Разпознавайте източника на нерационалните мисли, страхове, вярвания и поведения

Спокойно можем да кажем, че не всяка част от човешкия мозък е рационална. Изследванията показват, че рационалното мислене е скорошно еволюционно развитие.

Или тази част от разсъдливостта на мозъка е ограничена до тясна цел — оцеляване. Напълно възможно е животинският мозък да ни принуждава да правим неща, които нямат разумен смисъл в нашия съвременен свят, дори когато става дума за оцеляване. Светът е различен.

Един примерен сценарий:

Представете си, че сте сами в гората, когато изведнъж забелязвате мечка точно пред вас. Тя изглежда гневна и гладна. Сърцето ви пада в петите, мускулите са напрегнати до болка. Внезапната среща задейства аларми в главата ви, които освобождават шейк от химикали във вашето тяло, поставяйки ви в режим "борба или полет".

Тези несъзнателни импулси ви привеждат в действие, преди напълно да сте осъзнали детайлите на вашата ситуация — преди информацията да достигне до рационалната част на мозъка, неокортекса. Ако не реагирате бързо, вероятно ще се превърнете във вечеря.

Сега нека вземем по-често срещан сценарий от ежедневието:

Шефът ви моли да влезете в кабинета му. Вие едва сте влезли и той започва да крещи за слабото ви представяне по определена задача. Отново вашето сърце препуска, дланите ви се потят. И преди да оцените напълно тази "заплаха", вие избухвате и му съобщавате всичко, което мислите за него.

Сега вече наистина сте загазили. Тук вашите инстинктивни импулси работят срещу вас.

Най-често съвременното общество изисква по-бавни, по-рационални реакции в сложни ситуации и ние се справяме добре в тази област понякога. Много от нас обаче имат поне една област в живота си, която е извън контрол. Нашите реакции са ирационални и саботиращи. Ние не упражняваме нашия уникален подарък -рационалният избор - защото примитивният мозък води шоуто в тази област по някаква причина.

Ключът към овладяване на ирационалните импулси

Ключът към прекратяване на конфликта между рационалния и ирационалния мозък в нас може да се съдържа в простото им разпознаване. Въпреки че ирационалните импулси са силни, те не ни определят и могат да бъдат игнорирани. Това може да е трудно, но става по-лесно, когато знаете откъде произхождат импулсите.

Ирационалният импулс ви приканва да действате:

• Защити се! Той се опитва да те унищожи!

• Изяж тортата! На кого му пука! Можеш да ядеш всичко, което си поискаш!

• Мълчи си: Ще те засрамят, ако проговориш!

Може да се окаже, че самото разпознаване на животинските импулси и разграничаването от тях (не забравяйте, че вашето чувство за лична идентичност не идва от примитивния мозък) ще ви помогне да начертаете мисловна гранична линия. Можете да си кажете: това е животинският ми импулс, а не аз. Трябва да спра и да направя рационален избор.

Много от нас се опитват да разберат как е възможно да действаме толкова неразумно или защо правим някои от нещата, които правим. Простият отговор би могъл да бъде, че не всички от нас са разумни и следователно не подлежат на разсъжденията, които бихме искали да приложим. Не можем да разберем определени поведенчески проблеми; при тях нашата логика не работи, защото самите импулси не са логични в нашия съвременен свят. Достатъчно е да кажем, че по някакъв начин примитивният мозък свързва определено импулсивно поведение с оцеляването. Той не е направил това разграничение логично, ето защо логиката не помага да разсъждаваме по въпроса.

Усилието да се спрат подобни импулси може да бъде разочароващо, тъй като информацията (стимулите) първо минава през примитивния мозък, преди да достигне неокортекса. Инстинктът се проявява пръв в начина, по който отговаряме. Нашият най-добър избор е да разпознаваме това и да се научим да не се поддаваме на инстинктите си, когато това е уместно.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychcentral.com

Снимка: stevenaitchison.co.uk