че майката успява по време на игра да регулира пулса на бебето си, синхронизирайки взаимодействията им и съответно нивата на окситоцин.

Силвия Бел и Мери Айнсуорт от Джон Хопкинс след дългогодишно изследване са стигнали до изводите, че бебетата, на чиито викове е реагирано по-бързо и внимателно, са плакали по-рядко и за по-кратки периоди от време до края на първата си годинка.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: developmentalscience.com
Снимка: yeutre.vn

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЗдравни съветиЛайфстайлИсторияСнимкиБотаникаИнтервютаОрганизацииНормативни актовеНовиниОбразованиеСоциални грижиХранене при...Алтернативна медицинаКлинични пътекиСпортСпециалистиЛеченияПроизводители