Когато се страхувате да чувствате чувствата си

Преживяването на тъга, гняв, безпокойство и други "отрицателни" чувства често е трудно. Всъщност много от нас просто не желаят да ги преживяват. Но защо?

Защото се страхуваме.

Научени сме, че отрицателните емоции "не са нормални", че по никакъв начин не трябва да ги демонстрираме или, че те не са валидни чувства.

Може би, когато сте плакали, вашите родители са ви казвали да се успокоите и да се стегнете. Може би са ви пращали в другата стая, докато ви мине. Може би са ви казвали да спрете да хленчите и да бъдете силни.

Може би те са пренебрегвали или отхвърляли собствените си емоции, или не са ги изразявали по здравословни и отговорни начини. Което означава, че вие също отхвърляте или игнорирате чувствата си.

Може би винаги сте ги потушавали с работа, оживен обществен живот или няколко чаши вино. Което означава, че нямате практика да усещате чувствата си, без която е твърде лесно да не вярвате, че можете да понесете негативните чувства. Много е лесно да мислите, че ще се разпаднете.

Ние се страхуваме от отрицателни чувства, защото като общество виждаме тези емоции като слабост, която ни прави леснораними или изложени на опасност от предателство от другите. Кога за последен път видяхте някой да плаче и си помислихте колко е силен, че го прави? Кога за последен път чухте някой да говори за тъгата си и си помислихте колко е смел?

Вместо това, смятаме, че някой, който плаче или е разстроен, няма контрол над емоциите си и не може да се сдържа. Мислим си колко неудобно е това, защото ние бихме се чувствали зле да бъдем толкова уязвими на публично място, или дори пред друг човек. Вместо това, боготворим щастието и предпочитаме да страним от тъгата. Преструваме, че всичко е наред, защото това виждаме като проява на "сила". Но уязвимостта е сила.

Да чувстваме чувствата си е жизненоважно за нашето здраве и благополучие. Защото каквото и да е това, което не желаем да чувстваме, в крайна сметка ще намери начин да се покаже. Ще се прояви като главоболие от напрежение или безсъние, или като безпокойство, или депресия.

Когато не чувстваме дадено чувство, ние му даваме силата да ни нарани в бъдеще. Когато признаем и утвърдим чувствата си, ние си даваме сили. Научаваме, че всичко ще бъде наред и, че имаме необходимите инструменти, за да се справим, когато сме изправени пред нещо неприятно.

Ето и някои съвети как да облекчите чувствата си.

Обърнете внимание на физическите си усещания, които придружават емоциите ви. Стягане в гърдите, раздразнен стомах, тежест в главата, топлина в лицето, плитко дишане, студени ръце, напрежение в раменете. Това, което наричаме емоции, всъщност са само соматични телесни преживявания, които сме обединили заедно и обвързали със спомени, асоциации и смисли, които сме създали.

Забелязването на физическите усещания е неутрален подход, който ви предпазва от категоризиране на емоциите като добри или лоши. Използването на такива категории само подхранва нашето отвращение към собствените ни "негативни" чувства. Когато обаче следим усещанията си, можем да улесним усещането при емоцията, без да задействаме алармата на мозъка, когато го правим.

Отбележете емоциите. След като се почувствате комфортно, забелязвайки физическите си усещания, можете да преминете към именуване на емоцията. Когато забележите чувство, поставете му метафорична отметка и етикет, ако сте в състояние. Ако не можете да идентифицирате чувството, просто го именувайте като "чувство".

Това ви помага да развиете емоционален речник и да изградите своя капацитет да толерирате неприятни емоции: докато се упражнявате в забелязването и именуването на емоционалното си преживяване, вашата нервна система научава, че е безопасно да навлезе в мрачните чувства.

Потвърдете вашите чувства. Упражнявайте т.нар. "облак на пълна осъзнатост": Представете си пухкав облак над себе си. Вашите чувства са написани върху него (например "тъга" или "надежда"). Изберете едно чувство и го адресирайте. Помислете откъде идва и как можете да се справите с него. След това се обърнете към друго. Когато сте готови, представете си, че облакът отминава. Така вие сте адресирали и анализирали тези чувства, и те просто преминават.

Използвайте повече емоционални думи в ежедневното си общуване. Например, използвате думи за емоции в разговорите си с приятели, като: "Съжалявам, че шефът ти се е карал и те е изпратил да си ходиш по-рано. Това звучи наистина неприятно. Обзалагам се, че си тъжен и разочарован." Добавяйте как се чувствате, когато описвате и вашите собствени преживявания. Ще се изненадате колко неидентифицирани/неразпознати емоционални преживявания имате в един ден.

Създавайте си комфорт. Намерете успокояващи дейности, които работят при вас. Например, палете арома лампа с етерични масла, докато правите медитация; разтягайте се или се разхождайте.

Да чувстваме чувствата си не е лесно. Много по-лесно е да ги отхвърлим или да потърсим бърз отдушник. Но когато го направим, ние отхвърляме единствено себе си. Ние единствено възпираме себе си от учене и израстване. Уважавайте чувствата си. Карайте го толкова бавно, колкото е необходимо, за да ги признаете и преживеете. Колкото повече го правите, толкова по-лесно и по-естествено ще става.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychcentral.com

Снимка: journal.thriveglobal.com