Проблеми с гнева — изненадващи признаци, че това може да сте вие

Виждат ли ви като "мил" човек? Самите вие инвестирате много в това да се виждате по този начин? Защо тогава някой близък може да твърди, че всъщност имате проблеми с гнева?

Какво представляват проблемите с гнева

Да имате проблеми с гнева не означава непременно, че винаги избухвате и саботирате живота си в пристъпи на ярост.

Тези проблеми предполагат, че не сме в състояние да изразим емоциите, мненията и реакциите си по здравословен начин. При някои това може да означава, че потискат или избягват факта, че са разстроени — за което плащат цена.

Цената на потисканият гняв може да бъде:

• загуба на поглед от истинското си Аз
• невъзможност за задаване на правилни граници
• постоянно усещане, че сте жертва
• никога да не изпитвате обратното на гнева — моменти на истинско щастие

Блокирайки чувствата, които не харесвате, вие, за съжаление, блокирате и другите си емоции.

12 изненадващи признака, че имате проблеми с гнева

Е, ако не сте човек, който крещи, какви са другите възможни признаци, че може да имате проблеми с гнева?

1. Не сте ядосани, вие просто сте раздразнителни. Често

Лесно е да заключите, че не сте от хората, които крещят, или изобщо повишават тон. Но ако непрекъснато сте раздразнени, когато разговаряте с околните, или, още по-зле, критикувате ги, защото сте раздразнителни, то вероятно си имате работа с много неизразен гняв, който убива вашето чувство за състрадание.

2. Никога не се гневите. Всъщност вие никога не изпитвате каквито и да е емоции

На пръв поглед сте толерантен и спокоен човек, който винаги е съгласен с това, което другите искат да правят, и когато ви попитат дали нямате нищо против, просто вдигате рамене и казвате "няма проблем". Познато?

Но също сте и човек, който, попитан как се чувства, просто усеща гигантско… нищо? Не се чувствате тъжни, но и не сте особено щастливи?

Ако сме израснали в домакинство, в което е трябвало да бъдем приятно за околните дете, тогава може да сме толкова свикнали да нямаме чувства или да изразяваме мнение, че да бъркаме тази „послушна“ версия на себе си с истинската си същност. Погребана дълбоко, ние крием ярост от това, че никога не сме били обичани такива, каквито сме.

3. Никога не плачете

Когато потискаме гнева, потискаме тъгата. Когато започнете да посещавате терапия, може да преминете през седмици плач, преди да достигнете до гнева си. От друга страна, ако сте някой, който бързо се ядосва и гневи, терапията може да премине от гняв към сълзи при вас.

Корените на това, за което сме бесни — това, че сме били омаловажавани или травмирани като дете, били сме отхвърлени или изоставени, карали са ни да се чувстваме недостатъчно добри — са също корените на това, за което трябва да изживеем тъга.

4. В редките случаи, в които избухвате, то е шумно и смущаващо

Известни сте с това, че веднъж годишно просто избухвате, но обикновено е насаме с някой ваш близък, така че поддържате персоната си на "приятен човек". Познато?

Представете си гигантска плажна топка, която се опитвате да задържите под вода. Това изисква голямо количество фокус, нали? Понякога, въпреки огромните усилия, плажната топка изскача. Потиснатият гняв може да действа по същия начин. Разбира се, той изскача над повърхността само за момент, но имайте предвид, че топката е голяма, а не малка. Това е проблем, независимо колко бързо го скриваме обратно.

5. Разпилени сте и никога не можете да мислите ясно

Връщайки се към онази плажна топка — помислете за цялата концентрация, необходима, за да я задържите под вода. Не можете дори да погледнете встрани. Трябва да държите топката "под око".

Потискането на емоциите много наподобява примера с топката. Това просто не ни оставя достатъчно „мозък“, за да поддържаме всичко останало организирано. Ето защо неразрешената травма може да бъде неправилно диагностицирана като дефицит на вниманието и хиперактивност при възрастни.

6. Често се чувствате вцепенени — приятелите ви казват, че сте депресирани

В западното общество сме създали странна система за определяне на някои емоции като „добри“, а други като „лоши“. Това е фалшив и безполезен подход, създаващ срам, който ни кара да крием така наречените „лоши“ емоции. Крайният резултат често е депресия.

Страхуваме се, че ако си позволим да се ядосаме, яростта ще ни завладее. Но ако се научим да приемаме емоциите си в безопасната среда на терапевтичната стая, вместо ярост се научаваме да изразяваме здрав гняв и да задаваме здравословни граници.

7. Казвали са ви повече от веднъж, че реагирате прекалено на нещата

Не се ядосвате, но се "разстройвате" от всякакви неща, като например, че съседът е минал покрай вас, без да ви поздрави, автобусът закъснява...

Когато потискаме емоциите си, те могат да изтичат чрез поведение, което хората обикновено наричат прекалено реагиране.

8. Тайничко имате странни сънища, мисли или фантазии, че убивате хора

Това не означава, че сте лош човек. Мислите не са действия, а повечето хора, които имат такива мисли, са били жертва на травма. Фантазиите за насилие са начин да обработите вашата потисната ярост и те са по-често срещани, отколкото си мислите. Но това означава, че е време да потърсите подкрепа.

9. Вие сте добър човек, който по стечение на обстоятелствата е станал алкохолик, наркоман или работохолик

Пристрастяванията са начин да се избегне болката. При някои хора всъщност става дума за физическа болка, но при повечето от нас зависимостите служат за бягство от емоционалната болка.

10. През цялото време сте уморени, а лекарите не могат да открият нищо нередно. Може да страдате често от грип или настинка

Отново, потискането на емоциите е работа на пълен работен ден. При някои хора това може да се изрази във физическа умора, износвайки имунната система с времето.

11. Често усещате мускулно напрежение в челюстта и раменете, или главоболие

Това са често срещани начини потиснатият гняв да се прояви в тялото. Това е част от отговора на въпроса защо когато наистина се ядосаме, след това се чувстваме толкова уморени и спокойни — всъщност сме отпуснали телесното си напрежение.

12. Преяждате и имате дългогодишни проблеми с теглото

Преяждането е пристрастяване, макар и едно от най-социално приемливите. И основната му цел е да приглушим емоциите си, включително гнева.

Можем да твърдим, че преяждаме от "скука", но какво е скуката, освен паника, че няма какво да правим, докато истинските ни мисли и чувства пробиват пътя си да излязат? Ето защо диетата често не работи. Тя не адресира раздразнителността, която избива, когато спрем да преяждаме. Ето защо при някои хора консултациите с терапевт, който им помага да погледнат на емоциите си с подкрепа и без осъждане, водят до неволно отслабване.