Теория за инстинктите или как те влияят на мотивацията

Какво ни мотивира да се държим по определен начин? Дали е генетично заложено в нас още с раждането, или се развива през годините и до голяма степен се определя от натрупания опит?

Същност на теорията за инстинктите

Според мотивационната теория за инстинктите всички организми се раждат с вродени биологични характеристики, които им помагат да оцеляват. И именно инстинктите определят посоката на поведението ни.

Какво е инстинкт?

Той представлява вродена предразположеност към определен тип поведение с цел постигане на конкретна цел. Инстинктът не се придобива с учене и не идва с опита.

Например малките деца имат вроден рефлекс да търсят зърното на майчината гръд, защото трябва да се хранят, за да живеят. Птиците притежават заложена потребност да си направят гнездо или да мигрират през есента. И двата типа поведение са естествени и се следват автоматично. Не са необходими познания.

Силата на инстинктивното поведение

При животните инстинктите са вродени предразположености да реагират спонтанно и по определен начин в дадена ситуация. Такава е реакцията на кучето, което се изтръсква, след като се е намокрило, морската костенурка, търсеща морето, след като се излюпят яйцата й или птицата, която отлита наесен.

Етологът Конрад Лоренц (Konrad Lorenz) е известен с експеримента, който е провел с току-що излюпили се гъсочета. Той забелязва, че гъските се привързват най-силно към първия движещ се обект, който видят след излюпването си. Обикновено това е майката. В случая малките гъсочета виждат първо него и се привързват не толкова към нея, колкото към Лоренц, доказвайки силата на вродения инстинкт.

При хората много от рефлексите са пример за инстинктивно поведение. Сукателният рефлекс, за който стана дума вече, също е резултат от вроден инстинкт. Този рефлекс се изразява в опита на бебето да засуче всеки път, когато върху устните му се докосне пръст или зърно на гърда. Рефлексът на Моро (характерен за бебета до 6-месечна възраст, при който те се стряскат от силен шум или рязко движение, размахвайки крайници) и рефлекс на Бабкин (бебетата отварят уста и/ или извиват глава при притискане на дланите една в друга).

Малките деца реагират инстинктивно при среща с външен стимул. Ако потъркаме леко бузата на бебе, то инстинктивно ще обърне глава в същата посока, за да потърси зърното и да засуче.

Кратка история на Мотивационната теория за инстинктите

Психологът Уилям Макдугъл (William McDougall) е основоположник на теорията. Според него инстинктивното поведение се състои от три основни елемента: възприемане, поведение и емоция. Той също така разграничава 18 вида инстинкти, сред които любопитството, майчиният инстинкт, смехът, комфортът, сексът и гладът.

Психиатърът Зигмунд Фройд разгръща концепцията за мотивацията и твърди, че човешкото поведение се ръководи от два ключови фактора: инстинктите за живот и смърт.

Психологът Уилъм Джеймс (William James) от своя страна посочва други инстинкти, които смята за много съществени: страх, гняв, любов, срам и чистоплътност.

Теорията за инстинктите твърди, че мотивацията първоначално е биологично заложена. Предприемаме определено поведение, защото то би ни помогнало да оцелеем. Миграцията на птиците им дава възможност да оцелеят и затова тя става инстинктивно тяхно поведение. Много по-голяма е вероятността за тях да оцелеят, ако отлетят, а така ще могат да предадат гените си на следващото поколение.

Според Дейвид Майерс (David G. Meyers), за да бъде дефинирано като инстинкт дадено поведение, то „трябва да следва определена последователност при целия вид и да не може да бъде научено.“

Казано по друг начин, поведението трябва да е спонтанно и да възниква по естествен път при всички организми от един и същи вид. Бебетата например имат вроден сукателен рефлекс, който ги кара да търсят зърното на майчината гръд. Това тяхно поведение не е заучено и се случва по естествен начин при всички бебета. Лекарите често следят за липсата на сукателен рефлекс, което би било предупредителен знак за възможна аномалия в развитието.

Критики към теорията за инстинктите

Макар тя донякъде да обяснява поведението на хората и животните, критиците изтъкват няколко съществени пропуска:

1. Инстинктите не могат да обяснят всеки тип поведение.
2. Инстинктите не могат да се наблюдават, когато се налага и не могат да бъдат научно изследвани и доказани.
3. Определянето на дадено поведение или реакция като инстинкт не отговаря на въпроса защо един и същи тип поведение се наблюдава при определени обстоятелства, а при други – не.

Съвременните психолози са наясно, че някои предразположености са биологично програмирани, но и че индивидуалният опит играе важна роля при избора на ответна реакция. Ако на нас, хората, ни е по-скоро биологично заложено да се страхуваме от опасни животни като змия или мечка, то тогава ние никога не бихме изразили този свой страх, освен в случаите, когато срещнем някое от тях.