Теории и примери за детското развитие — част 3

Теория на привързаността на Боулби

Налице са много изследвания върху социалното развитие на децата. Джон Боулби предлага една от най-ранните теории за социалното развитие. Той вярва, че ранните взаимоотношения с обгрижващите го възрастни играят важна роля в развитието на детето и продължават да оказват влияние върху социалните взаимоотношения през целия му живот.

Теорията на привързаността на Боулби предполага, че децата се раждат с вродена нужда от привързаност. Такива привързаности помагат за оцеляването, като гарантират, че детето ще получава грижи и защита. Освен това тези привързаности се характеризират с ясни поведенчески и мотивационни модели. С други думи, както децата, така и лицата, които се грижат за тях, се ангажират с поведение, предназначено да осигури близост. Децата се стремят да останат близо и свързани с обгрижващите ги, които на свой ред осигуряват сигурно убежище и сигурна база за изследване.

Изследователите разширяват първоначалната работа на Боулби и предполагат съществуването на редица различни стилове на привързаност. Децата, които получават последователна подкрепа и грижи, са по-склонни да развият сигурен стил на привързване, докато тези, които получават по-малко надеждна грижа, могат да развият амбивалентен, избягващ или неорганизиран стил.

Теорията за социалното учене на Бандура

Теорията за социалното учене се основава на работата на психолога Алберт Бандура. Той вярва, че процесът на кондициониране и подкрепление не може да обясни достатъчно пълно човешкото учене. Например, как може процесът на кондициониране да отчете учебните поведения, които не са подсилени чрез класическо или оперантно кондициониране?

Според теорията за социалното обучение, поведението може да се научи и чрез наблюдение и моделиране. Чрез наблюдаване на действията на другите, включително родители и връстници, децата развиват нови умения и придобиват нова информация.

Теорията за развитието на детето на Бандура предполага, че наблюдението играе критична роля в ученето, но това наблюдение не е задължително да бъде под формата на гледане на жив модел. Вместо това хората могат да се научат също да слушат устни инструкции за това как да извършват дадено поведение, както и чрез наблюдаване на реални или измислени символи, показващи това поведение в книги или филми.

Социокултурната теория на Виготски

Друг психолог, на име Лев Виготски, предлага теоретична учебна теория, която е наистина влиятелна, особено в областта на образованието. Подобно на Пиаже, Виготски вярва, че децата се учат активно и чрез практически преживявания. Неговата социокултурна теория предполага още, че родителите, полагащите грижи възрастни, връстниците и културата като цяло са отговорни за развитието на по-висшите функции.

Според Виготски ученето е вътрешно-социален процес. Чрез взаимодействието с другите обучението се интегрира в разбирането на индивида за света. Тази теория за детското развитие въвежда още концепцията за зоната на проксималното развитие, или разликата между това, което човек може да направи с чужда помощ и това, което може да направи сам. С помощта на по-осведомените хората успяват постепенно да усвояват и увеличават своите умения и обхват на разбиране.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywell.com

Снимка: pkolino.com

Още по темата:

• Социално и емоционално развитие в ранното детство
• Теории и примери за детското развитие — част 2
• Ние не сме определени от ранните си преживявания – част 2
• Експертите предупреждават — децата губят важна способност