Нов начин за разбиране на отлагането

Задали сте цел за седмицата и всичко, което трябва да направите, е да започнете. Обаче, в момента, в който смятате, че сте готови да се впуснете в задачата, нещо друго привлича вниманието ви. Може би препълнената пощенска кутия с брошури с промоции или ненужно почистване на къщата.

В края на краищата вашият килер наистина се нуждае от реорганизация. С всеки изминал час и ден вие се отдалечавате все повече от тази цел за седмицата. За съжаление, това означава, че ще трябва да се втурнете бясно, за да я изпълните, или ще завършите с няколко дни по-късно.

Ако установите, че правите това редовно, то много вероятно е да не вярвате, че някога можете да се превърнете в точен човек. Но ново проучване на мотивацията зад забавянето може да ви помогне да излезете от коловоза и да погледнете тактиките си за отлагане в различна светлина.

Много психолози са се опитвали да разберат причините за отлагането—като започнем с големите психодинамични теоретици. Фройд свързва това поведение с проблемите, произтичащи от лошото обучение за приучаване ходенето до тоалетна, но неговите последователи — психодинамичните теоретици, ориентирани към личността, предлагат по-общо разбиране, че хората, които отлагат, показват признаци на невротично, самоунищожително поведение.

Ако отлагате, според този възглед, вие гарантирате, че ще се провалите, което вие желаете да направите, ако вярвате, че сте фундаментално недостатъчни. В продължение на десетилетия след тези теоретици, психолозите, които се занимават с въпроса за отлагането, изместват фокуса си от този вътрешно ориентиран динамичен подход към мотивационен такъв: хората, които отлагат, сега се разглеждат като лишени от качества като саморегулиране, управление на времето и стратегии за учене, които биха им позволили да преодолеят пропастта между намерение и действие. 

Психолозите Аксел Грунд и Стефан Фрис (2018 г.) от университета в Биеленд (Германия) си поставят амбициозната цел да обединяват конкурентни подходи към разбирането за отлагането. Те възпроизвеждат възгледа на това поведение като отражение не само на провала в следването на нашите намерения, но и в намерението да бъдем точни изобщо. Хората, които не правят нещата навреме, всъщност не ценят същите цели като тези, които останалите ценят.

Както отбелязват, "В съответствие с други изследователи, ние разбираме отлагането като отражение на трудности в преследването на цели. За разлика от другите подходи, обаче, не смятаме, че проблемът се решава, като се съсредоточим единствено върху волевата фаза на действие." 

Според Грюн и Фрийз, съществува напрежение между консервативните възгледи, които приписват отлагането на морален провал и либералните ценности, които считат, че отлагането е ситуационно и следователно не се дължи на лична слабост. За тази цел екипът провежда серия от проучвания, в които първо се изследват ценностните ориентации на самоописващите се като отлагащи. Дали хората, които се побират в най-високата скала на отлагане, също оценяват своето лично благополучие (наслаждавайки се на свободното си време) по-високо от постиженията (правенето на нещата)?

Използвайки извадка от 223 студенти — съвсем подходящ набор от участници за изучаване на отлагането — Грюн и Фрийз откриват, както прогнозират, положителна връзка между отлагането и ориентацията към личното удоволствие и благосъстоянието. Отлагането, заключават те от първото проучване, "отразява несъответствие между сегашната ангажираност и основните мотивационни структури".

Второто проучване в серията им използва метод на дневника, в който подобна извадка от студенти попълват кратък въпросник за седем последователни дни, докладвайки относно пет задачи, които са планирали да завършат всеки ден, последвани от въпроси за това дали действително са ги завършили. Участниците също оценяват степента, до която планират да извършват дейността, защото действително желаят или се планира да се изпълни външен набор от искания. Тази мярка за "самоопределение" е важна, смятат изследователите, тъй като по-вероятно е отлагащите да са по-склонни да отлагат, когато изпълняват задълженията, възложени им от други, вместо да се занимават с тези, които смятат сами за важни. Както авторите очакват, участниците завършват повече от дейностите, които смятат, че са под техен собствен контрол. Въпреки това, хората, които са високо в общата тенденция да отлагат, завършват по-малко от дейностите, които смятат за определени от личния им интерес. Отлагащите също демонстрират тенденция да намират по-малко от своите дейности (вероятно академични по природа), като определени от собствените им интереси.

Извършеното окончателно проучване изследва вярата в етиката на отлагането на труда като влияние върху начина, по който хората възприемат отлагащото поведение. За това проучване участниците прочитат сценарий, описващ фиктивен студент, който съобщава, че възнамерява да учи през уикенда за важен изпит, но вместо това прекарва времето си с приятели. Участниците в това изследване оценяват степента, в която този студент не притежава самодисциплина (интерпретация на черта), или напоследък не е прекарвал достатъчно време с приятели (ситуационност). Те също така оценяват своя консерватизъм (значението на системата от вярвания), хуманитарно-егалитарни ценности (значението на това да сме любезни към всички) и протестантска етика (дали хората прекарват прекалено много време в нерентабилни развлечения). Общата тенденция за отлагане е последната мярка, използвана в проучването. Констатациите подкрепят прогнозата на авторите, че хората, които поддържат консервативни ценности и протестантска работна етика, считат отлагането за отражение на личен морален провал.

Като се има предвид, че цялото проучване е проведено със студенти, резултатите са особено уместни, поради факта, че младите хора в университета често се чувстват сякаш всъщност нямат контрол над своето време. И често отлагат, защото задачите нямат толкова много присъщо значение за тях.

Нека обобщим: Отлагащите не трябва да се разглеждат като морално недостатъчни или винаги неспособни да се мотивират, за да свършат работата си. Ако вие или важни хора в живота ви отговаряте на стандартната дефиниция за отлагането, е важно да възприеме този по-широк подход към разбирането за ролята на ценностите като влияние върху начините, по които хората изразходват своята енергия. Задоволството в живота зависи от постигането на резултатите, които смятате за важни, резултатите, които могат да варират в зависимост от вашите общи ценности и вярвания.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: entrepreneur.com