Най-важното, което трябва да знаем за добрата комуникация

Сигурно и вие сте преживявали онези неприятни социални моменти, в които има прекалено дълги паузи в разговора или пък по невнимание сте прекъснали събеседника си. Тези социални проблеми могат да възникнат при взаимодействия лице в лице, но е много по-вероятно да се случат, когато говорите по телефона, защото тогава нямате достъп до невербалните сигнали, които са толкова важни за добрата и пълноценна комуникация. Дори видео разговорите могат да бъдат прекъсвани от неприятно мълчание, носещо неловкото усещане, че диалогът не протича добре, че говорите твърде малко или твърде много, и не давате никакъв шанс на събеседника си да се изкаже…

Изследване на Университета в Гронинген от 2017 г. показва, че подобни комуникативни злополучия често съвсем не са дребни беди. В действителност, когато става дума за сериозни и важни дискусии, се оказва, че те могат да имат сериозни последствия в дългосрочен план.

Пример за подобни ситуации са интервютата за работа, които се провеждат чрез видео разговор. Според специалистите това е най-неудачният начин, който кандидатите за работа могат да изберат, за да се представят. Най-честите коментари на работодателите след подобни видео интервюта са негативни: „Тя изглежда мотивирана, но ми се струва, че е плаха.” или „Той говори твърде много, няколко пъти дори ме прекъсна.”...

Авторите на изследването, изготвили и съветите за по-добра комуникация, които ще видите по-долу, посочват, че от съществено значение за развитието на "тясна социална връзка" е усещането за „щракване с другия човек”. Но за да се случи това „щракване” е необходимо чувството на споделена реалност с хората в нашия социален свят. А това е процес, който включва утвърждаване на споделени възгледи, което насърчава чувството за идентификация между партньорите в разговорите.

Изследователите отбелязват, че работодателите са по-склонни да наемат кандидат, с когото разговорът е лесен и естествен. И обратното – те биха отхвърлили дори кандидати с перфектни умения и препоръки, ако в разговора не са се почувствали свързани с тях, ако комуникацията им е била трудна.

Овладейте невербалните компоненти на комуникацията

Помагайте на събеседниците си чрез жестове като кимване, усмивка и наклон напред. Успех носи и имитирането на невербалното поведение на събеседника. Ако се приспособите към начина, по който говори другият, ще насърчите толкова важния процес на свързване, а впоследствие - и на споделена реалност. Може да опитате да използвате и диалекта на събеседника си, така ще му разкриете, че вие двамата споделяте сходна социална група и следователно сходен мироглед.

>>> Видове невербална комуникация

Използвайте правилно езика на тялото - той оказва много важно влияние върху формирането на мнение за личността ви

Ако искате да бъдете добре приети и да установите трайни взаимоотношения трябва да научите някои от тънкостите на това изкуство. Неоценима помощ в ситуациите, в които повече от всичко желаете да се представите добре, оказва владеенето на „огледалните действия”. Според изследователите влизането в синхрон с движенията на другия човек може да доведе до "замъгляване на психологическите граници" (примери за подобни огледални моменти: когато двама души вървят един до друг и синхронизират стъпките си, когато футболните фенове пеят заедно и т.н). Но бихте могли да бъдете и „допълваща част от екипа” – да му помогнете да повдигне тежък предмет, който трябва да бъде преместен, например. Тези действия провокират усещане за близост, добра координация и са добра основа на добра и пълноценна комуникация.

>>> Четирите основни правила за успешна комуникация

Обръщане на разговора

Както отбелязахме по-горе – и прекъсванията, и дългите паузи, оказват негативно влияние на усещането ни за връзка със събеседниците ни. Справянето с тези неприятни недостатъци в комуникативния процес, влизането в правилния ритъм на дискусията много наподобява моделите за физическо синхронизиране, с които ви запознахме, докато разглеждахме спецификата на езика на тялото.

Въпреки че може да бъдете посъветвани да избягвате да казвате "ъм", „ъъ” и "да" в официалния разговор, подобни междуметия могат да помогнат, да регулират ритъма и времетраенето на дискусионния поток. А това е от съществено значение за установяване на взаимно доверие и усещане за взаимното разбирателство.

Запомнете, че всяка "микрочастица" в един диалог може да насърчи или да се отрази негативно на комуникативния процес, на начина, по който ни приема събеседникът ни, както и на цялостното чувство за идентичност в една по-голяма група. Сигналите, които изпращате и получавате в хода на комуникацията, имат далеч по-големи последици, отколкото осъзнавате.

Три основни грешки, които често допускаме по време на разговор и които ни пречат да звучим достатъчно убедително

Ако успеете да надмогнете тези три навика, веднага ще откриете колко уверено и убедително можете да звучите.

Изключете от речта си всички наречия, които изразяват несигурност

В стандартния разговор често се използват неясни формулировки, които са една от основните причини да общувате без себеутвърждаване:

• може би;
• вероятно;
• би трябвало.

Въпреки че използваме тези думи, за да изразим обективност и коректност, те много често се възприемат като знак за несигурност. Заменете ги с изрази, които внушават авторитет и увереност:

• очевидно;
• със сигурност;
• определено;
• ясно е, че…

Тези думи утвърждават, че знаете за какво говорите и искате да убедите останалите в тезите, които защитавате.

Старайте се да не правете уговорки

От правна гледна точка ограничаването на отговорността служи, за да предотврати възможни недоразумения. Но в ежедневието хората са склонни да използват предварителни уговорки тогава, когато не са уверени в това, което казват, или в това, което обещават. В действителност често сме много по-информирани, отколкото показваме заради неуверения си изказ.

• „Не съм напълно сигурен, но…“
• „Не съм специалист по този въпрос, но…“
• „Може би греша, но…“

Общото между тези фрази, е, че ни представят като несигурни и неуверени, употребата на „но“ усложнява нещата още повече. Хубаво е да запомните, че това е дума, която спъва – избягвайте я.

Заменете плахите и неуверени реплики с нещо по-добро:

• „Сигурен съм, че…“;
• „Скоро научих, че…“;
• „Няма да допуснем грешка, ако…“;
• Забравете за всякакви „нали“-та.

Заслушайте се в разговорите около вас и сами ще се убедите колко много хора имат този толкова грешен навик:

• …, не одобрявате ли?
• …, харесва ли ви?
• …, нали?

Основният проблем със задаването на тези въпроси е посланието, че търсим утвърждаване на мнението си. Кому е нужно това? Един уверен човек не се стреми към това всяка негова гледна точка да бъде непременно одобрена. Най-ефективният начин да се справите с несъзнателното послание, което изпращате, е като избягвате да завършвате с въпрос твърденията си. При необходимост да попитате нещо, използвайте простичкото: „Имате ли някакви въпроси?“