Негативна визуализация: Да си представиш лошото, за да изживееш хубавото

Акценти

"По отношение на живота смятам, че съм по-скоро оптимист. Вярвам в напредъка, говоря за надеждата, търся и се стремя към щастието и смисъла във всяко нещо. И въпреки това, не подценявам ролята на песимизма. Той може да ни помогне да намерим висшия смисъл на живота, за да бъдем щастливи“, казва д-р Джордан Гръмет, автор на книгата The Purpose Code. Гръмет нарича подхода „негативна визуализация“.

От къде произлиза негативната визуализация

Негативната визуализация се основава на теорията premeditatio malorum (предварително обмислено зло), която произлиза от школата на Стоицизма. Тя е ефективен инструмент за личностно израстване и реализация.

За първи път методът е описан от философа Сенека. В своите „Нравствени писма до Луцилий“ той окуражава хората да разсъждават върху потенциалните загуби и неволи, не за да живеят парализирани от страх, а точно обратното – да го потиснат и да развият чувство за благодарност.

Епиктет, също представител на Стоицизма, твърди, че визуализирането на възможни нещастни събития помага да развием устойчивост и да се дистанцираме от нещата, които са извън нашия контрол.

Римският император и философ Марк Аврелий практикува негативна визуализация като част от своето ежедневно духовно обучение. Той непрекъснато си повтаря, че всичко в живота е временно, с цел да посреща хладнокръвно всяка трудност.

Тези трима философи не само са ни оставили своята мъдрост като наследство. Те са ни предложили практически психологически инструмент за постигане на щастие и удовлетворение.

Защо трябва да си представим най-лошия сценарий

Съзнателното визуализиране на провал, разочарование и дори смърт може да ни донесе смирение и да ни научи да се фокусираме върху настоящето.

Джордан Гръмет разграничава два вида цели – голяма и малка, съответно Big-P Purpose и little-p purpose. Голямата цел е нашата мисия, велика амбиция, върха, към който се стремим. Малката цел е свързана с пътя до нейното постигане. Там от значение са радостта, която изпитваме, когато правим нещо приятно и смислено, дори когато крайният резултат не е толкова впечатляващ.

Как негативната визуализация ни учи да се радваме на настоящето и да намираме смисъл

Негативната визуализация е начин да се освободим от товара на голямата цел (Big-P). Тя ни напомня, че има смисъл и от малките цели.

Изтласква на преден план пътя към целта, не самата цел

Когато си мислим, че няма да постигнем голямата цел – написване на книга, основаване на компания, изкачване на връх – е добре да си зададем въпроса „Наслаждавам ли се на процеса и пътя, въпреки вероятността да не стигна до края?“ Негативната визуализация ни отдалечава от резултата и ни показва колко важно е да се фокусираме върху преживяването. Ако изпитваме удоволствие и сме заредени с енергия да продължаваме напред, ден след ден, то пътуването само по себе си е награда и удовлетворение. Това е малката цел (little-p purpose).

Оставя място за щастливи случайности

Нека си представим, че мечтаем да изкачим висок планински връх. По пътя нагоре обаче се натъкваме на спираща дъха гледка. Откриваме място, което не сме планирали да посетим и се влюбваме в него. Решаваме да спрем там, да останем и да го разгледаме.

Като приемем мисълта, че може никога да не стигнем до върха, ние отваряме ума си за алтернативни източници на наслада и смисъл. Учим се на ментална гъвкавост. Понякога хубавите неща в живота се случват, когато се отклоним от начертания курс. Негативната визуализация е инструментът, който ни учи да се отклоняваме и да търсим и забелязваме нови възможности.

Предпазва ни от капана на хедонистичната адаптация

Всеки от нас познава чувството, когато постигне личен успех или си купи нова къща например. Изпитваме удоволствие, което изчезва с времето. Това е така наречената хедонистичната адаптация. Човекът е устроен да нормализира дори изключителните си постижения.

Ако практикуваме негативна визуализация и периодично насочваме мислите си към вероятността да не постигнем поставената цел, в даден момент нейната значимост отслабва. Спираме да преследваме върхове и успехи, които рано или късно губят смисъла си, и започваме да живеем тук и сега. Заместваме мисълта „Ще бъда щастлив, ако...“ с „Щастлив съм, когато...“

Провалът като освобождаване

Затова, нека визуализираме провала. Не за да сме по-уплашени, а за да сме свободни.

Ако направим това:

• ще спрем да преследваме далечни, грандиозни цели;
• ще се научим да се радваме на пътя, не на крайния резултат;
• ще отворим очите си за нови хоризонти, открития и източници на удоволствие;
• ще се предпазим от хедонистичната адаптация.

Накратко, ще заживеем в настоящето, където се крие смисълът.