Начало Психология Поведенческа психология Комуникация Питате ли се защо сте самотни?

Питате ли се защо сте самотни?

Питате ли се защо сте самотни? - изображение
Психотерапевтите споделят, че често чуват колко самотни и изолирани се чувстват клиентите им. Дори с човек до себе си и успели в кариерата си, много хора носят болезнено чувство за откъснатост и отчуждение.

Ето някои неща, които допринасят за вашата и обществената епидемия от самота в днешното общество.

1. Критикувате другите

Изследване на Джон Готман върху онова, което прави партньорствата да процъфтяват, подчертава критиките като един от факторите за разпад на отношенията, презрение и защитно поведение.

Като интересно упражнение, обърнете внимание колко често мълчаливо или активно съдите останалите. Много от нас са израснали с толкова много критики, независимо дали у дома, в училище или в приятелската си среда, че осъдителното поведение се е превърнало в нормално. Истината е, че критиката боли - болка, която често ни кара да се пазим и да не показваме истинските си чувства и желания. Изграждането на стена с цел да защитим крехката си същност допринася за нашата изолация.

Усещането, че сме критикувани може да предизвика отговор борба, полет или застиване. Ние или се отдръпваме, или се откъсваме от лицето, което ни критикува. Борбата или застиването ни води до изолация и трови потенциала за интимност.

Ако бъдем по-осъзнати за моментите,  които сме критични, можем да забележим чувствата и неудовлетворените нужди, които стоят в основата на всичко това. Вместо да се нахвърляме върху партньора си с остър и болезнен коментар ("Ти си толкова недостъпен, твоята работа е по-важна от нашите взаимоотношения!"), можем да разкрием колко самотни се чувстваме - и може би да поемем риска да бъдем уязвими (''Чувствам се самотна без теб'' или ''имам нужда от прегръдка.") Когато заменяме критиките с по-нежна, по-малко отбранителна реакция, имаме по-голяма вероятност да привлечем партньора си към нас.

Критиката към другите може да е продължение на начина, по който съдим и засрамваме сами себе си. Да бъдем по-нежни със себе си може да омекоти тенденцията да критикуваме другите.

2. Засрамването на другите

Токсичните критики предизвикват токсично чувство на срам. Мнозина израстват с мисълта, че нещо не е наред с тях. Когато станем обект на критика, можем да се върнем обратно към нараненото дете - онова, което не може да прави нищо правилно. Срамът е толкова дълбоко болезнена емоция, че когато се задейства, ние откриваме начини да се дистанцираме от нея.

Брет Лион и Шийла Рубин, които водят семинарите Healing Shame (лекуване на срама), характеризират срама като форма на травма. Нашият импулс е да го избегнем, като го потиснем - или го прехвърлим на другия, обвинявайки го и карайки го да чувства болката, която ние не искаме да чувстваме. Лион описва срама като горещ картоф. Искаме да го предадем на този, който ни засрамил или да го прехвърлим на друг човек. Предаването е отражение на това колко болезнен е срамът и как бихме сторили почти всичко, за да не го чувстваме.

Отказът да чувстваме срам и да оперираме с него умело - може да допринесе за нашата изолация. Вместо да му обърнем внимание, когато се появи и да бъдем нежни със себе си, ние се дистанцираме от него, защото го усещаме съкрушителен; всичко това дерегулира нашата нервна система.

Вместо да потъваме в срам и да се оставяме да бъдем погълнати от него, можем да го забележим, да му дадем пространство и да осъзнаем, че е възникнал срам, но ние не сме него.

3. Борбата да бъдем перфектни

Перфекционизмът често е задвижен от срам и страх. Движим се от идеята, че ако можем да бъдем съвършени в думите и действията си, тогава никой не може да стреля със стрелите на критиката обратно към нас. Проблемът с перфекционизма е, че той е недостижим. Той ни отклонява от емоционалната наличност, необходима, за да се чувстваме свързани с останалите.

Колкото повече вътрешна сила използваме, толкова повече осъзнаваме, че е добре да имаме недостатъци. Ние можем да приемем и да обичаме себе си, независимо от това как хората ни възприемат. Нямаме контрол върху това как другите ни възприемат. Но имаме контрол върху това как сами виждаме себе си. Колкото повече подхождаме към себе си с уважение и достойнство, въпреки недостатъците, толкова повече можем да се разкрием за хората по естествен и ясен начин. В резултат на това има повече потенциал за реална връзка и интимност в нашия живот.

Неуспехът да приемем нашите несъвършенства може да доведе до изкривяване на поведението, което Готман идентифицира като друг фактор, който води до развод. Трудно ни е да водим автентични разговори, защото се страхуваме, че ще се провалим - или ще направим нещата още по-лоши. По-безопасно е да се оттеглим пред компютъра или телевизията, когато партньорът ни иска да обсъдим отношенията си.

Осъзнаването, че не е нужно да бъдем съвършени може да ни подтикне да говорим по-открито с нашия партньор или приятели. Искреното слушане може да ни помогне да се чувстваме по-малко изолирани. Предлагайки дара на неотбранителното слушане, ние отваряме врата за възникването на по-дълбоки връзки.

Можем да намерим повече смисъл и богатство в нашите взаимоотношения, ако поемем риска да бъдем по-уязвими - разкривайки нашите автентични чувства, вместо да атакуваме или засрамваме отсрещния. Ще живеем по-малко самотен живот, ако се откажем от изолиращото убеждение, че ако не можем да кажем или направим нещо перфектно, то тогава по-добре да не го правим.

Самотата, която може би чувствате, е дълбоко загнездена в нашето общество. Поемайки риска да се ангажирате с хората - независимо дали чрез усмивката, хумора или споделянето на чувства или някоя любезна дума - правите крачка към излекуването на вашата изолация. Едновременно с това вие дарявате възможност на другите също да се чувстват по-малко самотни.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: vecer.mk

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноАлт. медицинаНовиниЗдравни съветиСоциални грижи