Понякога трябва да се откажем – ето как да разберем кога

От хлапета ни учат, че настойчивостта носи успехи. Упорито учене, упорит труд, упорито преследване на любов, упорит отказ на чужди намеси – това е нормалният начин на живот. Из интернет се носят захаросани снимки с добавен мъдър текст, които обясняват, „че никога не трябва да се отказваме“. Хората толкова силно вярват в това послание, че понякога са напълно неспособни да видят обективно ситуацията и да оценят ефекта от усилията си. А се случва така, че резултатите невинаги са положителни, дори напротив – те са способни да навредят, повлиявайки цялостно характера и развитието ни. За да сме щастливи и разумни, ние имаме вграден механизъм, наречен „самоакатуализация на личността“. Той подпомага хората да са адекватни на ситуацията и обкръжението си, подкрепя самоанализа, самооценката, поведението и решенията, включително и решението дали да се откажем, след като сме положили много усилия.

Ние се гордеем с упоритостта си и това е факт, но е важно да знаеш кога трябва да се откажеш. Ето няколко признака, крещящи, че трябва да се замислим дали начинанието ни не е водено от чист и сляп инат. 

1. Превързани сте към целта, вместо просто да сте ангажирани с нея

Целенасоченост означава да сме посветени на поставените цели и да работим здраво, за да ги материализираме. Упоритостта в лошия й смисъл се явява под формата на привързаност към целите и твърда вяра, че бъдещият успех зависи съвършено и единствено от постигането на една конкретна такава (която между другото не успяваме да постигнем, въпреки целия труд). „Инатенето“, че нещо ще ни направи щастливи рядко работи, точно защото постигането на цели, в повечето случаи носи едва задоволство, но не и истинско щастие.

2. Изправяте се пред предизвикателство и се оказва, че прекарвате повече време в оплакване, отколкото в решаване на проблема

Предизвикателствата изискват промени, не можем да очакваме със същите средства да постигаме все по-високи резултати. Измислянето на нови начини за решаване на проблема е признак на постоянство. Въпреки това, докато оглеждаме предизвикателството в ума си, понякога протестираме срещу несправедливостта на съдбата. Когато тези протести са придружени от безучастно чакане да настъпят някакви промени (без ние да положим усилия за тях), това е знак, че е време да се замислим над „упоритостта си“.

3. Отнема ви толкова много време да вземете решение, че когато го направите, то вече не е от значение

След продължително влагане на енергия в нещо не можем лесно да се откажем от желанието да имаме думата относно него. Планирайки какво трябва да правим и избирайки между различните възможности, можем да загубим ценно време и да изтървем дори малкото си напредък. В един момент трябва да се освободим от страховете и да направим преценка. Истинската упоритост значи да се ангажираш с решение, да го предприемеш и да се справиш с последиците от него, вместо да отлагаш действието до миг, в който то няма да донесе резултати.

4. Когато някой ви дава обратна връзка, и вие се фокусирате повече върху факта, че сте получили обратна информация, отколкото какво можете да научите от нея

Упоритата работа в една област ни кара да се фокусираме върху незначителните аспекти на обратната връзка от нея. Това ще рече, че когато някой ни оценява или съветва, сме способни да видим само момента, точността или дефектите при поднасяне на информацията. Поставяйки под въпрос обективността на наблюдателя, ние ясно усещаме, че обратната връзка е нежелана. Упоритостта ни насочва съвсем тесен фокус в съдържанието и не ни позволява да оценим положителните страни, принуждавайки ни да го игнорираме.

5. Предпочитате да получавате подкрепа и съчувствие за положените усилия

Понякога говорим за целите, в които наливаме всичките си сили. Но ако работата по тях се влоши и проектите ни станат любима тема за оплакване, трябва да съзрем мига, в който упоритостта ни се е превърнала в безплодно търсене на съчувствие от околните. За сметка на това, приемайки идеи и обратна връзка от близките, с които споделяме, можем да подпомогнем развитието си в избраната област. Въпросът е кое всъщност сме склонни да правим.

6. Упорито защитавате всяка грешка, която сте направили, без оглед на противостоящите доводи

Инатът (както повечето от нас наричат вредната страна на упоритостта) пречи на самоактуализацията. Той ни бетонира на място, докато светът върви напред. Изоставянето на идеи, които вече не са реалистични, не е нещо лошо, но пък ще подпомогне личността ни да достигне нови концепции, които може би ще са полезни. Инатът би спрял подобен механизъм. Придържането към първоначалното си (и може би по-слабо информирано) мнение по въпроса, което ни вълнува, пренебрегвайки всякакви доказателства, говори, че трябва да преосмислим поведението си.

7. Водите същите разговори, със същите доводи, тон и интензивност, a изводите са все същите

Да провеждаме все същите беседи, да даваме същите обещания за бъдещето си и да се оплакваме от същите предизвикателства е признак на постепенно закостеняване и аларма, че трябва да обмислим какво ни е закотвило, където сме. Липсата на развитие трябва да ни плаши. Подобна монотонност е знак, че не сме на прав път и може би трябва да пуснем тежестта, която упорито се опитваме да влачим със себе си.

8. Виждате само лошата страна на неуспехите и препятствията

Да, повечето хора не се радват на неуспехите, но част от тях виждат нещо, благодарение на което продължават напред. Когато неуспехът предизвика безконечни оплаквания, ние все по-бавно се справяме с неприятните последствия. Провалите са част от всеки план, но могат да станат изключително тежък проблем за мирогледа ни. Те не трябва да прерастват в причина да се откажем, но ако не намираме никакви уроци или възможности в тях, то определено имаме проблем.

Упоритостта изисква преразглеждане на плановете, които си правим, въз основа на новите знания, получени при неуспехите. Ако отказваме да научим нещо и да го приложим, то може спокойно да се каже, че сме завладени от вреден инат.

9. Изключително сте загрижени за подробностите и пренебрегвате голямата картина

Инатенето ни подтиква да се съсредоточаваме в малки детайли, вместо да оценим цялостното въздействие на поведението над живота си. Всеки проект се състои в много подробности. Ето защо разпределяне на времето и ресурсите ни може да подобри достигането до целта, но съсредоточаването единствено върху един елемент няма да доведе до добър развой. Упоритост значи, че се опитваме да поддържаме цялостното си представяне на ниво, инатът ни подтиква да изоставим всичко, вперили взор в нещо, което закостенява в ума ни.

10. Наистина смятате, че сте същият човек като преди година или 5, или дори 10 години

Вредният вид упоритост наистина пречи на самоактуализацията ни, като не позволява на нови концепции да навлязат в мисленето ни и да ни усъвършенстват. Представата за самите нас се изгражда години наред. Eто защо е доста стабилна структура, въпреки че ние постоянно се променяме. Все пак запазваме някоI свои навици, качества и недостатъци, но това, което мислим за себе си и преосмислянето, което е естествено да се случи, не бива да се губят в константна упоритост. Полезното за нас постоянство води до приемане на нещата, които се променят, и ангажиране с реалистични цели.

Тънка е границата между вредният инат, който ни пречи да се подобряваме, и упоритостта, която ни кара да израстваме. Изключително трудно да не я прекрачваме. Ако огледаме действията си можем самостоятелно да преценим дали не е по-добре да се откажем от някои, поддържани години наред неща, за да сме по-щастливи.