Най-важното, което трябва да знаем за добрата комуникация, според ново изследване

от 13 юли 2017г.

Сигурно и вие сте преживявали онези неприятни социални моменти, в които има прекалено дълги паузи в разговора или пък по невнимание сте прекъснали събеседника си. Тези социални проблеми могат да възникнат при взаимодействия лице в лице, но е много по-вероятно да се случат, когато говорите по телефона, защото тогава нямате достъп до невербалните сигнали, които са толкова важни за добрата и пълноценна комуникация. Дори видео разговорите могат да бъдат прекъсвани с неприятни мълчания и неловкото усещане, че сякаш говорите твърде много и не давате никакъв шанс на събеседника си да се изкаже…

Изследване на Университета в Гронинген от 2017 г. показва, че подобни комуникативни злополучия често съвсем не са дребни беди. В действителност, когато става дума за сериозни и важни дискусии, се оказва, че те могат да имат сериозни последствия в дългосрочен план.

Пример за подобни ситуации са интервютата за работа, които се провеждат чрез видео разговор. Според специалистите това е най-неудачният начин, който кандидатите за работа могат да изберат, за да се представят. Най-честите коментари на работодателите след подобни видео интервюта са негативни: „Тя изглежда мотивирана, но ми се струва, че е плаха” или „Той говори твърде много, на няколко пъти дори ме прекъсна”….

Авторите на изследването посочват, че от съществено значение за развитието на "тясна социална връзка" е усещането за „щракване с другия човек”. Но за да се случи това „щракване” е необходимо чувството на споделена реалност с хората в нашия социален свят. А това е процес, който включва утвърждаване на споделени възгледи, което насърчава чувството за идентификация между партньорите в разговорите. Изследователите отбелязват, че работодателите са по-склонни да наемат кандидат, с когото разговорът е лесен и естествен. И обратното – те биха отхвърлили дори кандидати с перфектни умения и препоръки, ако в разговора не са се почувствали свързани с тях, ако комуникацията им е била трудна.
В своя преглед на комуникационната литература в рамките на социалната психология, холандските учени изследват факторите, които насърчават разговорния поток.

Възползвайте се от някои от тези стратегии, за да подобрите процеса на сближаване с хората и съответно комуникативните си умения.

Да започнем с невербалните компоненти на комуникацията. Можете да помогнете на партньорите си в разговорите си чрез жестове като кимване, усмивка и наклон напред. Успех носи и имитирането на невербалното поведение на събеседника. Ако се приспособите към начина, по който говори другият, ще насърчите толкова важния процес на свързване, а впоследствие - и на споделена реалност. Може да опитате да използвате и диалекта на събеседника си, така ще му разкриете, че вие двамата споделяте подобна социална група и следователно сходен мироглед.
Езикът на тялото ни оказва много важно влияние върху формирането на мнение за личността ни. Ето защо ние трябва да бъдем особено внимателни как използваме този език. Ако искаме да бъдем добре приети и да установим трайни взаимоотношения трябва да научим някои от тънкостите на това изкуство. Неоценима помощ в ситуациите, в които повече от всичко желаем да се представим добре, ни оказва владеенето на „огледалните действия”. Според изследователите влизането в синхрон с движенията на другия човек може да доведе до "замъгляване на психологическите граници" (примери за подобни огледални моменти: когато двама души вървят един до друг и синхронизират стъпките си, когато футболните фенове пеят заедно и т.н). Но бихте могли да бъдете и „допълваща част от екипа” – да му помогнете да повдигне тежък предмет, който трябва да бъде преместен, например. Тези действия провокират усещане за близост, добра координация и са добра основа на добра и пълноценна комуникация.

Учените са изследвали и друга област в комуникацията - обръщането на разговора. Както отбелязахме по-горе – и прекъсванията, и дългите паузи, оказват негативно влияние на усещането ни за връзка със събеседниците ни. Справянето с тези неприятни недостатъци в комуникативния процес, влизането в правилния ритъм на дискусията много наподобява моделите за физическо синхронизиране, с които ви запознахме, докато разглеждахме спецификата на езика на тялото.

Въпреки че може да бъдете посъветвани да избягвате да казвате "ъм", „ъъ” и "да" в официалния разговор, подобни междуметия могат да помогнат, да регулират ритъма и времетраенето на дискусионния поток. А това е от съществено значение за установяване на взаимно доверие и усещане за взаимното разбирателство.

В заключение, всяка "микрочастица" в един диалог може да насърчи или да се отрази негативно на комуникативния процес, на начина, по който ни приема събеседникът ни, както и на цялостното чувство за идентичност в една по-голяма група. Сигналите, които изпращате и получавате в хода на комуникацията, имат далеч по-големи последици, отколкото осъзнавате.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: Psychology Today
Снимка: globalmillennial.org

Още по темата: