Теории и примери за детското развитие — част 2

Психосоциална теория за развитието на Ериксън

Психоаналитичната теория е особено влиятелна през първата половина на двадесети век. Ето защо последователите на Фройд разширяват идеите му и развиват собствени теории. Идеите на Ерик Ериксън са може би най-известните неофройдистки такива. 

Ериксонската теория за психосоциалното развитие описва растежа и промяната през целия живот, съсредоточавайки се върху социалното взаимодействие и конфликтите, възникващи по време на различните етапи на развитие.

Докато теорията на Ериксън за психосоциалното развитие споделя някои прилики с тази на Фройд, тя е драстично различна w mnogo otno[eniq. Вместо да се фокусира върху сексуалния интерес като движеща сила в развитието, Ериксън вярва, че социалното взаимодействие и опит играят решаващи роли.

Неговата стадийна теория за човешкото развитие описва този процес от ранната детска възраст до смъртта. По време на всеки етап хората се сблъскват с конфликт на растежа, който оказва влияние върху по-късното функциониране и по-нататъшен растеж.

За разлика от много други теории за разстежа, психосоциалната теория на Ерик Ериксън се фокусира върху развитието през целия живот. На всеки етап децата и възрастните са изправени пред криза на растежа, която служи като основен поврат. Успешното управление на предизвикателствата на всеки етап води до появата на психологическо целомъдрие през целия живот.

Теории за поведенческо развитие на детето

През първата половина на ХХ век нова мисловна школа, известна като бихейвиоризъм, се превръща в доминираща сила в психологията. Бихейвиористите вярват, че психологията трябва да се съсредоточи само върху наблюдаеми и количествено измерими поведения, за да стане по-научна дисциплина.

Според бихейвиористката перспектива цялото човешко поведение може да бъде описано от гледна точка на влиянията на околната среда. Някои представители, като Джон Б. Уотсън и Б. С. Скинър, настояват, че ученето се осъществява само чрез процеси на асоцииране и подкрепление.

Поведенческите теории на развитието се съсредоточават върху това как влиянието на взаимодействието с околната среда повлиява поведението и се основава на теориите на психолози като Джон Б. Уотсън, Иван Павлов и Б. С. Скинър. Тези теории се занимават само с наблюдаеми поведения. Развитието се счита за реакция на награди, наказания, стимули и подкрепление.

Тази теория се различава значително от другите, тъй като не отдава никакво внимание на вътрешните мисли и чувства. Вместо това тя се съсредоточава изцяло върху това как опитът оформя това, което сме.

Два важни типа учене, които се разграничават в този подход към растежа, са класическото кондициониране (форма на асоциативно учене, която е демонстрирана за първи път от Иван Павлов) и оперантното кондициониране. Класическото кондициониране включва учене чрез сдвояване на естествено възникващия стимул с преди това неутрален стимул. Оперантното кондициониране използва подкрепление и наказание за промяна на поведението.

Когнитивната теория на Жан Пиаже

Когнитивната теория се занимава с развитието на мисловните процеси на човека. Тя разглежда още как тези процеси оказват влияние върху навина, по който разбираме и взаимодействаме със света. Пиаже предлага идея, която изглежда очевидна днес, но е революционна за разбирането на детското развитие:

Неговата теория е една от най-влиятелните в сферата на когнитивното развитие. Стреми се да опише и обясни развитието на мисловните процеси и менталните състояния. Той също така разглежда как тези мисловни процеси оказват влияние върху начина, по който разбираме и взаимодействаме със света. Теорията цели да отчете стъпките и последователността на интелектуалното развитие на децата.

Вижте цялата теория Тук >>>