Първи стъпки в разгадаване на общуването

В комуникацията се крие ключът към фактическо основаване и поддържане на взаимоотношения с околния одухотворен свят. Прекрасният начин да обменяме информация, мисли, усещания, да влияем на състоянието на околните и да се адаптираме към тях и заобикалящата ни среда.

Определението за комуникация се изразява в:

• кодиране;

• изпращане;

• получаване;
• разкодиране на информация.

Кодиране

Кодирането на информация зависи изключително силно от личността и социалната среда, в които сте извършили действието. Тоест, ако в този момент сте сериозен, и се намирате на мястото, където градите кариерата си, надали ще използвате позата, думите и строежа на изречения, които използвате докато се забавлявате с малко дете в парка.

Изпращане

Изпращането на информация е всяко ваше действие или бездействие в присъствие на друго одухотворено същество. Подборът на думи, строежът на изречения и тонът са също така важни, както и позата, очният контакт, ритъмът на дишане и външният ви вид. Всичко това са аспекти, предаващи на околните информация за вас, състоянието ви и това, което влагате в думите и действията си. То влияе, както на кучето, с което сте в една стая, така и на всеки от хората, с които водите задълбочен разговор. Спокойно можем да кажем, че кодирането и предаването на информация преливат плавно едно в друго поради факта, че предаването на информация е изключително важна част от кодирането, а впоследствие възприемането й от околните.

Получаване

Получаването на информацията от субектите, с които водим комуникация, включва всички сетива на индивида. Добрата новина е, че очите, ушите, дактилните ни усещания и дори носа ни надали ще ни изневерят и ние ще получим пълен набор информационни данни от лицето срещу което седим, говорейки. Лошата е, че често умът ни прелива получаването на информацията в разкодиране, така както и предаването.

Разкодиране

Разкодирането на информацията се случва в мига, в който я получаваме. Ушите ни чуват казаното, и ние започваме да анализираме тона, строежа и съдържанието на думите. Мислим за евентуален контекст и смисъл, а през това време логическите връзки и знанията ни дават емоционален отклик и отговор, съдържащи информацията, която на свой ред кодираме.

Но докато умът ни разкодира полученото от слуха, несъзнателно се влияе от дразнения, получени от останалите сетива. Това има своите последствия, когато не обръщате внимание на важността на информацията. Щом словесният и (да речем) визуалният стимул не си съответстват, умът решава на кой да даде предимство, заработват логически връзки, различни от работещите при подаването само на един стимул . Самото разкодиране е различно.

Пример е как реагирате, когато неугледен, смръщен човек ви пита за посоката (наблюденията сочат, че първата ответна реакция е леко отдръпване и едва впоследствие възможен положителен отклик) и когато същият  въпрос е зададен от миловидно изглеждащ младеж. Очите ни получават информация (тя се разкодира автоматично от мозъка), както и ушите. Ние вече сме приели и разкодирали голяма част от наличната информация, което променя отношението, а съответно и отговора.

Първото нещо, което всеки индивид, поддържащ успешна комуникация прави, е да се научи да анализира подробно и правилно, различните стимули, като съзнателно разделя информацията от сетивата си.

Анализираме информацията, получавана от всяко сетиво по отделно, и едва след това се поддаваме на възможна емоционална или прагматична реакция. Подробният анализ на компонентите по отделно ще ни даде знания не само за самите нас (като това какви логически реакции предизвикват получените стимули), но и за човека отсреща, защото анализирайки ще имаме възможност да вникнем оптимално в кода на предаваната информация.

Снимка: pexels.com