На каква възраст хората се чувстват най-самотни и какви са възможните последствия

Много от нас свързват самотата със старостта. Често приемаме, че колкото по-големи сме, толкова по-вероятно е да сме самотни. Оказва се, че това съвсем не е така... В мащабно проучване американски и германски психолози ("Age differences in loneliness from late adolescence to oldest old age", Maike Luhmann & Louise C. Hawkley, University of Cologne/ NORC at the University of Chicago, 2016 г.) използват представителна извадка с данни за повече от 16 хиляди души, за да разгледат самотата по време на човешкия живот. Анализите им показват, че много от нашите предположения са погрешни.

Предишни проучвания са установили, че тъй като хората по принцип са склонни да свързват самотата със старостта, младите хора и тези на средна възраст често не отчитат чувство на самота, когато са пряко попитани за това в научните изследвания.

В проучаването от 2016 г. международният екип от изследователи полага усилия да получи по-точна оценка, избягвайки думи като "самотен" и "самота". Вместо това участниците са били питани колко често са пропускали компанията на други хора или колко често са се чувствали изоставени.

Резултатите от изследването са повече от изненадващи!

Оказва се, че самотата не се увеличава с напредването на годините, а също и че може да достигне своя връх в различни периоди, но изцяло в рамките на младостта. Хората под 30-годишна възраст съобщават за значително по-високи нива на самота, отколкото почти всяка друга възрастова група. Самотата намалява в средната възраст и дори малко след нея, и се доближава до нивата, съобщени от хората под 30-годишна възраст, само сред най-възрастните - над 80 години. Самотата в тази възрастова група се дължи главно на фактори като загубата на съпруг или партньор, и физическите затруднения, които идват с напредването на възрастта.

Но заключението на изследователите е, че старостта сама по себе си не е рисков фактор за самотата - тя няма нищо общо с възрастта, социалния ни статус и връзките, които поддържаме с околните, а е генетично заложена в самия човек (John Cacioppo, 2016 г.).

По време на изследването е проучена ролята на генетиката в това как хората преживяват самота, социална изолация и депресия.

Социалната изолация се отнася до обективно състояние, в което имаме ограничени социални връзки и взаимодействия. Самотата, от друга страна, е изцяло субективно състояние, в което се чувстваме социално и/или емоционално откъснати от хората около нас. Като такива, социално изолираните хора не са непременно самотни, а самотните хора не са непременно социално изолирани.

Изследването показва, че самотата е много по-голям рисков фактор за развитието на депресия, отколкото социалната изолация. Изследователите установяват, че самотните хора са много по-склонни да съобщават за симптоми на депресия, отколкото за хора, които са социално изолирани.

Самотата увеличава риска от песимистични мисли и нарушения на възприятията, които могат да доведат до депресия. Когато се чувства самотен, човек е по-склонен да съди околните и да реагира на другите по-отбранително и дори по-враждебно, което води до отчуждаване и саботира възможностите за близост и смислено взаимодействие. Това, от своя страна, може да причини чувство за социална изолация и депресия.

И именно тук се намесва генетиката. Този тип отрицателни реакции могат да бъдат наследени. Ако имаме подобни генетични предразположения, нашите спонтанни реакции могат да ни накарат да реагираме на самотата по начини, които вероятно ще увеличат нашата социална изолация и нашата депресия.

Изследователите са успели да потвърдят тези предположения - данните показват значителни индикации за генетични корелации между самотата, социалната изолация и депресията. Учените са стигнали до извода, че макар и не всички хора, които са социално изолирани, са самотни, онези, които изпитват самота, често са депресирани и заради генетичното влияние.

И докато специфичен "ген за самота" не е изолиран (и никога няма да бъде, тъй като самотата може да е резултат от сливане на няколко гена, а не е само един), изводите от това изследване са в подкрепа на данни от други, които също са открили доказателства за генетични предразположения към самотата.

Добрата новина е, че независимо от това дали сме генетично предразположени към самотата, силата да излезем от мрежите й остава в ръцете ни.

Три са стъпките, които трябва да предприемем, за да преборим усещането за самота: 

• да коригираме нашите негативни възприятия, като приемем, че нашите близки ни обичат и се грижат за нас повече, отколкото вярваме;

• да променим поведението си, предприемайки активни стъпки, за да достигнем и да се свържем с другите;

• да не реагираме спонтанно на недоразуменията в отношенията с враждебност и отбранително поведение, а да се постараем да разрешим проблемите разумно, топло и открито.

Прочетете още:

• Чувствате ли се самотни? Вижте няколко идеи, които ще ви бъдат полезни

До какво може да доведе самотата

Все по-нарастващия брой на самотните хора по света повдига интересни въпроси, най-важният от които е по какъв начин самотният живот засяга нашето психическо благополучие и до какво може да доведе той в дългосрочен план?

Според изследвания (Cacioppo 2000 г., Cacioppo, Capitanio & Cole, 2015) самотата прави областите от мозъка, които са отговорни за заплаха, значително по-активни, което може да доведе до по-грубо поведение на хората в социална изолация (израз на нуждата им да се защитят).

Професор Джон Качиопо, който е специалист по проблемите на самотата, споделя, че по време на изследването той и екипът му са открили много интересен модел, при който в моменти на самота хората се изтласкват към краищата на социалните мрежи. По периферията хората имат по-малко приятели и на практика самотата им прави така, че да изгубят дори малкото приятелства и познанства, които имат.

Доброволците в проучването са били изследвани с ЕЕГ апарати (с тях е била измерена електрическата активност в мозъка им). Показвани са им думи, съобразени с нивото на тяхната социалност, и степента на позитивната им нагласа.

В края на изследването учените са установили, че мозъците на самотните хора са били много по-бързи в идентифицирането на думи, свързани със социална заплаха (“враждебен”), в сравнение с участниците, които не се чувствали самотни. Коментарът на проф. Качиопо е, че това би могло да се окаже древен механизъм, който ни помага да оцеляваме.

Вижте още каква е връзката между самотния живот и различни емоции като гняв, тягостно усещане за самота и обреченост, депресия:

Гняв

Резултатите от редица проучвания показват, че възрастните, които живеят сами, се гневят много по-рядко, отколкото тези, които съжителстват с други хора. Едно от предимствата на самотното живеене е, че рискът от спорове и скандали с някого е много по-нисък. Да живееш с човек, който е критичен или взискателен, повишава вероятността да се сблъскаш с негативните взаимодействия, които представляват негативната страна на социалния обмен. Отрицателните взаимодействия включват прекарване на време с някой, който ви изнервя или ви дразни, или има към вас твърде много изисквания. Някои психолози са установили, че отсъствието на негативни взаимодействия осигурява много по-добра защита от ефекта на негативните преживявания върху нас, отколкото наличието на подкрепящи социални взаимоотношения.

Самота

Хората, които живеят сами, по-често съобщават за чувство на самота в сравнение с тези в съвместно съжителство. Въпреки че самотният живот ни предпазва от негативната страна на социалните взаимодействия, той може да бъде и пречка да създадем смислени и ценни отношения.

Това може да е по-скоро проблем за определени групи хора. Например, тези с физически ограничения като артрит или инсулт трудно излизат от дома си, а това намалява шансовете им да срещнат нови приятели или да затвърдят отношенията си със старите.

Също така, колкото повече време прекарвате сами, толкова по-вероятно е да се почувствате самотни. Една от основните причини за отрицателното въздействие на самотното живеене върху психическото благополучие е, че хората, които не са в съвместно съжителство, са склонни да прекарват и повече време сами. Прекарването на време с други хора може да увеличи вероятността от негативни взаимодействия, но също така е от решаващо значение за предотвратяване на самотата чрез насърчаване на нашето чувство за социална подкрепа.

Депресия

Влиянието на самотното живеене върху чувството на депресия е по-малко ясно. Няколко проучвания показват, че по-възрастните хора, които живеят сами, особено мъжете, по-често съобщават за чувство на депресия, отколкото тези, които живеят с партньор или други членове на семейството. Също така, хора, скоро загубили партньора си, са изложени на по-голям риск от депресия, отколкото тези, които са живели сами за по-дълъг период от време.

В заключение, степента, в която самотният живот оказва въздействие върху психическото благосъстояние, изглежда зависи от индивидуалните характеристики (например възраст, пол, здравословно състояние), както и характеристиките на нашия социален живот (например време, което сме прекарали сами, участие в социални дейности извън домакинството, наличието или отсъствието на поддържащи взаимоотношения).

Прочетете още:

• Самотата е лечима
• Тест за измерване на самотата