Как емоционалното отделяне на детето от родителите променя семейния живот

Отделянето на децата от родителите може да бъде стресиращ период, съпроводен от много промени за семейството, въпреки че е неразделна част от порастването. През последните години обаче младежите с по-независимо мислене са все по-малко обвързани със семейните цели (какво се иска от тях), стандарти (какво се очаква) и ограничения (какво е полезно) и по-склонни сами да определят живота си. До края на юношеството обикновено се постига предаването на отговорността. През този възрастов период младият човек успява да заяви своята индивидуалност и функционална независимост от родителите си.

>>> Краят на юношеството и рискът от стрес, предизвикан от начина на живот

Тревожност при отделянето на децата от родителите

Понякога преминаването от детството към юношеството може да се забави, тъй като отказването от детската привързаност към родителите може да изглежда страшно. Детството е толкова комфортно, относително свободно от конфликти с родителите, и изпълнено с неща, на които все още се наслаждава цялото семейство. Защо човек би искал да напусне този период от живота си? Отказът от старата сигурност и близост може да струва скъпо. Поради това често децата решават да се вкопчат в детството, преди да се осмелят да прегърнат дистанцията, несъгласието и разнообразието в отношенията с родителите, които носи началото на етапа на съзряване.

Карл Пикхард, психолог и автор на книги за родители, не смята, че родителите трябва да настояват за ранно отделяне на децата. Младият човек сам разбира кога е дошъл моментът да се откаже от старата близост с родителите си заради нарастващата несигурност, която юношеството носи. Забавянето е по-често срещано при децата, които нямат братя или сестри. Тъй като привързаността към родителите при тях е по-силна, изоставянето й може да бъде трудно. В такива моменти е най-добре родителите да бъдат търпеливи.

Промени, провокирани от отделянето

Промените, които съпътстват отделянето на децата от родителите, са следните:

• Юношеството променя изцяло детето, което проявява повишена нетолерантност към родителските изисквани и ограничения и повече стремеж към индивидуалност („Спри да контролираш живота ми. Остави ме сам да реша!“).
• Родителите променят реакциите си, като изпитват повишена загриженост и притеснения относно младежките рискове, които идват с нарастващата свобода („Кога да забраним и кога да позволим?“).
• Отношенията между родителите и юношите се променят, тъй като съзряването създава повече напрежение и дистанция между тях поради разминаване в мисленето („Колкото повече порастваш, толкова по-малко време прекарваме заедно!“).

>>> 5 от най-честите проблеми на юношеството

Юношество = нарастваща раздяла

Порастването на децата е мощна семейна динамика, тъй като променя връзката между юношите и родителите по няколко начина:

• Съзряването на подрастващите създава физическа дистанция (по-малко контакт) и психологическа дистанция (повече уединение), тъй като търсят по-голяма автономия в семейството. Понякога връзката с родителите може да остане в периферията. Тук е моментът родителите да поемат инициативата за контакт и да предложат възможности за подобряване на комуникацията. Това, че децата започват да водят свой собствен живот, не означава, че все още не могат да се поддържат добри взаимоотношения с родителите си.
• Процесът на отделяне създава несъгласия, тъй като по-независимо мислещият млад човек става по-активен. Понякога отношенията с родителите могат да станат трудни. В такива случаи родителите трябва да превърнат несъгласията в дискусия: „Би ли споделил притесненията си, за да можем по-добре да разберем какъв е проблемът?“ Това, че има повече разногласия, не означава, че трябва да се комуникира по-малко – всъщност е точно обратното.
• Отделянето на юношите води до по-голямо разнообразие, тъй като младият човек експериментира повече. Понякога социалните и културни интереси могат да бъдат трудни за разбиране от родителите. За да се запазят взаимоотношенията, трябва да се преодолеят различията. Само защото намаляват общите интереси, не означава, че не могат да се водят нормални и смислени разговори.