Не сме устроени да бъдем щастливи – няма смисъл да опитваме

В последните години на пазара се намери ниша, която да печели от позитивната психология. Именно там се роди една фантазия – че щастието е осъществима цел. Неговото преследване е много типична американска концепция, която с времето се разпространи по целия свят, посредством поп културата.

Търсенето на щастие се е превърнало в „неизменно право“. Това право обаче ни кара да вярваме, че животът упорито отказва да ни срещне с него.

„Дори когато всички наши материални и физиологични нужди са задоволени, усещането за дълготрайно щастие остава непостижима цел“, казва Абд-Ал-Рахман III, халиф на Кордоба през 10 век. Той се славел като един от най-могъщите мъже на своето време. Имал е сериозни военни и културни постижения и е притежавал 2 харема, които пък са му осигурявали нужната земна наслада. Към края на своя живот той решава да брои дните, в които се чувства щастлив. Оказва се, че е преброил точно 14 дни.

Щастието, както пише бразилският поет Винисиус ди Морайс, е „като перце, носещо се във въздуха. Лети с лекота, но не за дълго.“ То е човешко понятие, абстрактна идея, която няма еквивалент в реалния житейски опит на човека. Позитивните и негативните афекти (чувства) остават в ума ни, докато за дълготрайното щастие не съществува биологично основание. Колкото и изненадващо да ни се струва, така е по-добре.

Природа и еволюция

Ние, хората, не сме устроени да бъдем щастливи, дори доволни. Напротив. Първоначално сме били устроени да оцеляваме и да се възпроизвеждаме, като всяко друго живо същество в природата. Състоянието на задоволство не се поощрява от заобикалящата ни среда, защото то сваля гарда и отслабва защитните ни механизми срещу потенциални заплахи за живота ни.

Фактът, че еволюцията е дала приоритет на развитието на голям фронтален лоб в мозъка (който отговаря за уменията ни да извършваме дадени дейности и да анализираме информация), отколкото на естествената способност да бъдем щастливи, е достатъчно красноречив. Някои неврологични и интелектуални функции се обуславят от различното географско разположение и спецификата на мозъчните връзки, но щастието, като понятие без биологична обосновка зад него, не може да се открие в мозъка.

Всъщност експертите в областта твърдят, че причината природата да не изкорени депресията като състояние през еволюционната фаза (въпреки очевидните пречки, до които тя води, по отношение на оцеляване и възпроизвеждане) се крие изцяло във факта, че депресията като средство за адаптация играе съществена роля*. Тя помага на индивида да се разграничи, или откъсне от рисковани и безнадеждни ситуации, в които няма начин да победи. Депресивната руминация може дори да е от полза при решаването на даден проблем.

Нравственост

Популярната представа за щастие по света се корени до известна степен в християнския нравствен кодекс. Според него винаги има морална причина за нещастието, което изпитваме. Често чуваме как сме нещастни, защото самите ние имаме слабости, проявяваме егоизъм и сме материалисти. Вярващите в този кодекс призовават към добродетелен психологически баланс, който да бъде постигнат чрез себеотрицание, изолация и потискане на желанията.

Подобни стратегии просто търсят лек за вътрешната ни, вродена неспособност да се радваме на живота постоянно, така че би било добре да се успокоим, знаейки, че да бъдем нещастни не е по наша вина и не е наша отговорност. Отговорността пада върху начина, по който природата ни е устроила.

Привържениците на идеята, че щастието трябва да се постига по правилен и морален начин, не одобряват лесните средства за постигането му, а именно психотропните вещества. Джордж Бърнард Шоу казва:

„Нямаме право да консумираме щастието без да сме го създали сами, така както нямаме право да ползваме блага, които не сме произвели сами.“ Благосъстоянието на човека трябва да бъде извоювано, а това означава само едно – то не е естествено човешко състояние.

Освен това химичните вещества променят съзнанието, но след като щастието не е свързано по никакъв начин с която и да е функционална структура на мозъка, то ние не можем да бъдем наистина щастливи с помощта на подобни вещества.

Щастливи и нещастни

Нашите емоции са смесени, объркани, заплетени, а понякога и противоречиви. Като всяко друго нещо в живота ни. Според изследванията позитивните и негативните емоции и афекти могат да съществуват заедно в мозъка ни, при това сравнително независими едни от други.**

Оказва се, че дясното полукълбо обработва с приоритет негативните емоции, докато положителните се анализират от лявото. Струва си отново да кажем, че ние не сме устроени да бъдем щастливи дълго време. Вместо това природата ни е създала с умения и функционалности, които да ни помагат в оцеляването и възпроизвеждането, тъй като това са трудни задачи. И като такива, ние постоянно полагаме усилия, борим се, търсим удовлетворение и безопасност, отблъскваме заплахи и измисляме начини да се предпазим от болката.

Теорията, че в нас живеят различни емоции като например чувството за наслада и болка, сякаш много по-добре се вписва в нашата реалност, отколкото недостижимото щастие. Всъщност, ако смятаме, че болката е нещо противоестествено, сами ще събудим чувства на неадекватност и фрустрация в себе си.

Да съобщим, че щастието като състояние на човека не съществува, вероятно би се сторило крайно негативно и неприятно послание за повечето хора. Все пак има и нещо утешително за всички нас – липсата на задоволство не е личен провал. Ако сме нещастни от време на време, това не означава, че има нещо нередно, което бързо трябва да поправим. Нищо подобно. Промените в настроенията и състоянията са това, което ни прави хора.

* Nicholas B. Allen, Paul B.T. Badcock, Darwinian models of depression: A review of evolutionary accounts of mood and mood disorders, Progress in Neuro-Psychopharmacology and Biological Psychiatry, 2006, Pages 815-826, https://doi.org/10.1016/j.pnpbp.2006.01.007.
** Affect and the Brain's Functional Organization: A Resting-State Connectivity Approach, Daniel S. Margulies , 2013, https://doi.org/10.1371/journal.pone.0068015