Освободете се от етикетите

Днес ви приканваме да се освободите от нуждата да поставяте етикети върху нещата.

Какво означава това?

Човешкият ум има навика да именува и етикетира. Този навик е полезен в много отношения, тъй като позволява на мозъка да има достъп и да съхранява наистина внушително количество информация.

В библиотеката си има система за етикетиране на всички книги — всяка от тях има определен номер и стои на определен рафт. Ако знаете номера, можете да намерите книгата и всички знания, които се крият в нея. Това е много полезна система за поставяне на етикети.

Проблемът с човешкия мозък обаче е, че много често бърка етикета със самия обект.

Например някой може да бъде етикетиран като "прогресивен" или "консервативен".

Някой като "религиозен" или "атеист".

Друг като човек "с наднормено тегло" или "алкохолик".

Трети като "лекар" или "офис работник".

Четвърти като "пациент с рак" или "диабет".

Пети като "феминист" или "расист".

Списъкът продължава до безкрай, а заедно с етикетите идва й минимизирането на лицето, на което сме ги залепили.

Същото е като да бъркате каталожния номер на книгата със съдържанието й.

В библиотеката има книга. Тя има номер и заглавие.

Поглеждате я на рафта. Поглеждате заглавието и номера. А после си казвате: "О, това е всичко, което трябва да знам за нея. Видях номера и заглавието, няма какво повече да търся. Дори не е нужно да я свалям от рафта."

Точно това се случва с етикетирането.

Така че просто осъзнайте този процес.

Основната причина, поради която човешкият мозък прави всичко това, е претоварването. Той непрекъснато се опитва да сложи ред в цялата тази информация, с която е бомбардиран.

Изтощеният мозък си казва: "О, ще сложа етикет върху това, за да не се занимавам повече с него. Ще го архивирам за по-късно."

Или: "Ще сложа етикет на този човек, за да мога да го събера на едно с всички останали, на които съм сложил същия етикет, и тогава няма какво да умувам повече за него."

Умът е напълно невинен в целия този процес. Той просто се опитва да бъде ефективен.

Но от това възникват проблеми. Както в нацистка Европа някой с етикет "евреин" е бил поставян в архив, който оправдава изтреблението му.

По същия начин, както хората са били етикетирани като "роби" или "индианци", или всеки друг етикет, който позволява системната злоупотреба, дехуманизация и изтребление.

Нацистите поглеждат номера и етикета и си казват: "Това е всичко, което трябва да знам. Не е нужно да отварям книгата и да я чета."

Така че просто развийте известна осъзнатост.

Не можете да прочетете всяка книга в човешката библиотека, вярно е. Просто не е възможно.

Но можете да приемете книгата за непрочетена. Можете да признаете, че тя е повече от номер и заглавие. Дори и да знаете, че никога няма да имате възможност да я прочетете.

Най-важно е да признаете, че сте много повече от етикетите си.

Вие сте повече от медицинска сестра или държавен служител. Вие сте повече от инженер или учител по физическо.

Вие сте повече от светлокоси или къдрокоси. Вие сте повече от формата на тялото си. Вие сте повече от цвета на кожата си.

Вие сте повече от стари или млади. Повече от жена или мъж.

Вие сте повече от болестите си, вие сте повече от вашата психология. Вие сте повече от вашата диагноза.

Вие сте цяла книга и дори повече от книга. Вие сте история без край.

В действителност, дори в моментите, когато се усещате завършени, вие нямате представа колко сте необятни. Нямате представа колко още по-далеч ще стигнете.

Така че поставете под въпрос всички етикети. Особено онези, които сте си сложили сами.

Влезте в библиотеката. Прочетете книгите. И ако нямате време да ги прочетете — уважавайте ги. Почитайте ги всички.