Как вербалните насилници използват думите, за да надделяват над събеседниците си

Когато намекваме нещо по време на разговор, без да го казваме директно на събеседника си, ние нарушаваме вербалните норми. Неточността в изказа, словесната обида, обвинението, откритото критикуване са част от определенията за вербално насилие, а хората, които го упражняват, се наричат вербални насилници. Те използват тези и други похвати в начина си на общуване с останалите, като целят да постигнат лични облаги. Някои словесни насилници овладяват до съвършенство „изкуството“ на вербалния тормоз, за да се налагат в определени ситуации.

Несъмнено ви се е случвало да попаднете на ситуации, които бихте определили като „агресивни“. Да кажем, че сте в магазина и чуете жената до вас да пита събеседника си:

– Мислиш ли, че имаме нужда от още мляко?
В отговор той започва да й крещи:
– Откъде да знам?! Защо не провери преди да излезем? Само ми губиш времето.

След тези думи жената тихо и смутено се извинява. В следващия момент вие започвате да си мислите колко неприятни са такива отношения и се радвате, че не се държите така с приятелите и роднините си. Всъщност възможно е и да поддържате такива отношения с хората около вас, но степента на избухливост да е по-ниска и затова подобни ситуации да не ви правят особено впечатление.

Насилственият гняв, като крещене, псувни, обидни думи, са само част от словесната злоупотреба. Насилието чрез думи се използва и като инструмент на насилника да надделее над околните.

Вербалното насилие и принципите на Пол Грайс

Лингвистът и философ Пол Грайс твърди, че повечето хора са склонни да следват принципа на сътрудничество, който включва четири фактора:

• Качество: Да се казва само това, което се смята, че е вярно и е подкрепено с доказателства.
• Количество: Да не се казва нито повече, нито по-малко отколкото се изисква за самата ситуация.
• Уместност: Да не се споделя информация, която не е от значение за текущата тема.
• Стил: Яснотата е от значение – избягват се неточни фрази.

Въпреки че може да изглеждат много сходни, принципите за количество и уместност се различават. Максимата за количество предполага да не се пропуска съществена информация, докато тази за уместност налага да не се променя темата.

Словесна злоупотреба, нарушаваща фактора за качество

Ако времето навън е студено и мрачно и кажете на ваш колега „Какво прекрасно време!“, вие нарушавате принципа за качество, понеже и двамата знаете, че метеорологичните условия не са добри. Вероятно сте напълно сигурни, че той разбира иронията ви, но ако човекът отсреща приеме буквално казаното от вас, се получава неразбирателство.

В ежедневния език преобладават подразбиращи се фрази, но вербалните насилници понякога използват нарушенията на принципите на Грайс като инструмент за злоупотреба.

Съществуват няколко типа нарушения на максимата за качество. Общото между тях е, че насилникът знае, че изявленията му са неверни или неточни.

Сарказъм

Ако сарказмът понякога може да се използва като форма на хумор, то нараняващият сарказъм е форма на словесна обида. Хората, които го използват по този начин, атакуват другите, като казват обратното на това, което имат предвид. Например:

• "Беше ми приятно да се запозная с новия ти приятел. Иска ми се и моето гадже да е с толкова много черни точки."
• "Това петно от горчица на блузата ти много добре подхожда на новия цвят на косата ти."
• „Вземи си още една поничка. Все пак трябва някак да се поддържа тази двойна брадичка.“

Омаловажаване

При омаловажаването насилникът се стреми да направи постиженията на жертвата си да изглеждат незначителни, дори да знае, че думите му са несъдържателни. За пример:

• „Боядисал си хола. И какво от това?“
• „Наистина ли си завършил този университет? Аз не бих се хвалил с това. Та там всички получават диплома!“
• "Пишеш поезия? Винаги съм смятал, че това е загуба на време."

Недооценяване

Някои хора нарочно принизяват събеседниците си, въпреки че знаят, че с думите си ги нараняват.

• "Нямаш особено чувство за хумор. Може би затова никой не те харесва."
• "Наистина ли искаш да се разходиш сам? Няма да успееш да се върнеш с твоята неориентираност.“
• "Нищо не знаеш за парите. Просто остави аз да ги разпределям."

Оронване на самочувствие

При оронване на самочувствието насилникът нарушава принципа за качество, като прави отрицателни коментари относно вашите предложения, мнения или аргументи.

• „Не мога да повярвам, че настояваш да гласуваш, при положение, че не разбираш от политика.
• „Предлагаш да ядем суши? Много глупава идея. Знаеш, че винаги си тръгваме гладни.“
• „Това е най-безсмисленият аргумент, който съм чувал досега.“

Манипулация

Манипулацията се използва, за да бъдете объркани, да се съмнявате в собствените си думи. По този начин агресорът получава предимство.

• Пример 1

Жертва: Казахте, че сте били с Джон миналата събота.
Агресор: Никога не съм казвал това. Паметта явно Ви лъже.

• Пример 2

Жертва: Чу ли този звук?
Агресор: Не. Сигурно халюцинираш.

Вербална агресия, която нарушава фактора за количество

Словесното нарушаване на фактора за количество можем да онагледим със следния пример:

• Служител на регистратура в зъболекарски кабинет: Казахте, че сте за първи път в нашия кабинет?
• Пациент: Да. Разбира се, ходил съм на зъболекар и преди, но току-що се преместихме в града. Всъщност спряхме за пет дни на гости при сестра ми, преди да дойдем. Току-що им се роди първото бебе и...
• Служител: Просто попълнете тази документация. Можете да изчакате ето там.

Мълчанието и внезапното преключване от тема в тема са крайни нарушения на принципа за количество.

Съществуват няколко типа словесна агресия, нарушаваща принципа за количество, които се квалифицират по следния начин:

Измама

Самият Грайс предлага пример, който може да бъде изтълкуван като случай на словесна неточност:

Джон е без бензин и пита минувач откъде може да зареди гориво. Минувачът отвръща: "Има бензиностанция зад ъгъла.", при което се подразбира, че бензиностанцията функционира. Ако обаче човекът знае, че бензиностанцията е затворена, той нарушава фактора за количество, като пропуска съществена информация.

Прикриване

Хората, които прикриват информация или умишлено не споделят своите мисли и чувства, нарушават принципа за количество.

• Пример 1:

Жертва: Сготвих ти любимото ястие.
Насилник: Добре.

• Пример 2:

Жертва: Мога ли да видя извлеченията от кредитната ти карта? Вероятно ще можем да направим някои съкращения в бюджета си.
Агресор: Не, няма да ти дам личните си данни.

Прочетете още:

• Връзката между вербалното насилие и тревожността, която всеки пренебрегва

Агресия, която нарушава максимата на уместност

Нарушаването на фактора за уместност може да се и изразява в отклоняване от темата на разговор. Тогава единият от събеседниците променя темата спрямо своите желания.

• Жертва: Днес на работа се случи нещо наистина забавно.
• Насилник: Винаги ли трябва да говорим за твоя работен ден?

Или...

• Боби: Искаш ли да гледаме филм?
• Ади: Кучето ми се казва Зевс.

Вербална неточност, засягаща стила

Събеседниците, нарушаващи принципа на маниера, могат да използват претенциозен език, за да ви накарат да се почувствате глупаво.

• Агресор: Предполагам, че не сте запознат с творчеството на Йейтс.

Манипулаторите от този тип също така правят нелогични изводи, за да ви объркат.

• Жертва: Смятате ли, че тази маса е твърде голяма за нашия хол?
• Агресор: Разбира се, че не, той е направен от дърво.